Руско влияние върху българския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Заместване на съдържанието на страницата с „не е вярно“ |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
не е вярно |
|||
Благодарение на близостта между [[български език|български]] и [[руски език|руски език]], през вековете двата езика са си оказвали взаимно виляние. Първоначално [[старобългарски език|старобългарският]] оказва влияние върху [[староруски език|староруския]] и по този начин възниква [[Руска редакция на старобългарския език|руската редакция на старобългарския език]], от която по-късно се развива [[църковнославянски език|църковнославянският език]]. По време на [[Възраждане]]то първо църковнославянският (но в руски вариант) оказва силно влияние върху българските книжовници, като подготвя почва за последващо руско влияние. |
|||
==Руският език и българската книжовна лексика== |
|||
През [[Възраждане]]то в България се въвежда светско образование, което стимулира въвеждането на нова научна, политическа и културна терминология. Най-подходящ източник в този случай се оказва руският език, поради голямата му близост с българския. |
|||
По този начин в български се установяват думи от следните категории: |
|||
* [[глагол]]и, например: ''наблюдавам'', ''старая се'', ''уважавам'', ''заявявам'', ''трогвам'', ''преодолявам'', ''преподавам'', ''принадлежа'' и т.н.; |
|||
* [[съществително име|съществителни]], например: ''разписка'', ''дописка'', ''сказка'', ''доклад'', ''данни'', ''задача'', ''покупка'', ''обстановка'', ''випуск'', ''хазяин'' и т.н.; |
|||
* [[прилагателно име|прилагателни]], например: ''усърден'', ''сложен'', ''способен'', ''опасен'', ''бивш'', ''необходим'', ''необятен'', ''необозрим'', ''преждевременен'' и т.н.; |
|||
* [[наречие]], например: ''непременно'', ''даже'', ''вероятно'' и т.н. |
|||
Процесът на навлизане на руски заемки в българския език е протекъл сложно и многостранно, поради което голяма част от думите са асимилирани според фонетичните особености на българския език (например ''усърден'', вм. ''усерден''). |
|||
Руското влияние върху българския език в областта на лексиката се налага главно по книжовен, а не по устен път, въпреки че има редки случаи на устни заемки (например ''хазяин'' от ''хозяин''). |
|||
В този процес обаче навлизат и редица ненужни думи, които си имат живи съответствия в български, например: ''съблюдавам'' (спазвам), ''обезателен'' (задължителен), ''давление'' (натиск), ''осторожен'' (предпазлив) и т.н. |
|||
От църковнославянски и руски в български навлизат и много [[сложна дума|сложни думи]]: |
|||
* съществителни, например: ''благоденствие'', ''местопроизшествие'', ''местопрестъпление'', ''словосъчетание'', ''местоимение'', ''езикознание'' и т.н.; |
|||
* прилагателни, например: ''първоначален'', ''самоуверен'', ''благоразумен'' и т.н. |
|||
По образеца на сложните думи, заети от руски, в български се образуват самостоятелно нови сложни думи като: ''ветропоказател'', ''бързопис'', ''денонощие'', ''високоговорител'' и пр. |
|||
Чрез руско посредничество в български навлизат множество думи от международната лексика, например: ''конституция'', ''революция'', ''плюс'', ''минус'', ''режисьор'', ''музика'', ''варваризъм'', ''полюс'', ''автор'', ''ревизор'' и т.н. |
|||
За справка: |
|||
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 126-128; 131. (или [http://knigite.abv.bg/la/index.html изданието от 1986] г.) |
|||
==Руското влияние в българското словообразуване== |
|||
Макар че в българските народни говори съществуват [[отглаголно съществително|отглаголни съществителни]] с [[наставка]] -''не'' (''ходене'', ''гледане'', ''приемане'', ''обръщане''), под руско влияние масово в български навлизат отглаголни съществителни с наставка -''ние'' (за повече подробности вижте [[Отглаголно съществително в българския език|тук]]). |
|||
Под руско влияние навлизат редица думи, образувани и със следните наставки: |
|||
* съществителни с наставка -''ие'', например: ''известие'', ''отличие'', ''условие'', ''събитие'' и т.н. |
|||
* съществителни с наставки -''ство'' и -''ствие'', например: ''равенство'', ''количество'', ''качество'', ''приветствие'', ''отсъствие'' и т.н. Наставката -''ство'' съществува в българските народни говори (например, ''робство'', ''Рождество''), но благодарение на руските заемки нейната роля се засилва. |
|||
* прилагателни с наставка -''ствен'', например: ''качествен'', ''свойствен'', ''веществен'', ''естествен'' и т.н. |
|||
* глаголи с наставка -''ствувам'' > -''ствам'', например: ''свидетелствам'', ''учителствам'', ''приветствам'' и т.н. |
|||
* съществителни с наставка -''тел'', означаващи деятелни лица и предмети, например: ''възпитател'', ''просветител'', ''доброжелател'' и т.н. В българските народни говори за образуване на такива съществителни се използва наставка -''ач'', като по този начин се образуват двойки съществителни, които често не са само синоними, например: ''носач'' - ''носител'', ''пазач'' - ''пазител'', ''писач'' - ''писател'' и т.н. Наставката -''тел'' е станала продуктивна в български и с нейна помощ са образувани редица нови думи, например: ''предпазител'', ''разклонител'', ''чистител'', ''почистител'' и т.н. От съществителните на -''тел'' се образуват и много... |
|||
* прилагателни с наставка -''телен'', например: ''последователен'', ''доброжелателен'', ''поучителен'' и т.н. |
|||
* прилагателни с наставки -''ист'' и -''оват'', например: ''хълмист'', ''цветист'', ''петнист'', ''продълговат'', ''простоват'' и т.н. |
|||
* в областта на глаголната лексика навлизат глаголи с [[представка|представки]], като корените на тези глаголи съществуват в български. Заетите глаголи само частично се побългаряват, например: ''получавам'' (срещу бълг. ''сполучвам''), ''наслаждавам се'' (срещу бълг. ''подслаждам''), ''изучавам'' (срещу ''проучвам'') и т.н. |
|||
* има и редица други глаголи, които са навлезли вероятно по същия начин, например: ''побеждавам'', ''награждавам'', ''съкращавам'', ''размишлявам'', ''употребявам'' и т.н. Някои от тях обаче напълно са асимилирани фонетично в българския език, например: ''провъзгласявам'', ''прекратявам'', ''представям'' и т.н. |
|||
* по образец на руски глаголи с наставка -''ничать'', в български се образуват редица глаголи с наставка -''нича'', например: ''нервнича'', ''посреднича'', ''сътруднича'', ''угоднича'' и т.н. |
|||
За справка: |
|||
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 130-132 |
|||
==Фразеология в български, възприета от руски== |
|||
В съвременния български език са възприети от руски и редица изрази, например: ''обръщам внимание'', ''имам значение'', ''вземам участие'', ''в състояние съм'', ''в това отношение'', ''с голямо внимание'', ''желателно е'', ''естествено е'', ''в продължение на'', ''действам пред някого'', ''намирам се в трудно положение'' и т.н. |
|||
За справка: |
|||
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 132 |
|||
== Морфологичната категория ''сегашно действително причастие''== |
|||
[[Сегашно действително причастие|Сегашното действително причастие]] (''знаещ'', ''виждащ'') е нововъведение в новобългарския книжовен език, което възстановява изчезналата в народните говори [[старобългарски език|старобългарска]] форма. За възраждането му първоначално оказва влияние [[църковнославянски език|църковнославянският]], а по-късно и [[руски език|руският език]], като отначало се възприемат частично русизираните форми (например ''ведущ'', но не ''ведуч'', понеже както в църковнославянски, така и в руски тези форми са останали със старобългарско ''щ'', вместо източнославянско ''ч'', за справка вижте [[Руска редакция на старобългарския език#Морфологични особености|тук]]). По-късно, към края на [[19 век]] заеманите от руски по книжовен път форми на действителни причастия се приспособяват към морфологичните основи на българските глаголи и по този начин стават част от българското спрежение. В съвременната разговорна реч тези форми обикновено се заместват с конструкция от [[относително местоимение]] + [[глагол]] (например: вм. ''намиращ се'' - ''който се намира'' и т.н.). |
|||
За справка: |
|||
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 89 |
|||
==Руско влияние при изграждане на българска научна терминология== |
|||
През Възраждането в български започва да навлиза научна терминология първоначално от църковнославянски, а след това от руски. |
|||
===Изграждане на езиковедска терминология=== |
|||
Първите български граматични термини се срещат в [[Рибен буквар|Рибния буквар]] на [[Петър Берон (просветител)|Петър Берон]] ([[1824]]). Те са заимствани от църковнославянски: ''име'', ''прилагателно'', ''член'', ''местоимение'', ''предлог'', ''глагол'', ''наречие''. По-късно тази терминология се допълва от други български книжовници, като [[Неофит Рилски]], [[Христаки Павлович]] и др. които също използват редица църковнославянски или руски термини, въпреки че за типичните български глаголни времена постепенно се създава чисто българска термнинология. |
|||
Основната част на българските граматични термини се образува предимно от прилагателни с наставка -''телен'', например: ''съществително'' (''име''), ''прилагателно'' (''име''), ''нарицателно'' (съществително), ''действителен'' или ''деятелен'' (залог), ''повелително'' (наклонение), ''възклицателно'' (изречение) и т.н. Друга част от тази терминология се образува от отглаголни съществителни на -''ние'', например: ''наклонение'', ''окончание'', ''склонение'', ''спрежение'', ''определение'' и т.н., или от абстрактни съществителни на -''ие'', например: ''наречие'', ''междуметие'', ''причастие'', ''местоимение'' и т.н. |
|||
Голяма част и от езиковедската терминология в български изобщо също се изгражда под руско влияние, например: ''управление'' (на глагола) (= ''рекция''), ''ударение'', ''придихание'', ''подчинение'' (в изречението) и т.н. Част от терминологията, която е от неруски произход, също е заета през руски, например: ''инфинитив'', ''изоглоса'', ''морфология'', ''морфема'' и т.н. |
|||
За справка: |
|||
* [[Любомир Андрейчин]] ''Из историята на нашето езиково строителство'', С. [[1977]], стр. 135-140 |
|||
== Примери за заемки от руски език == |
|||
*Обществено-политически термини: |
|||
** ''заведение'' |
|||
** ''предприятие'' |
|||
** ''учреждение'' (руско новообразувание с българско ''жд'') |
|||
** ''завещание'' (старобълг. ''завѣтъ'', ''завѣштати'') |
|||
* Думи с руска фонетика: |
|||
** с руско пълногласие |
|||
*** ''об'''''оро'''''т'', срещу бълг. ''обрат'' |
|||
** ''пор'''''я'''''дък'', ''пор'''''я'''''дъчен'' и т.н. (старобълг. ''рѧдъ'', новобълг. ''ред'') |
|||
** ''възм'''''у'''''тен'', ''възм'''''у'''''тителен'', ''възм'''''у'''''щавам'', ''възм'''''у'''''щение'' (старобълг. ''възмѫтити'' и ''възмѧсти'', ''възмѫштенье'') |
|||
** ''см'''''у'''''щение'' (старобълг. ''съмѫштенье'') |
|||
** '''я'''''дро'' (старобълг. ''ѩдро'' - ''скоро'', ''бързо'', новобълг. ''едър'') |
|||
** ''ч'''''а'''''ст'' (старобълг. ''чѧсть'' (дял), новобълг. ''чест'', ''често'') |
|||
** ''впр'''я'''гам (ср. ''напрежение'') |
|||
** ''щ'''''а'''''стие'' ([[полски език|полски]]: ''szczęscie''; възприета когато още се е пишела с началното ''щ'' в Русия; етимологически вярната руска форма е ''счастье'') |
|||
** ''щ'''''а'''''дя'' и нейните производни (старобълг. ''штѧдѣти'' - ''пестя'') |
|||
** ''нужен'' вм. ''нужден'' (от ''нужда'') (старобълг. ''ноуждьнъ'' или ''нѫждьнъ'') |
|||
** ''бл'''''у'''''д'' и производни (старобълг. ''блѧдь'' - ''брътвеж'', ''празни приказки''; ''разврат'' или ''блѫдъ'' - ''разврат'') |
|||
* производни от ''жизн''-; българската форма е ''живот''-. |
|||
* ''забвение'' (старобълг. ''забъвенье'' от глагола ''забыти'', ''забѫдѫ'') |
|||
* думата ''влияние'' произлиза в руски език от [[френски език|френското]] "influence" във връзка със глагола ''вливать''. |
|||
* предлогът ''чрез'' (изместил е предлога ''през'', като ''чрез''" се използва в абстрактно значение) |
|||
* ''прочее'' - руското членно прилагателно |
|||
* ''непонятен'' - неразбираем |
|||
<!--== Синтактични следи от руското влияние == |
|||
Много преводи от руски на българския (а най-голямото влияние оказано върху българската литература произтича от преводите от руски) са правени небрежно; толкова небрежно, че понякога думи, пък и цели езикови изрази са допуснати в българска книжниина; а там, сигурно, не им е място.--> |
|||
[[Категория:Български език]] |
Версия от 15:23, 21 юли 2007
не е вярно