Радка Кушлева: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 25: | Ред 25: | ||
Заради красотата на [[тембър]]а ѝ наричат Кушлева „славея на Родопите“. В нейна памет, в родното ѝ село Широка лъка се организира национален конкурс-надпяване „С песните на Радка Кушлева“. Дъщеря ѝ Диди Кушлева е известна българска [[акордеон]]истка. |
Заради красотата на [[тембър]]а ѝ наричат Кушлева „славея на Родопите“. В нейна памет, в родното ѝ село Широка лъка се организира национален конкурс-надпяване „С песните на Радка Кушлева“. Дъщеря ѝ Диди Кушлева е известна българска [[акордеон]]истка. |
||
== Галерия == |
|||
<gallery caption="" class="center"> |
|||
Файл:Семейство Кушлеви.jpg | Семейството на Сестри Кушлеви в Скопие, 1943 г. |
|||
Файл:Емил Димитров и Сестри Кушлеви.jpg | Дългосвиреща плоча (Балкантон ВТА1445) |
|||
</gallery> |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
Версия от 09:14, 2 март 2021
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Радка Кушлева | |
Radka Kushleva.jpg Радка Кушлева през 1960 г. Източник: Държавен архив – Смолян. | |
Информация | |
---|---|
Родена | |
Починала | |
Стил | народна музика |
Глас | сопран |
Музикален издател | Балкантон |
Свързани изпълнители | Сестри Кушлеви, Георги Чилингиров, Стефка Кушлева |
Радка Кушлева е българска народна певица, изпълнителка на родопски фолклор.
Биография
Радка Кушлева е родена в семейството на певци и гайдари, а тя от малка пее. Първите изяви на младата родопчанка са през 1942 година. Тогава гласът ѝ прозвучава за първи път по Радио София. Ученичката в софийското стопанско училище е одобрена от комисията и по радиото често се чуват оригиналните ѝ родопски песни. Съпровождат ѝ „Кореняшката група“, орк. на Иван Кавалджиев и отделни инструменталисти. Първите песни, които пее по Радио София, са „Бела съм...“, „Кадона седи в бахчона“, „Заспало е челебийче“, „Радо, мари, бяла радо“. През 50-те години на XX век записва повече от 70 оригинални родопски песни, по-голямата част от които са в Златния фонд на Българското национално радио.
Заедно със сестрите си Мария, Анка и Стефка сформира вокалния квартет „Сестри Кушлеви“, с който правят много записи и концерти в България и по света. Това е първият вокален квартет в България, който изпълнява фолклорни обработки. По-късно квартетът прераства в секстет. В него вече пеят дъщерите на Радка – Соня и Диди. Секстет „Кушлеви“ гастролира с успех в много страни по света, издава няколко грамофонни плочи в „Балкантон“. Те са първите народни певици, които заедно с Емил Димитров записват модерни варианти на песните „Дилмано, дилберо“ и „Грозде“. Забележителното е, че Анка и Стефка Кушлеви правят всички обработки на песните от репертоара на състава. Радка Кушлева е член и на ансамбъла „Наша песен“, в който пеят още Мита Стойчева, Лалка Павлова, Борис Машалов, Славка Секутова и Ика Стоянова.
Заради красотата на тембъра ѝ наричат Кушлева „славея на Родопите“. В нейна памет, в родното ѝ село Широка лъка се организира национален конкурс-надпяване „С песните на Радка Кушлева“. Дъщеря ѝ Диди Кушлева е известна българска акордеонистка.
Галерия
-
Семейството на Сестри Кушлеви в Скопие, 1943 г.
-
Дългосвиреща плоча (Балкантон ВТА1445)
Външни препратки
- Гласовете на България: Радка Кушлева – сладкогласният славей на Родопите, БНР, 26 септември 2007 г.
- „Радка Кушлева“, стр. 152 – 162, посетен на 13 ноември 2014 г.
|