Шипка (връх): Разлика между версии
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 17: | Ред 17: | ||
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] в началото на август 1877 г. генерал [[Николай Столетов]] организира отбраната на Шипченския проход, като разполага [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]] (в който влизат [[Габровски отряд|Габровския отряд]] и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на [[Българското опълчение]]) на връх Свети Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. [[Шипченска битка (август 1877)|Решителните сражения]] се водят на 9-14/21-26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати. |
По време на [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] в началото на август 1877 г. генерал [[Николай Столетов]] организира отбраната на Шипченския проход, като разполага [[Шипченски отряд|Шипченския отряд]] (в който влизат [[Габровски отряд|Габровския отряд]] и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на [[Българското опълчение]]) на връх Свети Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. [[Шипченска битка (август 1877)|Решителните сражения]] се водят на 9-14/21-26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати. |
||
Действията започват през лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на генерал-майор [[Валериан Дерожински]] се провежда работна среща с [[Райчо Каролев]] и [[Иван Калпазанов]]. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7/15 – 19 юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински. |
Действията започват през лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на генерал-майор [[Валериан Дерожински]] се провежда работна среща с [[Райчо Каролев]] и [[Иван Калпазанов]]. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз [[Николай Николаевич]] до генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7/15 – 19 юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински. |
||
[[Файл:Паметникът на свободата на връх Шипка 12.jpg|мини|400px|център|Паметникът на свободата на връх Шипка]] |
[[Файл:Паметникът на свободата на връх Шипка 12.jpg|мини|400px|център|Паметникът на свободата на връх Шипка]] |
||
[[Паметник на свободата|Паметникът на свободата]] на връх Шипка е сред [[100 национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|БТС]] под номер 93. Печат има на касата. |
[[Паметник на свободата|Паметникът на свободата]] на връх Шипка е сред [[100 национални туристически обекта]] на [[Български туристически съюз|БТС]] под номер 93. Печат има на касата. |
Версия от 16:02, 5 март 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Шипка.
Шипка | |
Връх Шипка с Паметника на свободата | |
Общи данни | |
---|---|
Местоположение | Област Стара Загора, България |
Част от | Стара планина |
Надм. височина | 1329 m |
Обект на БТС | Файл:Opoznai-bg.gif 93. Връх Шипка |
Свети Никола (Шипка) е връх в Стара планина с надморска височина 1326 m, разположен на изток от Шипченския проход. До 23 ноември 1951 г. върхът носи името Свети Никола, а след това до 7 октомври 1977 г. – връх Столетов.[1][2] Върхът символизира героизма и самопожертвувателните усилия за освобождението на България от Османско владичество.
През 1934 г. на върха е построен Паметникът на свободата, до който водят автомобилен път и каменно стълбище. Паметникът е част от Парк-музей „Шипка“. Шипка се нарича и върхът (с височина 1232 m), разположен на север от главното било и на запад от Шипченския проход.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878) в началото на август 1877 г. генерал Николай Столетов организира отбраната на Шипченския проход, като разполага Шипченския отряд (в който влизат Габровския отряд и 1, 2, 3, 4 и 5 дружина на Българското опълчение) на връх Свети Никола, връх Орлово гнездо и връх Шипка. Решителните сражения се водят на 9-14/21-26 август 1877 г. Защитниците показват изключителен героизъм и въпреки численото превъзходство на противника, атаките са отблъснати.
Действията започват през лятото на 1877 г., когато руските войски влизат в Габрово, Райчо Каролев е избран за председател на Габровската община. По искане на генерал-майор Валериан Дерожински се провежда работна среща с Райчо Каролев и Иван Калпазанов. Необходимо е българин да премине Балкана и да отнесе писмо със заповед на великия княз Николай Николаевич до генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Иван Калпазанов осигурява свой верен работник, който отнася писмото и за 24 часа се връща с отговор. Заповедта е да превземе от север Шипченския проход, а от юг да настъпят частите на Предния отряд с командир генерал-лейтенант Гурко. Генерал-майор Дерожински насочва част от Габровския отряд към връх Шипка, а генерелал-лейтенант Гурко атакува от юг на Шипка. На 3 – 7/15 – 19 юли 1877 г. след вихрени атаки е овладян Шипченският проход. Неговата охрана се поема от отряда на генерал-майор Дерожински.
Паметникът на свободата на връх Шипка е сред 100 национални туристически обекта на БТС под номер 93. Печат има на касата.
Вижте също
Източници
- ↑ Указ № 1454 от 30 септември 1977 г. Обн. ДВ., бр. 78 от 7 октомври 1977 г.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 243.