Марсилио Фичино: Разлика между версии
м overlinking |
Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
| роден-място = [[Филине Валдарно]], [[Флоренция (провинция)|Флоренция]], [[Свещена Римска империя]] |
| роден-място = [[Филине Валдарно]], [[Флоренция (провинция)|Флоренция]], [[Свещена Римска империя]] |
||
| починал-място = |
| починал-място = [[Флоренция]], Свещена Римска империя |
||
| вложки = {{Личност/Философ |
| вложки = {{Личност/Философ |
||
| регион = [[Западна философия]] |
| регион = [[Западна философия]] |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
Учи [[Гръцки език|гръцки]] и латински език, философия и [[медицина]] във [[Флорентински университет|Флорентинския университет]], под патронажа на Козимо Медичи. Двамата дават началото на [[Флорентинска Платонова академия|Флорентинската Платонова академия]], като възраждат интереса към философията на [[платонизъм|платонизма]] и неоплатонизма. По-късно Фичино става възпитател на внука на Козимо [[Лоренцо Медичи]]. |
Учи [[Гръцки език|гръцки]] и латински език, философия и [[медицина]] във [[Флорентински университет|Флорентинския университет]], под патронажа на Козимо Медичи. Двамата дават началото на [[Флорентинска Платонова академия|Флорентинската Платонова академия]], като възраждат интереса към философията на [[платонизъм|платонизма]] и неоплатонизма. По-късно Фичино става възпитател на внука на Козимо [[Лоренцо Медичи]]. |
||
Умира на [[1 октомври]] [[1499]] г. във |
Умира на [[1 октомври]] [[1499]] г. във Вила Медичи ди Кареги, [[Флоренция]], на 65-годишна възраст. Погребан е във [[Санта Мария дел Фиоре (Флоренция)|Флорентинската катедрала]]. |
||
[[Файл:Zaccaria in the temple by dghirlandaio.jpg|мини|ляво|Марсилио Фичино (вляво), Христофоро Ландино, Анджело Полициано и Деметрий Халкондил, детайл от „''Захария в храма''“ (1486 – 1490), фреска от [[Доменико Гирландайо]].]] |
[[Файл:Zaccaria in the temple by dghirlandaio.jpg|мини|ляво|Марсилио Фичино (вляво), Христофоро Ландино, Анджело Полициано и Деметрий Халкондил, детайл от „''Захария в храма''“ (1486 – 1490), фреска от [[Доменико Гирландайо]].]] |
Версия от 13:41, 13 февруари 2021
Марсилио Фичино Marsilio Ficino | |
италиански философ | |
Роден |
19 октомври 1433 г.
|
---|---|
Починал | 1 октомври 1499 г.
Флоренция, Свещена Римска империя |
Религия | Католическа църква |
Учил в | Пизански университет Флорентински университет |
Философия | |
Регион | Западна философия |
Епоха | Италиански ренесанс |
Школа | Неоплатонизъм |
Интереси | Теология |
Повлиян | Платон, Плотин, Прокъл, Плитон, Джон Арджиропулос |
Повлиял | Хайнрих Корнелий Агрипа, Джон Дий, Джордано Бруно |
Марсилио Фичино в Общомедия |
Марсилио Фичино (на италиански: Marsilio Ficino; на латински: Marsilius Ficinus) е италиански философ, теолог, астролог, един от най-влиятелните мислители на Италианския ренесанс. Възобновява Платоновата академия и неоплатонизма.
Биография
Роден е на 19 октомври 1433 г. във Филине Валдарно, селище край Флоренция. Баща му е бил личен лекар на Козимо Медичи.
Учи гръцки и латински език, философия и медицина във Флорентинския университет, под патронажа на Козимо Медичи. Двамата дават началото на Флорентинската Платонова академия, като възраждат интереса към философията на платонизма и неоплатонизма. По-късно Фичино става възпитател на внука на Козимо Лоренцо Медичи.
Умира на 1 октомври 1499 г. във Вила Медичи ди Кареги, Флоренция, на 65-годишна възраст. Погребан е във Флорентинската катедрала.
Творчество
Марсилио Фичино е автор на много произведения върху платонизма, неоплатонизма, астрологията, магията, медицината и др. Превежда на латински Платон, Плотин, Порфирий, Ямблих, Прокъл, Дионисий Ареопагит, Михаил Псел, както и херметическите текстове от Corpus Hermeticum, свързани с Хермес Трисмегист, Орфическите химни, свързани с Орфей, Халдейските оракули, свързани със Заратустра, съчинения на питагорейците и др.
С преводаческото си и авторско творчество Фичино е една от водещите фигури в ренесансовия хуманизъм. В своите идеи той се опитва да обедини древните традиции на питагорейството, платонизма, неоплатонизма, херметизма с християнството. Негов приятел и ученик е Пико делла Мирандола. Влиянието на Фичино се среща в творчеството на Хайнрих Корнелий Агрипа, Джон Дий, Джордано Бруно и др.
Съчинения
- „За свещената лудост“, 1457 („De furore divino“)
- „За любовта“ (коментар върху Платоновия „Пир“), 1469 („De amore“)
- „За щастието“, 1474 („Epistola de felicitate“)
- „Пет ключа към Платоновата мъдрост“, 1474 („Quinque claves Platonicae sapientiae“)
- „Компендиум на Платоновата теология“, 1474 („Compendium Platonicae theologiae“)
- „Платоновата теология, за безсмъртието на душите“, 1474 („Theologia platonica de immortalitate animarum“) – Платоновата теология, Книга XVI, Глава 1 – 7. в сп. Philosophia
- „За християнската религия“, 1476 („De religione Christiana“)
- „За отнасянето на апостол Павел на седмото небе“, 1476 („De raptu Pauli“)
- „Възхвала на философията“, 1477 („De laudimus philosophiae“)
- „Против присъдата на астролозите“, 1477 („Disputatio contra iudicium astrologorum“)
- „Орфическо сравнение на Слънцето към Бога“, 1479 („Orphica comparatio Solis ad Deum“)
- „Съвети срещу чумата“, 1481 („Consiglio contro la pestilenza“)
- „Съгласуване на Мойсей и Платон“, 1781 („Concordia Mosis et Platonis“)
- „Потвърждение на християнството от Сократовото учение“, 1481 („Confirmatio Christianorum per Socratica“)
- „Три книги за живота“, 1489 („De vita libri tres“)
- „Коментари към посланията на апостол Павел“, 1491 („In Epistolas Pauli commentaria“)
- „За светлината“, 1492 („De lumine“)
- „За Слънцето“, 1494 („De Sole“)
Външни препратки
- За щастието прев. от лат. Цочо Бояджиев
- Платоновата теология, Книга XVI, Глава 1 – 7. в сп. Philosophia, прев. от лат. Зорница Радева
- ((it)) Общество „Марсилио Фичино“
|