Ваня Петкова: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 62: | Ред 62: | ||
</div> |
</div> |
||
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.<ref>[ |
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.<ref>[https://web.archive.org/web/20100901005510/http://www.standartnews.com/news/details/id/30733/%D0%9F%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%B2-%D0%B1%D1%8F%D0%BB%D0%BE-%D0%BF%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%B5%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%92%D0%B0%D0%BD%D1%8F-%D0%9F%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0- „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“], в-к „Стандарт“, 28 април 2009.</ref> Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език. |
||
== Посмъртно признание == |
== Посмъртно признание == |
Версия от 09:12, 13 февруари 2021
Ваня Петкова | |
българска поетеса | |
Родена | 10 юли 1944 г. |
---|---|
Починала | 26 април 2009 г. |
Националност | България |
Жанр | стихотворение |
Награди | „Георги Джагаров“ (2005) |
Деца | Оля Ал-Ахмед |
Подпис | |
Ваня Петкова в Общомедия |
Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански и френски език.[1] Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.
Биография
Родена е на 10 юли 1944 г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийския университет. През 1974 – 1975 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969 – 1970 година. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1][2]
Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.
Почива на 26 април 2009 г. в Първомай.[1]
Библиография
Ваня Петкова е автор на стихосбирките:
- 1965 – „Солени ветрове“,
- 1967 – „Куршуми в пясъка“,
- 1967 – „Привличане“,
- 1967 – „Грешница“,
- 1968 – „Нунче, внучката на дядо Качи“
- 1970 – „Предсказание“,
- 1972 – „Черната гълъбица“,
- 1973 – „Кестенова любов“,
- 1973 – „Оли, Оли, Охлювче“
- 1976 – „Обратна река“,
- 1979 – „Обет за мълчание“,
- 1980 – „Venceremos“ – лирически есета за Куба,
- 1980 – „Синята книга“,
- 1981 – „Триптих“,
- 1984 – „Гръм“,
- 1984 – „Цигански романс“,
- 1988 – „Земетресение“,
- 1989 – „Прощаване“,
- 2005 – „Страсти“, ISBN 954-9548-02-3
- 2006 – „Грешница – 1“ – римейк
- 2008 – „Грешница – 2“ – римейк
- 2009 – „Пиратски стихове“ – посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
- 2009 – „Златната ябълка“ – последен превод от украински, любовна лирика.
- 2010 – „Арменска песен“ на Ваня Петкова – стихосбирка на два езика с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата – журналистката и преводач Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, художественото оформление е на 14-годишния внук на Ваня Петкова – Юсеф Ал-Ахмед.
- 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи.
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.[3] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.
Посмъртно признание
Една от основните забележителности на село Езерово в Родопите е къщата музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач от руски, английски и арабски език, която има голям принос в културния живот на селото и региона.
Източници
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3382.
- ↑ Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009.
- ↑ „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“, в-к „Стандарт“, 28 април 2009.
Външни препратки
- Ваня Петкова в Литературен свят
- „Арменска песен“ на Ваня Петкова, сп. „Европа 2001“, кн. 2, 2013
- Елена Борисова (НБУ), „Грешната песен на Ваня Петкова“, Littera et lingua, Есен 2010
|