Димитър Аврамов (изкуствовед): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3: Ред 3:
| име = Димитър Аврамов
| име = Димитър Аврамов
| категория = философ
| категория = философ
| описание = български изкуствовед
| портрет = Dimitur Avramov Commemorative plaque 4.jpg
| портрет = Dimitur Avramov Commemorative plaque 4.jpg
| портрет-описание = Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас
| портрет-описание = Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас
| роден-място = [[Бургас]], [[Царство България]]
| починал-място = [[София]], [[Република България]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = културолог
| вложки = {{Личност/Учен | категория = културолог
| област = [[Изкуствознание]], [[културология]], [[история на литературата]]
| област = [[Изкуствознание]], [[културология]], [[история на литературата]]
| образование = [[Софийски университет]]
| учил-при =
| учил-при =
| работил-в = Институт по изкуствознание и Институт за литература при [[БАН]]
| работил-в = Институт по изкуствознание и Институт за литература при [[БАН]]
Ред 23: Ред 19:


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на [[6 септември]] [[1929]] година в [[Бургас]].<ref name="геб">{{геб|1|14}}</ref> Завършва [[философия]] в [[Софийския университет]] през 1954 година.<ref name="геб" /> Започва да публикува в периодичния печат от 1954 година. Редактор е в списание „[[Философска мисъл]]“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на списание „[[Проблеми на изкуството]]“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при [[БАН]]. Изнася лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.
Роден е на [[6 септември]] [[1929]] г. в [[Бургас]].<ref name="геб">{{геб|1|14}}</ref> Завършва [[философия]] в [[Софийския университет]] през 1954 г.<ref name="геб" /> Започва да публикува в периодичния печат от 1954 година. Редактор е в списание „[[Философска мисъл]]“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на списание „[[Проблеми на изкуството]]“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при [[БАН]]. Изнася лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.


През [[2000]] година е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] първа степен.<ref>Указ № 7 от 7 януари 2000 г.</ref>
През [[2000]] г. е [[Носители на орден Стара планина|удостоен]] с [[Стара планина (орден)|орден „Стара планина“]] първа степен.<ref>Указ № 7 от 7 януари 2000 г.</ref>


Димитър Аврамов умира на [[1 май]] [[2008]] година в [[София]].
Димитър Аврамов умира на [[1 май]] [[2008]] г. в [[София]].


== Памет ==
== Памет ==
Ред 94: Ред 90:
* Божидар Кунчев, [http://kultura.bg/web/думи-за-проф-димитър-аврамов/ „Думи за проф. Димитър Аврамов“], Портал за култура, изкуство и общество, 30 ноември 2013
* Божидар Кунчев, [http://kultura.bg/web/думи-за-проф-димитър-аврамов/ „Думи за проф. Димитър Аврамов“], Портал за култура, изкуство и общество, 30 ноември 2013
* Рая Кунчева, [https://kultura.bg/web/димитър-аврамов-позиция-нужна-ни-и-д/ „Димитър Аврамов – позиция, нужна ни и днес“], Портал за култура, изкуство и общество, 7 октомври 2019
* Рая Кунчева, [https://kultura.bg/web/димитър-аврамов-позиция-нужна-ни-и-д/ „Димитър Аврамов – позиция, нужна ни и днес“], Портал за култура, изкуство и общество, 7 октомври 2019
* Рая Кунчева, [http://dictionarylit-bg.eu/Димитър-Григоров-Аврамов „Димитър Аврамов“], ''Речник на българската литература след Освобождението'', Институт за литература на БАН


{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=103661883|LCCN=n82080319|VIAF=2638436|ISNI=0000 0001 0863 3855|SUDOC=052604861|BNF=cb135680923}}
{{Нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Аврамов, Димитър}}
{{СОРТКАТ:Аврамов, Димитър}}
[[Категория:Български културолози]]
[[Категория:Български културолози]]

Версия от 18:26, 22 март 2021

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Аврамов.

Димитър Аврамов
български изкуствовед
Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас
Родният дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас

Роден
Починал
1 май 2008 г. (78 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИзкуствознание, културология, история на литературата
Работил вИнститут по изкуствознание и Институт за литература при БАН
Публикации„Естетика на модерното изкуство“ (1969)
Димитър Аврамов в Общомедия

Димитър Аврамов е български изкуствовед и културолог.

Биография

Роден е на 6 септември 1929 г. в Бургас.[1] Завършва философия в Софийския университет през 1954 г.[1] Започва да публикува в периодичния печат от 1954 година. Редактор е в списание „Философска мисъл“ (1955 – 1960), заместник главен редактор на списание „Проблеми на изкуството“ (1968 – 1980). Научен сътрудник (1961), старши научен сътрудник II ст. (1972), ст.н.с. I ст. (1978) в Института по изкуствознание и в Института за литература (1989 – 1991) при БАН. Изнася лекции по история на новата българска култура в специалност културология в СУ.

През 2000 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]

Димитър Аврамов умира на 1 май 2008 г. в София.

Памет

Паметна плоча върху стената на родния дом на Димитър Аврамов на ул. „Морска“ 28 в Бургас

На 19 декември 2008 г. в Софийския университет се провежда научна конференция, посветена на творчеството на проф. Димитър Аврамов и организирана от Историческия факултет и от катедра „История и теория на културата“ на Философския факултет.[3]

В края на ноември 2013 г. в Софийския университет се провежда национална научна конференция „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов“.[4]

На 10 септември 2015 г. по инициатива на дружество „Български писател“ в Бургас и със съдействието на Регионална библиотека „П. К. Яворов“ и Дружество на художниците в Бургас върху родната му къща на ул. „Морска“ №28 е открита паметна плоча.[5]

Библиография

  • „Спецификата и границите на някои изкуства. Поезията, живописта, скулптурата и музиката“ (1964)
  • „Естетика на модерното изкуство“ (1969, 2009)
  • „Мара Цончева“. Албум (1970)
  • „Владимир Гоев“. Албум (1972)
  • „Генко Генков“. Албум (1975)
  • „Кирил Петров“. Монография (1975)
  • „Владимир Димитров – Майстора. Рисунки“. Албум (1981)
  • „Владимир Димитров – Майстора“. Каталог (1982)
  • „Естетика и художествената критика на Бодлер“ (1985, 2010)
  • „Шарл Бодлер“. Монография (1989)
  • „Майстора и неговото време“. Монография (1989)
  • „Маргарит Цанев – Марго“. Каталог (1989)
  • „Диалог между две изкуства“. 10 студии (1993)
  • „Маргарит Цанев – Марго“. Албум (1994)
  • „Иван Милев“. Албум (1994)
  • „Летопис на едно драматично десетилетие. Българското изкуство между 1955 – 1965 г.“. Изследване. Ч. 1 (1994)
  • „Лика Янко“. Монография (2000)
  • „Етюди върху модернизма“ (2010)
  • „Литература и изкуство Мирогледно-естетически контексти“ (2011)
  • „Златю Бояджиев“. Монография (2013)
  • „Български художници“ (2014)

Съвместно с Радой Ралин е съставител и редактор на „Трифон Кунев. От „Песни“ до „Ситни-дребни... като камилчета“ (1993).

За него
  • Разум и възвишеност: Юбилеен сборник в чест на проф. дфн Димитър Аврамов. Съставител Цочо Бояджиев. София: Изд. ателие Аб, 2004, 254 стр.

Бележки

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234. с. 14.
  2. Указ № 7 от 7 януари 2000 г.
  3. „Научна конференция, посветена на творчеството на проф. Димитър Аврамов“, сайт на СУ.
  4. „Просветителство срещу идеологема: Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов (програма)“, електронен бюлетин „Културни новини“, 27.11.2013 г.
  5. „Откриват паметна плоча на Димитър Аврамов“, burgasnews.com, 10 септември 2015 г.

Източници

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 14.

Външни препратки

Статии в „Портал за култура, изкуство и общество“
За него