Филип Кутев: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Отменени Визуален редактор |
м Премахнати редакции на 77.85.77.176 (б.), към версия на Nk Етикети: Отмяна SWViewer [1.4] |
||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е на [[13 юни]] [[1903 |
Роден е на [[13 юни]] [[1903]] г. в град [[Айтос]]. Учи [[цигулка]] при проф. [[Ханс Кох]] ([[1922]]). Завършва музикално училище ([[1926]]) и Педагогическия факултет на [[Национална музикална академия|Консерваторията]] ([[1930]]). Работи като [[капелмайстор]] на военния духов оркестър на [[Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк|24-ти пехотен полк]] в [[Бургас]], наследявайки [[Георги Шагунов]], а след това и на 6-и пехотен полк в [[София]]. През [[1935]] г. пише „Българска рапсодия“. Първоначално тя е написана за духов оркестър, впоследствие е преработена за симфоничен оркестър. През [[1940]] г. е първото изпълнение на неговата симфонична поема „Герман“, а през [[1950]] година е премиерата на „Първа симфония“. |
||
През 1949 г. на гастрол в България е руският ансамбъл „Пятницки“. Именно тогава узрява идеята за създаването на български професионален народен ансамбъл, претворяващ чрез музикално-сценични форми многовековната [[фолклор]]на традиция. |
През 1949 г. на гастрол в България е руският ансамбъл „Пятницки“. Именно тогава узрява идеята за създаването на български професионален народен ансамбъл, претворяващ чрез музикално-сценични форми многовековната [[фолклор]]на традиция. |
||
Версия от 10:53, 10 март 2021
Тази статия е за личността Филип Кутев. За ансамбъла с неговото име вижте Филип Кутев (ансамбъл).
| Филип Кутев | |
| български композитор | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 27 ноември 1982 г.
|
| Учил в | Национална музикална академия |
| Награди | Герой на социалистическия труд |
| Музикална кариера | |
| Стил | фолклорна музика |
| Инструменти | цигулка |
| Семейство | |
| Уебсайт | philipkoutev.com |
Филип Кутев Тенев е български композитор, диригент и фолклорист.
Основател и дългогодишен ръководител на днешния Фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, със своята творческа дейност той създава характерен синтез на българска народна и класическа музика.[1]
Биография
Роден е на 13 юни 1903 г. в град Айтос. Учи цигулка при проф. Ханс Кох (1922). Завършва музикално училище (1926) и Педагогическия факултет на Консерваторията (1930). Работи като капелмайстор на военния духов оркестър на 24-ти пехотен полк в Бургас, наследявайки Георги Шагунов, а след това и на 6-и пехотен полк в София. През 1935 г. пише „Българска рапсодия“. Първоначално тя е написана за духов оркестър, впоследствие е преработена за симфоничен оркестър. През 1940 г. е първото изпълнение на неговата симфонична поема „Герман“, а през 1950 година е премиерата на „Първа симфония“.
През 1949 г. на гастрол в България е руският ансамбъл „Пятницки“. Именно тогава узрява идеята за създаването на български професионален народен ансамбъл, претворяващ чрез музикално-сценични форми многовековната фолклорна традиция.
В София Филип Кутев общува с изявени интелектуалци, които го подкрепят и насърчават в неговите музикални търсения. Така на 1 май 1951 г. със своята съпруга Мария Кутева той основава втория фолклорен ансамбъл (ДАНПТ). Като негов главен художествен ръководител до смъртта си утвърждава високопрофесионалното му ниво и световната му популярност. Ансамбълът гостува в Европа, Азия и Америка.[2] Благодарение на него и на цяла школа от певци, инструменталисти, танцьори, хореографи и композитори. За да набира членове на ансамбъла обикаля непрестанно селата на България. По този начин всяка нова певица е допринасяла за обогатяването на репертоара на ансамбъла с характерния за родното си място уникален песенен фолклор.[3]
Филип Кутев е създател на Фолклорни празници „Славееви нощи“ в Айтос. На негово име е наречено създаденото през 1967 г. Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“.[4]
Умира на 30 ноември 1982 г.
Творчество
Филип Кутев пръв започва да прави обработки на песните, така че те да бъдат изпълнявани от многогласен народен хор. Той обработва традиционния песенен фолклор, запазвайки автентичната мелодия. Така създава десетки песенни шедьоври, които се превръщат в музикална емблема на България по света – „Полегнала е Тодора“, „Прехвръкна птичка“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Кажи, Ангьо“ и още много други.
Освен за ансамбъла Филип Кутев композира и музиката към филмите „Под игото“ (1952), „Героите на Шипка“ (1955), Неспокоен път (1955) и „Хитър Петър“ (1960).
Почит
На негово име е наречен Държавният фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.
Бюст на Филип Кутев краси Борисовата градина в София.[5]
През 2010 г. по идея на Ротари клуб – Айтос е направен проект, според който в центъра на родния му град трябва да се издигне паметник на композитора, дело на скулптора Никола Станчев.[6]
-
Паметна плоча на Филип Кутев на фасадата на дома му до парка Заимов -
В този дом от 1958 до 1982 г. Кутев живее и твори
Източници
- ↑ Пейчева, Лозанка. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2008. ISBN 978-954-322-257-5. с. 129 – 130.
- ↑ Биография на Филип Кутев на сайта на Съюза на българските композитори.
- ↑ Георг Краев, „Филип Кутев“ стана на 60 години!“, в. „Култура“, бр. 23 (2641), 17 юни 2011 г.
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104302. с. 3046.
- ↑ Паметник на Филип Кутев на сайта monuments.bg
- ↑ „Готов е проектът за паметник на Филип Кутев в Айтос“, burgas24.bg, 07.06.2010 г.
Външни препратки
- От и за Филип Кутев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Официален сайт на Държавен фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“
|
