Кробизи: Разлика между версии
м линк |
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
||
Ред 6: | Ред 6: | ||
Във Великотърновския музей има изложено погребение на вожд от района на село Големаните. Край Троянското село Белиш в местността Манастирски таласъм също има разкрито погребение без тяло като някои от вещите като кехлибара са с произход Балтика. |
Във Великотърновския музей има изложено погребение на вожд от района на село Големаните. Край Троянското село Белиш в местността Манастирски таласъм също има разкрито погребение без тяло като някои от вещите като кехлибара са с произход Балтика. |
||
[[Херодот]] казва, че при раждане кробизите скърбят, а при смърт уреждат тържества. Мъртвият, който изгаряли или оставяли цял ако е благородник, го снабдявали с всички нужни и скъпи нему предмети, с които си служел приживе, като натрупвали големи могили пръст — тумули, за да възвеличават пред бъдните поколения неговия земен живот.<ref name=odesos>Одесос, Жеко Ив. Жеков 1932 г. [http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna.htm]</ref> |
[[Херодот]] казва, че при раждане кробизите скърбят, а при смърт уреждат тържества. Мъртвият, който изгаряли или оставяли цял ако е благородник, го снабдявали с всички нужни и скъпи нему предмети, с които си служел приживе, като натрупвали големи могили пръст — тумули, за да възвеличават пред бъдните поколения неговия земен живот.<ref name=odesos>Одесос, Жеко Ив. Жеков 1932 г. [http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna.htm] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20170421235107/http://www.varna-bg.com/museums/archaeology/reference_library/oldvarna.htm |date=2017-04-21 }}</ref> |
||
Такива могили се срещат днес около Варна. |
Такива могили се срещат днес около Варна. |
||
Версия от 22:28, 16 февруари 2021
Кробизите (на гръцки: "Κρόβυζοι") са тракийско[1] племе от групата на гетите. Информация за тях се намира в съобщението на Филарх в десета книга на „Тракийска история“, който казва че „цар на така наречените кробизи бил станал Исант, който по разкош надминавал всички свои съвременници“.
Той бил богат и красив. Като се знае, че кробизите са сродни племена на гетите, а авторът живее през 3 век пр.н.е. е ясно, че самият династ е съвременник на царя на гетите Дромихет.
Страбон и Павзаний сочат кробизите като голям народ, който винаги е желан съюзник, защото може да изкара до 200 000 бойци, „благочестиви, смели и неукротими“. Кробизите обитавали земите по крайбрежието на Черно море от Варна до Калиакра и Белоградец и във вътрешността до Троян където има разкрити погребения. Според интерпретацията на изворите от страна на Константин Иречек, кробизите населяват земите по течението на реките Артаня и Ноя[2]. Във Великотърновския музей има изложено погребение на вожд от района на село Големаните. Край Троянското село Белиш в местността Манастирски таласъм също има разкрито погребение без тяло като някои от вещите като кехлибара са с произход Балтика.
Херодот казва, че при раждане кробизите скърбят, а при смърт уреждат тържества. Мъртвият, който изгаряли или оставяли цял ако е благородник, го снабдявали с всички нужни и скъпи нему предмети, с които си служел приживе, като натрупвали големи могили пръст — тумули, за да възвеличават пред бъдните поколения неговия земен живот.[3] Такива могили се срещат днес около Варна.
Те се занимавали със скотовъдство и земеделие, не обичали морето. За това били ограничени в своята външна дейност, не познавали търговията.[3] Религията, която изповядвали е антропоморфизъм, а кумирът им Героя- Конник.[3]
Източници
- ↑ Херодот, „Истории“ кн.IV, 49
- ↑ Константин Иречек, История на българите, стр. 80
- ↑ а б в Одесос, Жеко Ив. Жеков 1932 г. [1] Архив на оригинала от 2017-04-21 в Wayback Machine.