Петър Папанчев: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| починал-място = |
| починал-място = |
||
| починал-дата = 3 януари 1943 г. |
| починал-дата = 3 януари 1943 г. |
||
| още = |
|||
{{Депутат-България|8о=1|9о=1|11о=1|13о=1|15о=1|5в=1}} |
|||
}} |
}} |
||
'''Петър Папанчев''' е български политик, депутат и журналист, лидер на Народната партия, основател и редактор на вестник „Сливен“ /1894-1901/, народен представител от Сливен с най-дълъг парламентарен стаж. |
'''Петър Папанчев''' е български политик, депутат и журналист, лидер на Народната партия, основател и редактор на вестник „Сливен“ /1894-1901/, народен представител от Сливен с най-дълъг парламентарен стаж. |
Версия от 10:51, 16 март 2021
Петър Папанчев | |
български политик и журналист | |
Роден |
27 август 1860 г.
|
---|---|
Починал | 3 януари 1943 г.
|
Партия | Народна партия |
Народен представител в: VIII ОНС IX ОНС XI ОНС XIII ОНС V ВНС XV ОНС |
Петър Папанчев е български политик, депутат и журналист, лидер на Народната партия, основател и редактор на вестник „Сливен“ /1894-1901/, народен представител от Сливен с най-дълъг парламентарен стаж. Роден е в Сливен на 27 август 1860 г. Следва право в университета в Одеса. След започване на Сръбско-българската война през 1885 година напуска университета и пристига в България, за да се включи като доброволец в ученическия легион. След завършване на университета през 1887 г. работи в Бургас като държавен адвокат. Увлечен от социалдемократически идеи, вероятно още в Русия, през 1890 г. в Сливен заедно с Никола Габровски, Тодор Постомпиров и руските поданици Попов и Квартирников основава ученолюбивото дружество „Развитие“ и става негов председател.
След падането на Стамболовото правителство през 1894 г. става основател на Народната партия в Сливен, е и остава нейн лидер до 1913 година. Благодарение на енергичната му дейност партията е една от най-популярните в Сливен, с голямо влияние сред населението. Папанчев многократно е избиран за народен представител, за окръжен и общински съветник. Той е народен представител в VIII-то, IX-то, XI-то, XIII-то, XV-то Обикновено народно събрание и в V-то Велико народно събрание. По негово предложение е прието изменение на Закона за печата от 16 декември 1887 година, известно като „Папанчевата добавка към закона за печата“, съгласно която отговорните редактори на списания и вестници трябва да имат постоянно местожителство и завършено средно образование. Предвижда се също така да се търси отговорност от редактора на вестника, даже ако авторът е известен. По ирония на съдбата през 1900 г. Папанчев сам попада под ударите на този закон, и е съден „за обида на Княза“.
Петър Папанчев издава вестник „Сливен“, който е добре финансиран от народняците-фабриканти, търговци и предприемачи от Сливен и Бургас. След установяване на управлението на Народната партия през май 1894 година вестникът става печатен оркан на партията в Сливен, а в отделни периоди и на същата в Югоизточна България. Вестникът е с русофилски уклон . Папанчев участва и в редактирането на опозиционния вестник „Балканска трибуна“ ( 1906-1908 г.).
Участва в доброволческия отряд „Сливница“ заедно с двамата си сина по време на Балканската война.
Умира на 3 януари 1943 година на 85 годишна възраст.