Георги Баласчев

Георги Баласчев
български историк и археолог
Роден	18 април 1868 г. Охрид, Османска империя
Починал	4 октомври 1936 г. София, България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	История, археология
Работил в	Народен археологически музей
Георги Баласчев в Общомедия

Георги Димитров Баласчев с псевдоним Езерски е български историк и археолог.

Биография

Роден е в македонския български град Охрид през 1869 година. Роднината му Яким Беласчиев от Охрид е български учител, преподавал във Вевчани между 1852 и 1857 година. Георги Баласчев учи в родния си град, а по-късно в 1889 година завършва с четвъртия випуск на Солунската българска мъжка гимназия „Свети Свети Кирил и Методий“. През 1892 година завършва Висшето училище в София, специалност история. В 1898 година завършва славистика във Виенския университет. Завръща се в България и 15 януари 1899 година е назначен за учител по история в Първа софийска мъжка народна гимназия, където работи до 30 април 1902 година. През 1901 година е командирован в Цариград.

В периода 1 август 1902 – 31 декември 1903 година е завеждащ на Етнографската сбирка на археологическия музей, след което от 15 февруари 1904 година отново се завръща на учителското поприще, този път в Трета софийска народна прогимназия. В гимназията преподава до 31 август 1906 година, след което е прехвърлен отново в Първа софийска мъжка народна гимназия. Непосредствено след това е преместен в Трета софийска мъжка народна гимназия, където преподава в периода (1 януари 1907 – 31 август 1908).

По-късно на два пъти в периодите (5 ноември 1919 – 12 август 1920) и (13 октомври 1920 – 14 май 1921) е уредник на Народния археологически музей. От 16 септември 1923 година до 31 март 1934 година отново преподава в Първа софийска мъжка народна гимназия. На 2 май 1936 година е назначен за писател към Министерството на просветата, от където на 11 януари 1936 година се уволнява по болест.

Георги Баласчев е един от активистите на Младата македонска дружина и от издателите на списание „Лоза“ (1892-1894), което повдига редица страни от Македонския въпрос, включително искането за по-голяма роля на западните говори в изграждащия се български книжовен език. Дружеството е сред инициаторите за създаването на Върховния македонски комитет, като висш орган на легалната македонска организация в България.

От 1909 до 1920 година е главен редактор на българо-македонско научно списание „Минало“.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Началник е на секцията „Канцеларски принадлежности“.

Автор на повече от 80 изследвания, по-голямата част от които са посветени на историята на славяни и прабългари. Член-учредител е на Македонския научен институт.

Съгражданинът му Петър Карчев пише за Баласчев:

„

...безспорно учен човек, който с достойнство можеше да заеме и катедра в университет. Но като мнозина други охридчани, той беше с упорит характер, инат човек. С други думи Баласчев, както се казна, не клатеше „каук“ пред никакви авторитети, не се считаше задължен да уеднаквява своите разбирания в областта на археологията и историята с някои от редовните и извънредни професори в университета... Полемичният му дух обаче, неговата прямолинейност, която стигаше в някои случаи до свадливост, му затвори завинаги вратата на Софийския университет. Но си имаше свой научен Олимп, бореше се с нуждата и нищетата. Баласчев считаше за унижение да му се спомене за какъвто и да е компромис, срещу цената на който биха могли да му се отворят университетските аудитории.

“

Трудове

• Няколко кратки летописни бележки по състоянието на западните македонци за първата 45 годишнина на настоящий век (1890)
• Баласчевъ, Георги. Биографически и книжовни чертици на Григоръ С. Пърличевъ, и Вѣнчаната му поема прѣзъ 1860 година на поетическия конкурсъ въ Атина. София, Печатница на Иванъ Е. Цуцевъ, 1897. Посетен на 18 септември 2015.
• Нови известия за черковното ведомство на Видинската и Софийската епархия през първите години на тяхното завладяване от турците (1901)
• Бележки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му в Европа (1902)
• Бележки върху изкуството в българските земи през средните и по-нови векове (1920)
• Най-старата словенска държава на Балканския полуостров през VII и VIII в. и нейният етнически състав (1924)
• Българите през последните десетгодишнини на десетия век и първите от единадесетия в 2 ч. (1927 и 1930)
• Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичино и другаде и тяхното значение(1932).

• 
  Баласчевъ, Георги. Биографически и книжовни чертици на Григоръ С. Пърличевъ, и Вѣнчаната му поема прѣзъ 1860 година на поетическия конкурсъ въ Атина. София, Печатница на Иванъ К. Цуцевъ, 1897. Посетен на 18 септември 2015.
• 
  Баласчевъ, Г. Бѣлѣжки върху веществената култура на Старобългарското ханство и основанието му въ Европа. София, Печатница на Иванъ К. Божиновъ, 1902.
• 
  Брой 1 на „Минало“, 1909
• 
  Баласчевъ, Г. Д. Българитѣ презъ последнитѣ десетгодишнини на десетия вѣкъ. София, 1927.
• 
  Баласчевъ, Г. Д. Научната дейность на проф. академикъ Л. Милетичъ. 1934.

Литература

• Глушков, П. Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9-10, с. 81-96;
• Научните трудове на Георги Баласчев, Минало, 1942, № 9-10, с.11-15;
• Чолов, Петър. Български историци, Биографично-бибилиографски справочник, София 1999, с.25

Външни препратки

• От и за Георги Баласчев в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
• Баласчев, Георги. Българска литература. Кратко ръководство за средни и специални училища, написано от А. Теодоров. Пловдив. 1896 г.
• Списание „Минало“, пълно течение на сайта на Скопската национална и университетска библиотека
• „Документи по сръбско-българските отношения през 1830-1836 г.“