Арианство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:33, 12 февруари 2021

Арианството е антитринитарен възглед, поддържан от последователите на Арий. Арианите отричат, че Иисус Христос и Бог Отец имат една и съща фундаментална природа, разглеждайки Сина като създадено същество, по-нисше от Отеца. Арианството се разпространява бързо и за известен период става преобладаващият възглед сред християните. Първият никейски събор (325) след много спорове осъжда арианството и го обявява за ерес.

Основните положения в учението, защитавано от Арий, са следните:

Словото (Логос) и Бог (Отец) не са единосъщни;
Синът (Словото) е първото и съвършено създание или творение Божие;
Световете („вековете“) са били създадени чрез него, така че той е съществувал преди всички векове; но най-напред, преди Бог Отец да го сътвори, Синът не е съществувал.

Редица германски племена приемат арианството, а не православното християнско учение. Първи в това отношение са вестготите. Те приемат християнството от Урфила, който от своя страна е приятел на Евсевий Никомидийски и, тъй като Евсевий споделя в ранен етап от живота си арианските възгледи, то той ги предава и на Урфила.

Повлиян от Арий в етап от живота си е също и Евсевий, човекът от когото е приел кръщение самия император Константин I Велики.

От вестготите арианските възгледи се разпространяват и сред други германски племена. Някъде през VI век тези племена окончателно приемат „правоверното“ християнство. Например през 589 г. вестготският крал Рекаред I обявява на третия събор в Толедо, че приема католическата вероизповед.

Литература

Hans Christof Brennecke: Studien zur Geschichte der Homöer. Der Osten bis zum Ende der homöischen Reichskirche, (BHTh 73), Mohr Siebeck, Tübingen 1988. ISBN 978-3-16-145246-8
Jean-Marie Mayeur, Luce Pietri, Andre Vauchez: Die Geschichte des Christentums. Altertum, Herder, Freiburg i. B. 2005 (Sonderausgabe, Bd. 2 und 3). ISBN 978-3-451-29100-5.
Adolf Martin Ritter: „Arianismus“ in: Theologische Realenzyklopädie (TRE) 3, S. 692 – 719. De * Gruyter, Berlin 1976 – 2004. ISBN 3-11-002218-4 / ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4; Studienausgabe: ISBN 3-11-013898-0 / ISBN 3-11-016295-4

Външни препратки

Проекции на до-никейския традиционализъм сред умереното арианство Архив на оригинала от 2013-09-25 в Wayback Machine., йеродякон Петър Граматиков
Aktuelle Literatur – Arianismus
John Henry Newman: Arians of the Fourth Century, 1871 (книга Online)
Arianismus, Ökumenischen Heiligenlexikon
Arianic Church in Germany, USA and worldwide
Was Constantine the Great Baptized an Arian?

@@ Ред 18: / Ред 18: @@
 == Външни препратки ==
-* [http://www.pravoslavie.bg/История/Проекции-на-до-никейския-традиционализъм-сред-умереното-арианство-през-IV-век Проекции на до-никейския традиционализъм сред умереното арианство], йеродякон Петър Граматиков
+* [http://www.pravoslavie.bg/История/Проекции-на-до-никейския-традиционализъм-сред-умереното-арианство-през-IV-век Проекции на до-никейския традиционализъм сред умереното арианство] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130925155105/http://www.pravoslavie.bg/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4-%D1%83%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B7-IV-%D0%B2%D0%B5%D0%BA |date=2013-09-25 }}, йеродякон Петър Граматиков
 * [http://www.theologie-systematisch.de/christologie/4nizaea.htm Aktuelle Literatur – Arianismus]
 * [http://www.newmanreader.org/works/arians/index.html John Henry Newman: ''Arians of the Fourth Century'', 1871] (книга Online)