Ставрос (дем Бешичко езеро): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 2 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8
Ред 25: Ред 25:
== География ==
== География ==
[[Файл:Stavros-Church-Greece.jpg|мини|ляво|250px|Църквата „Света Параскева“ в Ставрос (1925)]]
[[Файл:Stavros-Church-Greece.jpg|мини|ляво|250px|Църквата „Света Параскева“ в Ставрос (1925)]]
Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на [[Орфански залив|Орфанския залив]] в подножието на планината [[Коляни]]. На склона е разположена старата част на Ставрос - [[Ано Ставрос]] (Горно Ставрос). Ставрос е създадено след 1922 година под името Паралия Ставру, но през 1931 година е преименувано на Ставрос, а старото Ставрос е преименувано на Ано Ставрос.
Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на [[Орфански залив|Орфанския залив]] в подножието на планината [[Сугляни]]. На склона е разположена старата част на Ставрос - [[Ано Ставрос]] (Горно Ставрос). Ставрос е създадено след 1922 година под името Паралия Ставру, но през 1931 година е преименувано на Ставрос, а старото Ставрос е преименувано на Ано Ставрос.


== История ==
== История ==

Версия от 16:42, 11 февруари 2021

Вижте пояснителната страница за други значения на Ставрос.

Ставрос
Σταυρός
— село —
Панорама на Ставрос
Панорама на Ставрос
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемБешичко езеро
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина35 m
Население3285 души (2001)
ПокровителПетка Римлянка[1]
Пощенски код570 10
Телефонен код23970 – 6
Ставрос в Общомедия

Ставро̀с (на гръцки: Σταυρός, в превод кръст) е село в Егейска Македония, Гърция, център на дем Бешичко езеро в област Централна Македония с 3285 жители (2001).

География

Църквата „Света Параскева“ в Ставрос (1925)

Ставрос е разположено в североизточната част на Халкидическия полуостров на западния бряг на Орфанския залив в подножието на планината Сугляни. На склона е разположена старата част на Ставрос - Ано Ставрос (Горно Ставрос). Ставрос е създадено след 1922 година под името Паралия Ставру, но през 1931 година е преименувано на Ставрос, а старото Ставрос е преименувано на Ано Ставрос.

История

В Османската империя

През XIX век и началото на XX век, Ставрос е малко селце, числящо се към Лъгадинската каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ставрос (Stavros) живеят 300 гърци.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 100 жители, всички гърци християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ставрос (Stavros) има 200 жители гърци.[4]

В 1906 година шефът на руските жандармерийски инструктори в Солунския санджак Николай Сурин посещава Ставрос и по-късно пише:

Жителите на крайбрежните села Ставрос, Враста и Аспровалта беха смели гръцки рибари, които почти целото време прекарваха в морето и се интересуваха много повече за барбуни, скариди и октоподи, отколкото за политически борби и интриги, които се развиваха на сушата.[5]

В Гърция

В 1912 година, по време на Балканската война, в Ставрос влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци от малоазийското село Катърли. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 253 бежански семейства и 906 души бежанци.[6]

Личности

Родени в Ставрос
  • Димитриос Гогос (Δημήτριος Γώγος), гръцки андартски деец, агент от трети ред, подпомага четата на Димитриос Космопулос - Курбесис между 1907-1908 година[7]

Ставрос днес

Туристически обекти – хотели, вили, лунапарк, дискотека, голям плаж, товарно пристанище. Църква "Агия Параккеви /„Света Параскева“/ с малък параклис от 1925 година, втора църква „Свети Авксентий“ от 2000 г. В Ано Ставрос е старата църква „Свети Димитър“. Четвъртък е пазарният ден в селото.

Външни препратки

Бележки

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Посетен на 5 януари 2018. Архив на оригинала от 2018-01-29 в Wayback Machine.
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 169.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.
  5. Сурин, Н. Погърчването на българите в Лъгадинско. Спомени от Македония, в: Македонски преглед, 1927, кн. 2, с. 149.
  6. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  7. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 62. (на гръцки)