История славянобългарска: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Отменени Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м Премахнати редакции на 77.85.69.13 (б.), към версия на Jingiby
Етикет: Отмяна
Ред 7: Ред 7:
| други-имена =
| други-имена =
| език = смес от говорим [[български език|български]] и [[църковнославянски|черковнославянски]]<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | authorlink=Любомир Андрейчин| title = Из историята на нашето езиково строителство | url = http://www.promacedonia.org/la/la5_1.html | place = София | year = 1986 }}</ref>
| език = смес от говорим [[български език|български]] и [[църковнославянски|черковнославянски]]<ref>{{cite book | last = Андрейчин | first = Любомир | authorlink=Любомир Андрейчин| title = Из историята на нашето езиково строителство | url = http://www.promacedonia.org/la/la5_1.html | place = София | year = 1986 }}</ref>
| автор = [[Ружди Мехмедов]]
| автор = [[Паисий Хилендарски]]
| преводач =
| преводач =
| създадена-година = [[1762]]
| създадена-година = [[1762]]
Ред 25: Ред 25:
| общомедия = История славянобългарска
| общомедия = История славянобългарска
}}
}}
'''„История славянобългарска“''' (оригинално заглавие: '''Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ''') е първото възрожденско произведение на [[България|българската]] историография, написано от [[Паисий Хилендарски|Ружди Мехмедов]] в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] и [[Зографски манастир|Зографския манастир]]<ref name="hist1914"/> в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв [[препис]] е дело на [[Софроний Врачански]] (1765). Приема се символично за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]].
'''„История славянобългарска“''' (оригинално заглавие: '''Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ''') е първото възрожденско произведение на [[България|българската]] историография, написано от [[Паисий Хилендарски]] в [[Хилендарски манастир|Хилендарския манастир]] и [[Зографски манастир|Зографския манастир]]<ref name="hist1914"/> в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв [[препис]] е дело на [[Софроний Врачански]] (1765). Приема се символично за начало на [[Българско възраждане|Българското възраждане]].


== За идеята и влиянието на Паисиевата творба ==
== За идеята и влиянието на Паисиевата творба ==

Версия от 12:47, 24 март 2021

История славянобългарска
Исторїѧ славѣноболгарскаѧ
Първа страница от черновата на Паисий на „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“
Първа страница от черновата на Паисий на „Исторїѧ славѣноболгарскаѧ“
АвторПаисий Хилендарски
Създадена1762
Хилендарски и Зографски манастир[1], Света гора
Първо издание1762 г.
Оригинален езиксмес от говорим български и черковнославянски[2]
ЖанрИсториография
Видръкопис
СледващаМногобройни ръкописни преписи

бележки
История славянобългарска в Общомедия

„История славянобългарска“ (оригинално заглавие: Историѧ славѣноболгарскаѧ ѡ народе и ѿ цареи и ѡ стыхъ болгарскихъ и ѡ въсехъ деѧнїа ї битиа болгарскаѧ) е първото възрожденско произведение на българската историография, написано от Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир и Зографския манастир[1] в периода 1760 – 1762 г. Нейният пръв препис е дело на Софроний Врачански (1765). Приема се символично за начало на Българското възраждане.

За идеята и влиянието на Паисиевата творба

Творбата на светогорския монах Паисий с право е сочена като важен подтик за формирането на българското национално самосъзнание. В дългите години на османското владичество българите загубват чувството си за общност, родината за повечето от тях се е свила до собственото им малко градче или селце. Българите са имали велика история и велики царе, но не са знаели за миналото си.

За целите на администрирането, в Османската империя етноними не се употребявали. Източноправославният рум миллет бил под върховенството на фанариотите от Цариградска патриаршия. Като част от религиозната общност на този миллет, българите започнали, особено в градовете, да се гърчеят.

Структура и особености на творбата

Структурно Историята се състои от няколко части – 2 предговора, няколко глави, в които се излагат различни исторически събития, глава за славянските учители, глава за българските светци и послесловие.

Първо предисловие

„Ползата от историята“ представлява препис от чужда история. В тази част се обръща внимание на „любомъдрия“ читател. Историята се определя като извор на знания и надежда.

Второ предисловие

„Към ония, които желаят да прочетат и чуят написаното в тая история“ е втората част, която е самостоятелно творение на Паисий. В него той се обръща към целия български род, като критикува чуждопоклонниците и хвали родолюбците. Сравнява българи и гърци и изтъква достойнствата на простия чистосърдечен наш народ, правейки аналогия с библейските апостоли.

Същинска част

Издания на „История славянобългарска“

Представлява компилация от трудове на различни историци като „Славянското царство“ на Мавро Орбини, „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и др. Ползва също български жития и грамоти на български царе. Тази част се състои от 7 глави, съчетаващи разказ за българските и сръбските царе, на светиите и славянските първоучители. Основното достойнство не е във фактологическата прецизност, а в подбора, като е направен, така че да се подчертае войнството и духовната възвишеност на българския народ.

Послеслов

Това е най-кратката част на Историята и представлява авторски текст, който представя лични данни за Паисий („Не съм учил никак нито граматика, нито светски науки...“), изяснява мотивите, поради които е написал „История славянобългарска“(„Разяждаше ме постепенно ревност и жалост за моя български род, че няма наедно събрана история за преславните деяния от първите времена на нашия род, светци и царе“.) и дава сведения за ползваните източници („Аз, Паисия, йеромонах и проигумен хилендарски, събрах и написах, от руските прости речи преведох на българските и славянски прости речи... и в немска земя повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за сърбите и българите“).

Жанрова характеристика

„История славянобългарска“ е сборна творба, която преплита елементи на история, автобиография и публицистика. Произведението съчетава средновековни и ренесансови характеристики. Към средновековните може да се отнесе това, че Паисий разглежда българската история от Адам и Ева, преписва от други текстове, както и това, че прави аналогии с Библията. От друга страна присъстват и ренесансови елементи. Паисий заявява, че е автор и творец, нещо типично ренесансовите автори. Пише на достъпен български език и налага собствени идеи за необходимостта от национално самосъзнание. Творбата носи силно полемичен характер. Паисий противопоставя българите на гърци и сърби, като изтъква превъзходството на първите, стремейки се да повдигне народностното им самочувствие.

Чернова на Паисий

Написаната от Паисий Хилендарски чернова е запазена и се съхранява в мястото ѝ на написване - библиотеката на Зографския манастир в Света Гора, Атон.

През 1984 г. българските разузнавателни служби, ДС, подменят с копие оригиналната чернова и я изнасят в България, тъй като били убедени в злонамеренията на Гърция и гръцката монашеска общност спрямо текста по време на последните години на Студената война. Подменената от Държавна сигурност чернова е открита в България в края на 1990-те години. През 1998 г. по инициатива на президента Петър Стоянов, тя е върната отново в Зографския манастир.

Преписи

Първата страница от преписа на Дойно Граматик от 1784 г.

Известни са близо седемдесет преписа на историята[3]. Най-ранните преписи са:

  • Първи Софрониев (известен и като Първи Котленски) препис от 1765 г.
  • Самоковски препис от поп Алекси Велкович Попович, 1771 г.
  • Рилски препис (известен още като Никифоров и Дриновски) от 1772 г. Завършен е в Рилския манастир от монах Никифор по Самоковския препис. Бил е притежание на Марин Дринов, който го отбелязва в свои публикации.
  • Жеравненски препис (преди 1772 г.)
  • Втори Софрониев (или Втори Котленски) препис – от 1781 г.
  • Кованлъшки препис от 1783 г. Писан е от поп Стоян от с. Кованлък (Търновско).
  • Еленски препис на Дойно Граматик от 1784 г[1].

Някои по-късни преписи са Рилска преправка от 1825 г.; два преписа от 1828 и 1845 г. от Сопот; Харитонова, Габровска поправка.

Преписи през 40-те години на XIX век:

Славейков е бил 15-годишен, а Шишков на 12 години. В края на XIX век тези хора са и разпространители на словото на Паисий.

  • Ахтаровия препис на ахтарина Стоянчо Пенев – занаятчия;
  • Препис на Кънчо Стоянович – бакалин;
  • Два преписа на Славейков – учител;
  • Препис на Т. Шишков;
  • Препис на Чехларов;
  • Белочерковски препис на поп Драгия Ненов;
  • „Мердански“ препис, наскоро открит в девическия манастир на с. Мерданя;
  • Чехларов препис – наречен е на името на Н.Чехларов от Търново, който го е предал в Софийската народна библиотека.

Преправен вариант на „История славянобългарска“ е от отпечатан за първи път под името „Царственик или история болгарская“ през 1844 г. в Будим (западната част на Будапеща) от Христаки Павлович[4][3].

Печатни издания

Първото печатно издание на пълния оригинален текст е подготвено от Йордан Иванов и публикувано през 1914 г. от БАН[1].

През 2003 г. университетското издателство „Св. Климент Охридски“ със съдействието на НИМ издава фототипно преписа-белова както и преведените от Петър Динеков текстове на новобългарски език.

Източници

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. а б в г Иванов, Йордан и др. Исторїя славѣноболгарская, собрана и нареждена Паисїемъ Iеромонахомъ въ лѣто 1762. София, Българска академия на науките, 1914. (на български)
  2. Андрейчин, Любомир. Из историята на нашето езиково строителство. София, 1986.
  3. а б Хилендарски, Паисий и др. „История славянобългарска, 1762 (Белова)“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2004. (на български)
  4. Аргирова-Герасимова, Мария. „Сбирка от старопечатни книги в централната библиотека на БАН“ // БАН. Посетен на 1 май 2011. (на български) Архив на оригинала от 2013-12-22 в Wayback Machine.

Външни препратки

  1. Пълен оригинален текст на „История славянобългарска“, библиография, биографична справка за Паисий и коментар приготвени от Йордан Иванов, издава БАН 1914 г.
  2. „История славянобългарска“ предадена на съвременен български в Уикиизточник.
  3. Препис на Паисиевата „История славянобългарска“ на Дойно Граматик от 1784 г. в Общомедия.
  4. L’Histoire slavo-bulgare de Paisij de Hilendar Traduction et commentaire Превод на френски и коментар на Атанас Попов.
  5. Norbert Randow. Paisij Chilendarski, Slawobulgarische Geschichte (История славянобългарска). Leipzig: Insel-Verlag, 1984.
  6. Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Зографска чернова от 1762, Факсимилно издание. Съставители Кирил Топалов, Боряна Христова и Нина Вутова. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1998.
  7. Paisy Hilendarski. A Slavo-Bulgarian History. A facsimile of the original Zograph manuscript draft (1972). Translated by K.Kabakciev. St. Kliment Ohridski University Press. Sofia, 2000.
  8. Красимир Кабакчиев. Кражба има – крадци няма За две нови издания на „История славянобългарска“; за „положителния образ на България“ и самоуважението. Литературен форум, бр. 2 (425), 05.09.-11.09.2000 г.
  9. Радев, Иван. „История на Велико Търново XVIII – XIX век“, „Слово“, В.Т., 2000 т., стр. 418 – 423.
  10. Христов, Христо. Операция „Маратон“. Истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф“. Ciela. София, 2012.
  11. Веселинов, Д. Езиковата картина на света през погледа на Паисий. – сп. Чуждоезиково обучение (Foreign Language Teaching), година XXXIX, книжка 1, 2012, с. 77 – 82