Източнокитайско море: Разлика между версии
Ted Masters (беседа | приноси) стандартизиране °C редактирано с AWB |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
| карта = Китай |
| карта = Китай |
||
}} |
}} |
||
'''Източнокитайско море''' (на [[китайски]] ''Дунхай'', дословно — «източно море»; {{lang|ko|동중국해}}; {{lang|ja|東シナ海}}) е периферно море на [[Тихия океан]], разположено между [[Континентален Китай|континентален]] [[Китай]] на запад, [[Южна Корея]] на север, [[Япония]] (о. [[Кюшу]] и о-вите [[Рюкю]]) на североизток и изток и остров [[Тайван]] на юг. На север се свързва с [[Жълто море]], като границата се прекарва от брега на [[Китай]] северно от [[Шанхай]] до остров [[Чеджудо]], на североизток чрез [[Корейски проток|Корейския проток]] се свързва с [[Японско море]], на изток чрез протока Шимоносеки – с [[Вътрешно Японско море]], на югоизток чрез множество протоци в остроните [[Рюкю]] – с [[Филипинско море]], а на юг чрез [[Тайвански проток|Тайванския проток]] – с [[Южнокитайско море]].<ref> |
'''Източнокитайско море''' (на [[китайски]] ''Дунхай'', дословно — «източно море»; {{lang|ko|동중국해}}; {{lang|ja|東シナ海}}) е периферно море на [[Тихия океан]], разположено между [[Континентален Китай|континентален]] [[Китай]] на запад, [[Южна Корея]] на север, [[Япония]] (о. [[Кюшу]] и о-вите [[Рюкю]]) на североизток и изток и остров [[Тайван]] на юг. На север се свързва с [[Жълто море]], като границата се прекарва от брега на [[Китай]] северно от [[Шанхай]] до остров [[Чеджудо]], на североизток чрез [[Корейски проток|Корейския проток]] се свързва с [[Японско море]], на изток чрез протока Шимоносеки – с [[Вътрешно Японско море]], на югоизток чрез множество протоци в остроните [[Рюкю]] – с [[Филипинско море]], а на юг чрез [[Тайвански проток|Тайванския проток]] – с [[Южнокитайско море]].<ref>{{Citation |title=iho.int |url=http://iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf |access-date=2018-10-10 |archivedate=2018-10-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20181005131902/http://www.iho.int/iho_pubs/standard/S-23/S-23_Ed3_1953_EN.pdf }}</ref><ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article006820.html «Большая Советская Энциклопедия» – Восточно-Китайское море, т. 5, стр. 401]</ref> |
||
== Географска характеристика == |
== Географска характеристика == |
||
Версия от 16:50, 15 февруари 2021
| Източнокитайско море | |
 Карта на Източнокитайско море | |
| Страни с излаз |  Китай Япония Южна Корея Тайван |
|---|---|
| Дължина | 1300 km |
| Ширина | от 500 до 750 km |
| Ср. дълбочина | 349 m |
| Макс. дълбочина | 2719 m |
| Площ | 752 хил.km² |
| Обем | 263 хил.km3 |
  | |
| Източнокитайско море в Общомедия | |
Източнокитайско море (на китайски Дунхай, дословно — «източно море»; на корейски: 동중국해; на японски: 東シナ海) е периферно море на Тихия океан, разположено между континентален Китай на запад, Южна Корея на север, Япония (о. Кюшу и о-вите Рюкю) на североизток и изток и остров Тайван на юг. На север се свързва с Жълто море, като границата се прекарва от брега на Китай северно от Шанхай до остров Чеджудо, на североизток чрез Корейския проток се свързва с Японско море, на изток чрез протока Шимоносеки – с Вътрешно Японско море, на югоизток чрез множество протоци в остроните Рюкю – с Филипинско море, а на юг чрез Тайванския проток – с Южнокитайско море.[1][2]
Географска характеристика
Географски параметри, релеф на дъното
Дължина от север на юг 1300 km, ширина от 500 до 750 km, площ 752 km2, обем 263 хил.km3. Западната част на морето е заета от широкия континентален шелф, дълбочината на който равномерно се увеличава на изток и югоизток от 33 – 47 m край брега до 150 – 160 m в открито море. Източната му част представлява подводна котловина с максимална дълбочина от 2719 m, като тази част се съединява с Филипинско море с дълбоки (до 1527 m) протоци между островите Рюкю.[2]
Климат
Климатът на Източнокитайско море има мусонен характер. Тайфуните, преминаващи от юг на север от май до октомври (3 – 4 пъти годишно), предизвикват жестоки бури. Средната температура на въздуха през февруари се изменя от 5 °C на северозапад до 15 °C на югоизток, а през август е около 26 °C. Годишната сума на валежите варира от 1146 mm на запад до 2244 mm на изток с максимум през лятото.[2]
Хидроложки показатели
В източната част на морето съществува постоянно морско течение на север – продължение на Северното Пасатно топло течение. На север това течение се разделя на две части, като едната му част навлиза в Японско море, а другата завива на изток и през протоците южно от остров Кюшу дава началото на топлото течение Куросио. В западната част на морето теченията имат правилен сезонен характер и зависят от мусонните ветрове.[2]
Голямото количество прясна вода внасяна от река Яндзъ понижава солеността на Източнокитайско море в западната му част до 10 – 5‰, а на изток тя постепенно нараства до 30 – 34,5‰. През зимата температурата на водата на повърхността се изменя от 7 °C на северозапад до 16 °C на югоизток, а през лятото почти навсякъде е 27 – 28 °C. На дълбочина под 1600 m температурата на водата е около 2,5 °C, а солеността около 34,5‰. Приливите на запад са полуденонощни, до 7,5 m (в залива Ханджоуван), а на изток са неправилни полуденонощни с височина до 1,5 m край островите Рюкю.[2]
Флора и фауна
Морската растителност край бреговете на Китай е относително бедна, а на изток много по-богата. Срещат се китове, делфини, акули, а край бреговете на островите Рюкю – догони, морски змии. Богато рибно разнообразие – тихоокеанска сардина, камбала, скумрия, тон, кефал и др.[2]
Стопанско значение
В Източнокитайско море е силно развит риболова (тихоокеанска селда, сардина, камбала, скумрия), лов на омали, крабове, трепанги. Извършва се събиране на водорасли за хранителната промишленост и добив на морска сол. През Източнокитайско море преминават важни морски от Жълто и Японско море към южните морета. Най-големи пристанища: Шанхай, Ханджоу, Фуджоу, Венджоу и др. (Китай), Нагазаки, Кагошима и др. (Япония), Тайбей (Тайван).[2]