Марсиански хроники: Разлика между версии
м форматиране: 11x кавички (ползвайки Advisor) Етикет: липсва шаблон в раздел Източници |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
== Структура == |
== Структура == |
||
Бредбъри посочва, че е повлиян от ''[[Уайнсбърг, Охайо]]'' на [[Шеруд Андерсън]]<ref> |
Бредбъри посочва, че е повлиян от ''[[Уайнсбърг, Охайо]]'' на [[Шеруд Андерсън]]<ref>„Run Fast, Stand Still, or, The Thing at the Top of the Stairs, or, New Ghosts from Old Minds,“ ''How to Write Tales of Horror, Fantasy & Science Fiction,'' edited by J. A. Williamson, Writers Digest Books, 1986; collected in ''Zen in the Art of Writing''.</ref> и ''[[Гроздовете на гнева]]'' на [[Джон Стайнбек]] <ref>[http://www.sfx.co.uk/resources/sfx/SFX149martianchronicles.pdf ''SFX Magazine'', November 2006, p. 78]</ref> за структурата на книгата. Нарича я „полубратовчед на романа“ и „книга с истории, претендираща да бъде роман“. Като такава, тя е подобна по структура на сборника с къси истории на Бредбъри, ''[[Илюстрования човек]]'', който също използва тънка нишка да свърже в едно няколко несвързани кратки истории. |
||
Също като [[Трилогия на фондацията]] на [[Айзък Азимов]], ''Марсиански хроники'' следва структурата на „бъдещата история“. Историите, завършени сами по себе си, се свързват заедно като епизоди в една по-голяма повествователна рамка. Цялата структура е в три части, прекъсната от две катастрофи: скорошното изчезване на марсианците и паралелното скорошно изчезване на човешкия вид. |
Също като [[Трилогия на фондацията]] на [[Айзък Азимов]], ''Марсиански хроники'' следва структурата на „бъдещата история“. Историите, завършени сами по себе си, се свързват заедно като епизоди в една по-голяма повествователна рамка. Цялата структура е в три части, прекъсната от две катастрофи: скорошното изчезване на марсианците и паралелното скорошно изчезване на човешкия вид. |
||
Първата третина (развиваща се в периода от януари 1999 до април 2000) обрисува опитите на земляните да достигнат Марс и различните начини, с които марсианците ги |
Първата третина (развиваща се в периода от януари 1999 до април 2000) обрисува опитите на земляните да достигнат Марс и различните начини, с които марсианците ги възпрепятстват да се завърнат details. В ключовата история, „Макар че светла е луната ...“, четвъртата изследователска експедиция установява, че всички марсианци, с малки изключения, са загинали от микроби, донесени с някоя от предходните експедиции. Това неочаквано развитие поставя основата на второто действие (декември 2001—ноември 2005), в което земляните колонизират обезлюдената планета, като от време на време имат контакт с малцината оцелели марсианци, но през по-голямата част от времето заети с превръщането на Марс във втора Земя. Въпреки това, след като заплахата за война на Земята нараства, голяма част от заселниците стягат багажа си и се завръщат вкъщи. Разразява се глобална [[ядрена война]], която отрязва контактите между Марс и Земята. Третото действие (декември 2005—октомври 2026) се занимава с последиците от войната, и завършва с перспективата на малкото оцелели земляни, които стават новите марсианци, перспектива, която е вече предвещана в „Макар че светла е луната ...“, и която позволява на книгата да се върне в нейното начало. |
||
== Възприемане == |
== Възприемане == |
||
Антъни Бучър и Джеси Франсис Маккомас оценяват високо ''Хрониките'' като „поетическа интерпретация на бъдещата история отвъд границите на която и да е измислена форма“.<ref> |
Антъни Бучър и Джеси Франсис Маккомас оценяват високо ''Хрониките'' като „поетическа интерпретация на бъдещата история отвъд границите на която и да е измислена форма“.<ref>„Recommended Reading,“ ''[[F&SF]]'', April 1951, p.112</ref> В своята колонка „Книги“ за ''F&SF'', Деймън Найт посочва ''Марсиански хроники'' в своя топ 10 на научнофантастични книги на 50-те.<ref>„Books“, ''[[F&SF]]'', April 1960, p.99</ref> Според [[Лион Спраг де Камп]], обаче, Бредбъри би подобрил своя стил, „когато избяга от влиянието на [[Хемингуей]] и [[Уилям Сароян|Сароян]]“, поставяйки го при „традиционалистите антинаучнофантастични писатели, които не схващат добре в ерата на машините“. И все пак, де Камп признава, че "историите на [Бредбъри] имат значително емоционално въздействие и много хора биха ги харесали".<ref>„Book Reviews“, ''[[Astounding Science Fiction]]'', February 1951, p.151</ref> |
||
Робърт Кросли (Университетът на Масачузетс, Бостън) предполага, че историята „Високо в небесата“ може да бъде разглеждана като „най-аналитичния епизод на отношенията между черни и бели в научната фантастика от бял автор.“<ref name="Crossley">Crossley, Robert. |
Робърт Кросли (Университетът на Масачузетс, Бостън) предполага, че историята „Високо в небесата“ може да бъде разглеждана като „най-аналитичния епизод на отношенията между черни и бели в научната фантастика от бял автор.“<ref name="Crossley">Crossley, Robert. „Critical Essay.“ In ''Kindred'', by [[Octavia Butler]]. Boston: Beacon, 2004. 215. ISBN 978-0807083697</ref> |
||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* {{Моята библиотека|1772-marsianski-hroniki|Марсиански хроники}} |
* {{Моята библиотека|1772-marsianski-hroniki|Марсиански хроники}} |
||
== Източници == |
|||
<references /> |
|||
{{Превод от|en|The Martian Chronicles|737424538}} |
{{Превод от|en|The Martian Chronicles|737424538}} |
||
Версия от 08:26, 25 февруари 2021
| Марсиански хроники | |
| The Martian Chronicles | |
| Автор | Рей Бредбъри |
|---|---|
| Първо издание | 1950 г. |
| Оригинален език | английски език |
| Жанр | Научна фантастика |
| Страници | 222 |
| Издателство в България | Народна младеж (1966, 1977) |
| Преводач | Никола Милев |
Марсиански хроники (на английски: The martian chronicles) е колекция от научнофантастични разкази от Рей Бредбъри, издадена през 1950 г., която проследява колонизацията на Марс от хората, бягащи от проблемната и в крайна сметка, унищожена от атомна сила Земя, и конфликта между местните марсианци и новите колонизатори. Жанрът на книгата е някъде между колекция на кратки история и епизодичен роман, съдържайки истории, които Бредбъри първоначално е публикувал през втората половина на 40-те в научнофантастични списания. Историите са небрежно вплетени заедно с поредица от кратки преходи.
Структура
Бредбъри посочва, че е повлиян от Уайнсбърг, Охайо на Шеруд Андерсън[1] и Гроздовете на гнева на Джон Стайнбек [2] за структурата на книгата. Нарича я „полубратовчед на романа“ и „книга с истории, претендираща да бъде роман“. Като такава, тя е подобна по структура на сборника с къси истории на Бредбъри, Илюстрования човек, който също използва тънка нишка да свърже в едно няколко несвързани кратки истории.
Също като Трилогия на фондацията на Айзък Азимов, Марсиански хроники следва структурата на „бъдещата история“. Историите, завършени сами по себе си, се свързват заедно като епизоди в една по-голяма повествователна рамка. Цялата структура е в три части, прекъсната от две катастрофи: скорошното изчезване на марсианците и паралелното скорошно изчезване на човешкия вид.
Първата третина (развиваща се в периода от януари 1999 до април 2000) обрисува опитите на земляните да достигнат Марс и различните начини, с които марсианците ги възпрепятстват да се завърнат details. В ключовата история, „Макар че светла е луната ...“, четвъртата изследователска експедиция установява, че всички марсианци, с малки изключения, са загинали от микроби, донесени с някоя от предходните експедиции. Това неочаквано развитие поставя основата на второто действие (декември 2001—ноември 2005), в което земляните колонизират обезлюдената планета, като от време на време имат контакт с малцината оцелели марсианци, но през по-голямата част от времето заети с превръщането на Марс във втора Земя. Въпреки това, след като заплахата за война на Земята нараства, голяма част от заселниците стягат багажа си и се завръщат вкъщи. Разразява се глобална ядрена война, която отрязва контактите между Марс и Земята. Третото действие (декември 2005—октомври 2026) се занимава с последиците от войната, и завършва с перспективата на малкото оцелели земляни, които стават новите марсианци, перспектива, която е вече предвещана в „Макар че светла е луната ...“, и която позволява на книгата да се върне в нейното начало.
Възприемане
Антъни Бучър и Джеси Франсис Маккомас оценяват високо Хрониките като „поетическа интерпретация на бъдещата история отвъд границите на която и да е измислена форма“.[3] В своята колонка „Книги“ за F&SF, Деймън Найт посочва Марсиански хроники в своя топ 10 на научнофантастични книги на 50-те.[4] Според Лион Спраг де Камп, обаче, Бредбъри би подобрил своя стил, „когато избяга от влиянието на Хемингуей и Сароян“, поставяйки го при „традиционалистите антинаучнофантастични писатели, които не схващат добре в ерата на машините“. И все пак, де Камп признава, че "историите на [Бредбъри] имат значително емоционално въздействие и много хора биха ги харесали".[5]
Робърт Кросли (Университетът на Масачузетс, Бостън) предполага, че историята „Високо в небесата“ може да бъде разглеждана като „най-аналитичния епизод на отношенията между черни и бели в научната фантастика от бял автор.“[6]
Вижте също
Външни препратки
- „Марсиански хроники“ на сайта
„Моята библиотека“
Източници
- ↑ „Run Fast, Stand Still, or, The Thing at the Top of the Stairs, or, New Ghosts from Old Minds,“ How to Write Tales of Horror, Fantasy & Science Fiction, edited by J. A. Williamson, Writers Digest Books, 1986; collected in Zen in the Art of Writing.
- ↑ SFX Magazine, November 2006, p. 78
- ↑ „Recommended Reading,“ F&SF, April 1951, p.112
- ↑ „Books“, F&SF, April 1960, p.99
- ↑ „Book Reviews“, Astounding Science Fiction, February 1951, p.151
- ↑ Crossley, Robert. „Critical Essay.“ In Kindred, by Octavia Butler. Boston: Beacon, 2004. 215. ISBN 978-0807083697
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Martian Chronicles в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |