Съюз за народно движение: Разлика между версии
м overlinking |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
На [[14 януари]] [[2007]] г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват [[Ален Жюпе]] ([[премиер-министър]] на Франция от 1995 до 1997) и [[Мишел Алио-Мари]] (по това време министър на отбраната). Още един бивш [[министър-председател]] – [[Жан-Пиер Рафарен]] – го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на [[Доминик дьо Вилпен]] също застава на негова страна: [[Ксавие Бертран]] – министър на здравеопазването, [[Тиери Бретон]] – министър на икономиката и финансите, [[Жан-Франсоа Копе]] – министър на бюджета, [[Филип Дуст-Блази]] – министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите [[Сеголен Роаял]]. |
На [[14 януари]] [[2007]] г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват [[Ален Жюпе]] ([[премиер-министър]] на Франция от 1995 до 1997) и [[Мишел Алио-Мари]] (по това време министър на отбраната). Още един бивш [[министър-председател]] – [[Жан-Пиер Рафарен]] – го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на [[Доминик дьо Вилпен]] също застава на негова страна: [[Ксавие Бертран]] – министър на здравеопазването, [[Тиери Бретон]] – министър на икономиката и финансите, [[Жан-Франсоа Копе]] – министър на бюджета, [[Филип Дуст-Блази]] – министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите [[Сеголен Роаял]]. |
||
СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 – местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник – Социалистическата партия – само 1<ref> |
СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 – местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник – Социалистическата партия – само 1<ref>{{Citation |title=RTBF Belgique |url=http://www.rtbf.be/info/impression/ARTICLE_100535 |access-date=2007-04-22 |archivedate=2007-04-22 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20070422110226/http://www.rtbf.be/info/impression/ARTICLE_100535 }}</ref>. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 313 депутатски места в 577-членния парламент<ref>[http://rfi.bg/prog/today/show.shtml?type=show&program=today&news_NUM=734&indexa=no. RTBF Belgique]</ref>. |
||
След поражението на президента [[Никола Саркози]] на президентските избори през 2012 година, на 17 юни СНД очаквано губи и парламентарните избори, като взема 194 от общо 577 места в Националното събрание и става втора политическа сила в страната. |
След поражението на президента [[Никола Саркози]] на президентските избори през 2012 година, на 17 юни СНД очаквано губи и парламентарните избори, като взема 194 от общо 577 места в Националното събрание и става втора политическа сила в страната. |
||
Версия от 18:59, 9 февруари 2021
| Съюз за народно движение Union pour un mouvement populaire | |
| Ръководител(и) | Бернар Акойе |
|---|---|
| Основана | 17 ноември 2002 |
| Разформирована | 30 май 2015 г. |
| Предшествана от | Сбор за Републиката |
| Седалище | Париж, Франция |
| Членове | 143 000 души (2014) |
| Член на | Центристки демократичен интернационал Международен демократичен съюз Европейска народна партия |
| Идеология | Голизъм Консерватизъм Либерален консерватизъм Християндемокрация |
| Полит. позиция | десен център |
| Група в ЕП | Европейска народна партия |
| Национално събрание | 194 / 577
|
| Сенат | 125 / 343
|
| Европейски парламент | 20 / 74
|
| Регионални съвети | 331 / 1880
|
| Сайт | www.lemouvementpopulaire.fr |
| Съюз за народно движение в Общомедия | |
Съюз за народно движение (СНД, на френски: Union pour un mouvement populaire, UMP, преди това със същата абревиатура на френски – Съюз за президентско мнозинство, на френски: Union pour la majorité présidentielle) е бивша дясноцентристка и консервативна политическа партия във Франция. През май 2015 се преструктурира в „Републиканците“ (Les Republicains).
История
Възникнала през 2002 по време на френските президентски избори в подкрепа на Жак Ширак, СНД е продължение на голисткия Сбор за Републиката (Réunion pour la République, RPR). До президентските избори от май 2007 председател на партията е Никола Саркози, който напуска поста след избирането му за президент. През ноември 2014 година за председател на Съюза за народно движение отново е избран бившият президент Никола Саркози, който оглавява партията (наричаща се след 30 май 2015 „Републиканците“) до 23 август 2016 г.
Програма
- В областта на европейската политика Саркози предлага приемане на опростен вариант на европейската конституция след провала на референдумите за европейска конституция.
- В новото правителство на Франсоа Фийон е обособено Министерство на националната идентичност, по образец на английския Home office, с което се цели промяна на имиграционната политика от immigration subie (търпяна имиграция) на immigration choisie (избрана имиграция).
- Увеличаване на университетската автономия – възможност университетите сами да определят състава на административните съвети, увеличаване на властта на президентите на университети. Мярката е съчетана с увеличаване на държавното финансиране на университетите с 5 млрд. евро.[1]
- Право на работа над регламентираните от френското законодателно право 35 ч. в седмицата, освобождаване от данъци на изработеното (елемент, превърнал се ключов в предизборната надпревара във Франция, изявен с изказването на Саркози Travailler plus, pour gagner plus – „Работете повече, за да печелите повече“)[2]
- Въвеждане на таван на вноските за жилищни кредити.
- Твърди мерки към непълолетните нарушители на закона, почти равни с тези на пълнолетните престъпници.
- Стимулиране на развитието на регионите.
На 14 януари 2007 г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват Ален Жюпе (премиер-министър на Франция от 1995 до 1997) и Мишел Алио-Мари (по това време министър на отбраната). Още един бивш министър-председател – Жан-Пиер Рафарен – го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на Доминик дьо Вилпен също застава на негова страна: Ксавие Бертран – министър на здравеопазването, Тиери Бретон – министър на икономиката и финансите, Жан-Франсоа Копе – министър на бюджета, Филип Дуст-Блази – министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите Сеголен Роаял.
СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 – местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник – Социалистическата партия – само 1[3]. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 313 депутатски места в 577-членния парламент[4].
След поражението на президента Никола Саркози на президентските избори през 2012 година, на 17 юни СНД очаквано губи и парламентарните избори, като взема 194 от общо 577 места в Националното събрание и става втора политическа сила в страната.
Бележки
- ↑ Autonomie et moyens financiers, clés de la réforme des universités, Le Monde, 01.06.07
- ↑ UMP – site officiel
- ↑ RTBF Belgique, архив на оригинала от 22 април 2007, https://web.archive.org/web/20070422110226/http://www.rtbf.be/info/impression/ARTICLE_100535, посетен на 22 април 2007
- ↑ RTBF Belgique
|
