Родохори (дем Горуша): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
|||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'', който произхожда от личното име *''Радовит'' от *''Радовид''. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато ''д'' в краесловна позиция е заменена с ''т''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.</ref> |
Според академик [[Иван Дуриданов]] етимологията на името е от първоначалния патроним на -''ишти'', който произхожда от личното име *''Радовит'' от *''Радовид''. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато ''д'' в краесловна позиция е заменена с ''т''.<ref>Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.</ref> |
||
В края на [[XIX век]] Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Николай (Родохори)|Свети Николай]]“ е от Възраждането.<ref name="Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.tovoion.com/news/ιεροί-ναοί-του-αγίου-νικολάου-στο-βόιο-/ | заглавие = Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο | достъп_дата = 3 януари 2015 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Το Βόιον | цитат = | език = }}</ref> [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Радовисти'' (Radovisti), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.]]</ref> |
|||
Според [[Васил Кънчов]] в 1900 година в ''Радовища'' живеят 366 [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] Радовища (Radovichta) е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и в него има 325 гърци патриаршисти.<ref>{{Бранков|226 – 227}}</ref> |
Според [[Васил Кънчов]] в 1900 година в ''Радовища'' живеят 366 [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.]</ref> По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] Радовища (Radovichta) е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] и в него има 325 гърци патриаршисти.<ref>{{Бранков|226 – 227}}</ref> |
||
Версия от 17:49, 6 март 2021
Тази статия е за селото в Населица. За други значения на Радовища вижте Радовища. За други значения на Родохори вижте Родохори.
| Родохори Ροδοχώρι | |
| — село — | |
  Родохори  Родохори | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Горуша |
| Географска област | Населица |
| Надм. височина | 693 m |
| Население | 87 души (2001) |
| Пощенски код | 50002 |
| Телефонен код | +30 24680 |
Родохори или Радовища (на гръцки: Ροδοχώρι, Родохори; катаревуса: Ροδοχώριον , Родохорион, до 1928 година: Ραδοβίτσι, Радовици или Ραδοβίστι, Родовисти; катаревуса Ραδοβίτσιον, Радовицион[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Горуша (Войо), област Западна Македония с 84 жители (2001 г.).
География
Селото е разположено в областта Населица на 20-ина километра югозападно от град Неаполи (Ляпчища) и около 10 километра южно от Цотили. Землището на селото на югоизток граничи с гревенското село Айдония.
Край селото е старият каменен Цукарев мост.[2]
История
В Османската империя
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалния патроним на -ишти, който произхожда от личното име *Радовит от *Радовид. Името е възникнало след отпадане на краесловните ерове, когато д в краесловна позиция е заменена с т.[3]
В края на XIX век Радовища е гръцко село в южния край на Населишка каза на Османската империя. Църквата „Свети Николай“ е от Възраждането.[4] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Радовисти (Radovisti), Сисанийска епархия, живеят 480 гърци.[5]
Според Васил Кънчов в 1900 година в Радовища живеят 366 гърци християни.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев Радовища (Radovichta) е под върховенството на Цариградската патриаршия и в него има 325 гърци патриаршисти.[7]
Според статистика на гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Ραδοβίτση живеят 150 гърци християни.[8]
В Гърция
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Радовища остава в Гърция. През 1913 година при първото преброяване от новата власт в Радовицион (Ραδοβίτσιον) са регистрирани 471 жители.[9]
В 1928 година името на селото е сменено на Родохорион.
- Преброявания
- 1913 – 471 жители
- 1981 – 173 жители
- 1991 – 136 жители
- 2001 – 87 жители
Личности
- Родени в Родохори
Димитриос Константинидис Рангазас (1871 – 1902), гръцки общественик- Йоаникий Константинидис (1814 – 1879), никейски и ираклийски митрополит
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Ραδοβίτσι -- Ροδοχώριον
- ↑ Το Γεφύρι του Τσούκαρη // Πρόγραμμα Πίνδος. Посетен на 8 ноември 2019 г.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 184.
- ↑ Ιεροί Ναοί του Αγίου Νικολάου στο Βόιο // Το Βόιον. Посетен на 3 януари 2015.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 53.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 272.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 226 – 227. (на френски)
- ↑ Σπανός, Κώστας. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48 – 49, 2001.
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
