Петър Папанчев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 7: Ред 7:
| починал-място =
| починал-място =
| починал-дата = 3 януари 1943 г.
| починал-дата = 3 януари 1943 г.
| още =
{{Депутат-България|8о=1|9о=1|11о=1|13о=1|15о=1|5в=1}}
}}
}}
'''Петър Папанчев''' е български политик, депутат и журналист, лидер на Народната партия, основател и редактор на вестник „Сливен“ /1894-1901/, народен представител от Сливен с най-дълъг парламентарен стаж.
'''Петър Папанчев''' е български политик, депутат и журналист, лидер на Народната партия, основател и редактор на вестник „Сливен“ /1894-1901/, народен представител от Сливен с най-дълъг парламентарен стаж.

Версия от 10:51, 16 март 2021

Петър Папанчев
български политик и журналист
Роден
27 август 1860 г.
Починал
3 януари 1943 г.
ПартияНародна партия
Народен представител в:
VIII ОНС   IX ОНС   XI ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XV ОНС   

Петър Папанчев е български политик, депутат и журналист, лидер на Народната партия, основател и редактор на вестник „Сливен“ /1894-1901/, народен представител от Сливен с най-дълъг парламентарен стаж. Роден е в Сливен на 27 август 1860 г. Следва право в университета в Одеса. След започване на Сръбско-българската война през 1885 година напуска университета и пристига в България, за да се включи като доброволец в ученическия легион. След завършване на университета през 1887 г. работи в Бургас като държавен адвокат. Увлечен от социалдемократически идеи, вероятно още в Русия, през 1890 г. в Сливен заедно с Никола Габровски, Тодор Постомпиров и руските поданици Попов и Квартирников основава ученолюбивото дружество „Развитие“ и става негов председател.

След падането на Стамболовото правителство през 1894 г. става основател на Народната партия в Сливен, е и остава нейн лидер до 1913 година. Благодарение на енергичната му дейност партията е една от най-популярните в Сливен, с голямо влияние сред населението. Папанчев многократно е избиран за народен представител, за окръжен и общински съветник. Той е народен представител в VIII-то, IX-то, XI-то, XIII-то, XV-то Обикновено народно събрание и в V-то Велико народно събрание. По негово предложение е прието изменение на Закона за печата от 16 декември 1887 година, известно като „Папанчевата добавка към закона за печата“, съгласно която отговорните редактори на списания и вестници трябва да имат постоянно местожителство и завършено средно образование. Предвижда се също така да се търси отговорност от редактора на вестника, даже ако авторът е известен. По ирония на съдбата през 1900 г. Папанчев сам попада под ударите на този закон, и е съден „за обида на Княза“.

Петър Папанчев издава вестник „Сливен“, който е добре финансиран от народняците-фабриканти, търговци и предприемачи от Сливен и Бургас. След установяване на управлението на Народната партия през май 1894 година вестникът става печатен оркан на партията в Сливен, а в отделни периоди и на същата в Югоизточна България. Вестникът е с русофилски уклон . Папанчев участва и в редактирането на опозиционния вестник „Балканска трибуна“ ( 1906-1908 г.).

Участва в доброволческия отряд „Сливница“ заедно с двамата си сина по време на Балканската война.

Умира на 3 януари 1943 година на 85 годишна възраст.