Петроаско съкровище: Разлика между версии
м {{редактирам}} |
м /* Компоненти |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
| 2 || [[File:Tesoro di pietroasele, missorio, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela II.jpg|200px]] ||Табличка с кръгла форма и леко вдлъбнат профил; ръбът е украсен с полусферични златни перли, подредени по двата ръба по техниката "au repousse". Между краищата са изобразени начупена линия и стилизирани палмети. В средата е създаден меандър регистър, вътре в който е концентрично стилизирано цвете.</ref> |
| 2 || [[File:Tesoro di pietroasele, missorio, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela II.jpg|200px]] ||Табличка с кръгла форма и леко вдлъбнат профил; ръбът е украсен с полусферични златни перли, подредени по двата ръба по техниката "au repousse". Между краищата са изобразени начупена линия и стилизирани палмети. В средата е създаден меандър регистър, вътре в който е концентрично стилизирано цвете.</ref> |
||
|- |
|- |
||
| 3 || [[File:Tezaur MNIR IMG 7331.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela IV.jpg|200px]] || |
| 3 || [[File:Tezaur MNIR IMG 7331.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela IV.jpg|200px]] ||Патера с вдлъбната форма и концентрични регистри с декорация "au repousse". В първия регистър изобразен гирлянд от лозови листа и гроздове. Концентрично се появяват 16 митологични персонажа, а в последния регистър се виждат няколко животни и пастир. В средата е статуетка на женско божество, вероятно [[Кибела]], седяща на трон и държаща цилиндричен съд.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Vas--Patera&k=E4DECE328FAE45C8B8DCF8F2146FC9C4 Farfuria cu personaje mitologice]''</ref> |
||
|- |
|- |
||
| 4 || [[File:Tesoro di pietroasele, oinochoe, IV-V sec, 01.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VI.jpg|200px]] ||Съд с една дръжка [[ойнохое]]. Височина 36 сантиметра, максимален диаметър 10, тегло 1 кил. 716 г. |
| 4 || [[File:Tesoro di pietroasele, oinochoe, IV-V sec, 01.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VI.jpg|200px]] ||Съд с една дръжка [[ойнохое]]. Височина 36 сантиметра, максимален диаметър 10, тегло 1 кил. 716 г. Значително увредена при откриването на съкровището. Първите реставратори запояват счупените части, съединявайки ги и след това да възстановят първоначалната форма на съда чрез изчукване. След втората повреда в резултат на обира на Музея на антиките в Букурещ изглаждането на стените и възстановяването на профила не са направени толкова добре. |
||
|- |
|- |
||
| 5 || [[File:Tesoro di pietroasele, collare, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VIII.jpg|200px]] || |
| 5 || [[File:Tesoro di pietroasele, collare, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela VIII.jpg|200px]] ||Елипсовидно огърлие, направено от две припокриващи се неравномерни плочи, затворени от панти с игла. Наклонената горна плоча, изработена "a jour" има декорации във формата на бухалки, палмети, кръгове, сърца, триъгълници и правоъгълници. Все още има запазени 15 скъпоценни камъка, от които 9 граната (1 кабошон, 4 сърца, 1 детелина и 3 фантазии) с общо около 5,00 kt; 4 малахитови зелени камъни, плоски, с триъгълна форма общо около 0,30 kt; 2 лазурита, общо около 0,20 kt.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Colier--Colan&k=022C9167FF29426AA03D138EB3079B78 Colanul elipsoidal]''</ref> |
||
|- |
|- |
||
| 6 || [[File:Tesoro di pietroasele, grande fibula a forma d'aquila, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela IX.jpg|200px]] || |
| 6 || [[File:Tesoro di pietroasele, grande fibula a forma d'aquila, IV-V sec.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela IX.jpg|200px]] ||Стилизирана брошка (фибула) с форма на птица със събрани крила и ветрилообразна опашка. Фрустоконичният врат е декориран в техниката "a jour" с кръгове, сърца и овали, а яйцевидното тяло с монтирани алмандини и кабошон. Тялото е украсено със запушени кутии, в които се вградени 4 големи овални алмандина с общо тегло около 60,00 kt; 26 малки алмандина с различни форми (сълза, сърце, фантазия), общо около 6,00 kt. На дъното висят 4 колиета: 2 златни и 2 сребърни, 3 от които имат в краищата скален кристал с форма на жълъд, общо около 120,00 kt. На гърба на фибулата, на нивото на раменете има 3 малки връзки. От затягащото устройство се държат 3 неподвижни пръстена, поддържащи пружината и държача на скобата, във формата на обвивка със страничен отвор; странична пружина и игла от неблагороден метал.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Fibula--Fibula-mare&k=06FD4B5A9B06450CB15A4A2060474691 Fibula mare (Cloșca)]''</ref> |
||
|- |
|- |
||
| 7 || [[File:Tesoro di pietroasele, coppia di fibule a forma d'aquila, IV-V sec 01.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela X.jpg|200px]] ||Fibulă în formă de păsări stilizate din aur, legate între ele cu un lănțișor din metal comun. Corpul oval este ornamentat cu palmete, cercuri și inimioare lucrate în tehnica „a jour” dispuse în jurul unui caboșon central. Coada în formă de liră cu casete cloisonnée și caboșon prezintă 3 lanțuri împletite, care se ramifică în 5 lănțișoare; cele 5 lănțișoare au la capăt câte un pandantiv în formă de ghindă fațetată. La fibula cu nr.inv. 11432 un pandantiv este din aur, celelalte 4 pandantive și cele 5 lănțișoare sunt din argint. Fibula este ornamentată cu casete înfundate în care se mai păstrează : - 11 almandine mici (6 rotunde, 1 lacrimă, 4 cabochon) de cca 4,00 kt în total; - 2 almandine mici lacrimă de cca 0,75 kt în total; - 1 fragment almandin; Fibula cu nr.inv. 11433 este ornamentată cu casete înfundate, în care se mai păstrează: - 5 almandine mari (3 cabochon și 2 plate) de cca 110,00 kt în total; - 12 almandine mici (5 rotunde, 6 lacrimă, 1 plată trapezoidală) de cca 11,00 kt în total; - 14 almandine mici (5 lacrimă, 9 ovale) de cca 6,00 kt în total. Pe spatele pieselor se păstrează din dispozitivul de prindere axul tubular orizontal cu capete în formă de ceapă (pe care era fixat resortul) și port-agrafa, în formă de teacă, prelungită printr-un tub prismatic ajurat până la capul păsărilor; resortul bilateral și acul, reconstituite din metal comun.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Fibula&k=C32EA19111D64DF5BB96373FFD94B6FB Fibule mijlocii (pui)]''</ref><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Fibulele mijlocii (Tezaurul de la Pietroasa)|Fibulele mijlocii de la Pietroasa]] |
| 7 || [[File:Tesoro di pietroasele, coppia di fibule a forma d'aquila, IV-V sec 01.JPG|180px]] || [[File:Album - Tabela X.jpg|200px]] ||Fibulă în formă de păsări stilizate din aur, legate între ele cu un lănțișor din metal comun. Corpul oval este ornamentat cu palmete, cercuri și inimioare lucrate în tehnica „a jour” dispuse în jurul unui caboșon central. Coada în formă de liră cu casete cloisonnée și caboșon prezintă 3 lanțuri împletite, care se ramifică în 5 lănțișoare; cele 5 lănțișoare au la capăt câte un pandantiv în formă de ghindă fațetată. La fibula cu nr.inv. 11432 un pandantiv este din aur, celelalte 4 pandantive și cele 5 lănțișoare sunt din argint. Fibula este ornamentată cu casete înfundate în care se mai păstrează : - 11 almandine mici (6 rotunde, 1 lacrimă, 4 cabochon) de cca 4,00 kt în total; - 2 almandine mici lacrimă de cca 0,75 kt în total; - 1 fragment almandin; Fibula cu nr.inv. 11433 este ornamentată cu casete înfundate, în care se mai păstrează: - 5 almandine mari (3 cabochon și 2 plate) de cca 110,00 kt în total; - 12 almandine mici (5 rotunde, 6 lacrimă, 1 plată trapezoidală) de cca 11,00 kt în total; - 14 almandine mici (5 lacrimă, 9 ovale) de cca 6,00 kt în total. Pe spatele pieselor se păstrează din dispozitivul de prindere axul tubular orizontal cu capete în formă de ceapă (pe care era fixat resortul) și port-agrafa, în formă de teacă, prelungită printr-un tub prismatic ajurat până la capul păsărilor; resortul bilateral și acul, reconstituite din metal comun.<ref>clasate.cimec.ro: ''[http://clasate.cimec.ro/detaliu.asp?tit=Fibula&k=C32EA19111D64DF5BB96373FFD94B6FB Fibule mijlocii (pui)]''</ref><br><br>''Vezi articolul principal'': [[Fibulele mijlocii (Tezaurul de la Pietroasa)|Fibulele mijlocii de la Pietroasa]] |
||
Версия от 22:52, 26 март 2021
| Петроаско съкровище | |
 | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Материал | злато |
| Маса | 19 755,33 g |
| История | |
| Създаване | 381 г. |
| Откриване | Пиетроаселе 45°5'40,312"N, 26°34'38,140"E |
| Петроаско съкровище в Общомедия | |
Съкровището на Пиетроазеле или Съкровището от Петроса , открито в Пиетроазеле, окръг Бузъу, Румъния през 1837 г., е готско съкровище от края на IV век. То включва около 22 предмета от злато, някои от които са сред най-известните примери за полихромния стил на миграционния период.
Археология
Петроаско съкровище е разкрито от селяните Йон Лемнару и тъста му Стан Аврам в долината Ургоая (дн.Пиетроазеле) под платото, наречено тогава Виа Арденилор. Находката е направена в лозе, на около километър от мястото на някогашния римски лагер. Съкровището е с общо тегло 18,7975 килограма злато и скъпоценни камъни като гранати, алмандини, турмалини, смарагди, скални кристали, сапфири и цветно стъкло. Много от тях са били унищожени и изсечени с брадва от Анастасе Арнъутул и са изгубени днес. Когато в края на XIX век Александру Одобеску публикува книгата си за съкровището [1] той смята, че такава великолепна изработка е можела да принадлежи само на Атанарих - починалият през 381 г. вожд на тервингите. Съвременните археолози са скептични към това предположение.
Атомен анализ на златното съкровище на Пиетроазеле достига до заключението, че от гледна точка на концентрациите Ir/Au, Cu/Au и Ag/Au трите стила са струпани. Според данните за концентрацията на иридий, предположението за дакийски произход на съкровището е изключително невероятно, с което и хипотезата, че римски императорски златни монети са били претопени и използвани за производство на артефактите от Петроаса, не съответства на концентрациите на посочените метали. [2]
Анализ
От двадесет и двата предмета в съкровището днес са оцелели само дванадесет, съхранявани в Националния музей за румънска история в Букурещ. Те са голяма фибула с орлова глава и три по-малки, инкрустирани с полускъпоценни камъни; кръгла оброчна чиния патера, моделирана с орфически фигури [3] с триизмерна богиня, седнала в центъра ѝ; дванадесетостенна чаша, пръстен с готски рунически надпис, голяма тава, две огърлици и стомна. Те представят многобройни стилове, като този на китайската династия Хан, забелязан в токите на коланите, елинистични стилове в златните купи, сасанидски мотиви в кошничките и германски модни стилове във фибулите.[4] Това се счита за характерно за космополитния възглед на черняховската култура и един регион без определени топографски граници.
Асоциирането на съкровището с определена култура и неговото датиране е направено чрез анализ на съставните предмети, техническите и стилистични детайли, присъстващи в начина им на изработка, както и чрез изучаване на някои документални източници. Отправната точка са рунически символи на огърлицата - от самото начало съкровището се приписва на общност или лице от германски произход. Рудолф Ноймайстер поставя съкровището във връзка с важните моменти, настъпили през четвъртия век във всеобщата история. Той е този, който за първи път излага тезата за приписване на съкровището на Атанарих, вожд на вестготите, който е преминал през териториите, съставляващи днес Румъния. Хипотезата е поета от Александру Одобеску, който развива страст към изследване на съкровищата, за което публикува монографията Le Trésor de Pétrossa между 1889 и 1900 г. Много европейски изследователи и специалисти са представяли хипотези относно произхода на съкровището, до превода на руническия текст и до стилистичното оформление на съставните обекти. Ако позоваването на документалните източници и на археологическите аргументи посочва датировка през 4 век сл. Н. Е., то стилистичният анализ на 12-те парчета, достигнали до съвременността, показва, че индивидуалните стилове на изработване на всеки предмет са най-разнообразни. Намерени са аналогии с предмети, датирани през бронзовата епоха и дори от епохата на неолита, патерата произлиза от гръко-римските стилистични символи, четирите брошки - през четвърти век, широките дръжки на многоъгълните съдове са се появил през 1 век от н.е., а формата на съда за вино ойнохое е известна от римската торевтика. Стилистичният характер, който оправдава приписването на съкровището на германските народи, е главата на птиците на брошките; това е индикацията, която би подкрепила датирането на брошките към IV век, както и техния произход. Всички брошки присъстват, в допълнение към главата на птицата в натуралистична форма, както и полихромната украса, в междинна фаза между скито-сарматския период и стилизираните модели от V век нататък. Главата на птицата се счита за характерен елемент за германските народи, тъй като тези племена предпочитат този елемент повече, в сравнение със средноазиатските и иранските зооморфни декоративни мотиви. Не е възможно да се датира точна година на изработване на всеки обект, както не е възможно да се идентифицират и работилниците на изработването им, като се има предвид, че възможната зона би била между северното Черноморие и средиземноморския свят. Съкровището е приемливо датирано през 381 г., в която Атанарих пристига в Константинопол, а всъщност и годината, в която е починал.
Съкровището от Пиетроаса, наречено от румънците и Cloșca cu pui de aur (Златния курник), влиза в музейните експозиции на 28 март 1842 г. сред експонатите на колежа „Свети Сава“ в Букурещ, основал фонда на Националния музей на антиките. Съкровището има няколко престижни участия на Световното изложение в Париж през 1867 г., Изложението на музея в Южен Кенсингтън през 1868 г., Световното изложение през 1873 г. във Виена и Световното изложение в Париж през 1900 г.
С течение на времето съкровището преминава и през събития, които му причиняват нови щети. Такъв е обирът през 1875 г. в Музея на антиките в Букурещ, разположен в Университетския дворец. Обектите са откраднати от Думитру Пантазеску-Попеску, допълнително са обезобразени, като най-повредена е надписаната торква, от която половината е загубена, а руничният текст е изрязан. Щети настъпват и при пожара от 1884 г.в Музея на антиките в двореца на университета в Букурещ. След пожара румънският крал Карол I решава да реставрира съкровището в Берлин бижутера Паул Телге. Направено е копие на съкровището с техниката на галванопластиката. Възстановените предмети и техните копия са останали в същото състояние и до днес. За да укрепи повредените златни конструкции, Телге направи добавки от сребро и бронз, поради което съкровището днес тежи 19 755,33 грама.
Съкровището е изпратено за съхранение в Русия през декември 1916 г., когато германските армии окупират Румъния през Първата световна война и е върнато едва през 1956 г.
Компоненти
 | В момента тази статия или раздел е в процес на изграждане или съществено преработване. Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат. Вижте историята на статията, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Този шаблон се поставя в страници или раздели, върху които интензивно се работи от страна на един редактор, единствено с цел да се предотвратят евентуални конфликти на редакции с други уикипедианци. Той би трябвало да се използва рядко и за колкото се може по-кратко време. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по статията или раздела, за която се отнася, моля премахнете шаблона. |
| # | Изображение | Скица на Одобеску | Описание |
|---|---|---|---|
| 1 |  |
 |
Обикновено колие с форма на пръстен, кръгло сечение и гладка повърхност. Система за затваряне, състояща се от пръстен в единия край и кука в другия - армилия или торква и колие с рунически надпис. |
| 2 |  |
 |
Табличка с кръгла форма и леко вдлъбнат профил; ръбът е украсен с полусферични златни перли, подредени по двата ръба по техниката "au repousse". Между краищата са изобразени начупена линия и стилизирани палмети. В средата е създаден меандър регистър, вътре в който е концентрично стилизирано цвете.</ref> |
| 3 |  |
 |
Патера с вдлъбната форма и концентрични регистри с декорация "au repousse". В първия регистър изобразен гирлянд от лозови листа и гроздове. Концентрично се появяват 16 митологични персонажа, а в последния регистър се виждат няколко животни и пастир. В средата е статуетка на женско божество, вероятно Кибела, седяща на трон и държаща цилиндричен съд.[5] |
| 4 |  |
 |
Съд с една дръжка ойнохое. Височина 36 сантиметра, максимален диаметър 10, тегло 1 кил. 716 г. Значително увредена при откриването на съкровището. Първите реставратори запояват счупените части, съединявайки ги и след това да възстановят първоначалната форма на съда чрез изчукване. След втората повреда в резултат на обира на Музея на антиките в Букурещ изглаждането на стените и възстановяването на профила не са направени толкова добре. |
| 5 |  |
 |
Елипсовидно огърлие, направено от две припокриващи се неравномерни плочи, затворени от панти с игла. Наклонената горна плоча, изработена "a jour" има декорации във формата на бухалки, палмети, кръгове, сърца, триъгълници и правоъгълници. Все още има запазени 15 скъпоценни камъка, от които 9 граната (1 кабошон, 4 сърца, 1 детелина и 3 фантазии) с общо около 5,00 kt; 4 малахитови зелени камъни, плоски, с триъгълна форма общо около 0,30 kt; 2 лазурита, общо около 0,20 kt.[6] |
| 6 |  |
 |
Стилизирана брошка (фибула) с форма на птица със събрани крила и ветрилообразна опашка. Фрустоконичният врат е декориран в техниката "a jour" с кръгове, сърца и овали, а яйцевидното тяло с монтирани алмандини и кабошон. Тялото е украсено със запушени кутии, в които се вградени 4 големи овални алмандина с общо тегло около 60,00 kt; 26 малки алмандина с различни форми (сълза, сърце, фантазия), общо около 6,00 kt. На дъното висят 4 колиета: 2 златни и 2 сребърни, 3 от които имат в краищата скален кристал с форма на жълъд, общо около 120,00 kt. На гърба на фибулата, на нивото на раменете има 3 малки връзки. От затягащото устройство се държат 3 неподвижни пръстена, поддържащи пружината и държача на скобата, във формата на обвивка със страничен отвор; странична пружина и игла от неблагороден метал.[7] |
| 7 |  |
 |
Fibulă în formă de păsări stilizate din aur, legate între ele cu un lănțișor din metal comun. Corpul oval este ornamentat cu palmete, cercuri și inimioare lucrate în tehnica „a jour” dispuse în jurul unui caboșon central. Coada în formă de liră cu casete cloisonnée și caboșon prezintă 3 lanțuri împletite, care se ramifică în 5 lănțișoare; cele 5 lănțișoare au la capăt câte un pandantiv în formă de ghindă fațetată. La fibula cu nr.inv. 11432 un pandantiv este din aur, celelalte 4 pandantive și cele 5 lănțișoare sunt din argint. Fibula este ornamentată cu casete înfundate în care se mai păstrează : - 11 almandine mici (6 rotunde, 1 lacrimă, 4 cabochon) de cca 4,00 kt în total; - 2 almandine mici lacrimă de cca 0,75 kt în total; - 1 fragment almandin; Fibula cu nr.inv. 11433 este ornamentată cu casete înfundate, în care se mai păstrează: - 5 almandine mari (3 cabochon și 2 plate) de cca 110,00 kt în total; - 12 almandine mici (5 rotunde, 6 lacrimă, 1 plată trapezoidală) de cca 11,00 kt în total; - 14 almandine mici (5 lacrimă, 9 ovale) de cca 6,00 kt în total. Pe spatele pieselor se păstrează din dispozitivul de prindere axul tubular orizontal cu capete în formă de ceapă (pe care era fixat resortul) și port-agrafa, în formă de teacă, prelungită printr-un tub prismatic ajurat până la capul păsărilor; resortul bilateral și acul, reconstituite din metal comun.[8] Vezi articolul principal: Fibulele mijlocii de la Pietroasa |
| 8 |  |
 |
Fibulă în formă de pasăre stilizată cu corpul discoidal ornamentat în tehnica „a jour”, cu almandine dispuse radial în jurul unui caboșon central; capul sugerat de o casetă hexagonală și coada în formă de liră. Piesa ornamentată cu casete, în care se mai păstrează 32 de pietre dintre care: - 2 cuarțuri fumurii tubulare de cca 7,00 kt în total; - 26 almandine și granate mici (18 lacrimă, 2 rotunde plate, 4 cabochon, 1 hexagonală și 1 trapezoidală) de cca 25,00 kt în total; - 1 granat mare rotund de cca 6,00 kt; - 1 sticlă verde în relief de cca 0,50 g. La partea inferioară atârnă 2 lănțișoare - unul din aur, celălalt din argint - cu câte o perlă la capete de cca 1,00 kt în total. Pe spatele fibulei - dispozitiv de prindere din care se păstrează axul tubular cu capete în formă de ceapă susținând resortul și port-agrafa în formă de tub piramidal ușor arcuit; acul reconstituit din metal comun.[9] Vezi articolul principal: Fibula mică de la Pietroasa |
| 9 |  |
 |
Vas octogonal din aur, cu pereții alcătuiți din 2 rânduri de câte 8 panouri ajurate suprapuse, unul în plan oblic, celălalt vertical. Toarte în formă de pantere, una reconstituită cu metal comun, cealaltă cu spatele ornamentat cu almandine caboșon, sprijinite cu picioarele posterioare de panourile oblice și cu cele anterioare de marginea unor plăci orizontale decupate în formă de coadă de pasăre și decorate cloisonnée. Fund ajurat cu rama octogonală. Piesa este ornamentată cu casete în care se mai păstrează 211 pietre în total, dintre care: - 7 pietre verzi turmaline (5 baghete și 2 fragmente) în inelul bazal, de cca 7,50 kt în total; - 5 almandine și granate (4 plate și 1 caboșon) în panourile trapezoidale, de cca 3,00 kt în total; - 4 almandine și granate în ramele dreptunghiulare, de cca 2,00 kt în total; - 26 almandine și granate (20 fragmente, 3 plate și 3 baghete) în panourile dreptunghiulare cu rozete mari, de cca 8,00 kt în total; - 7 almandine și granate în octaedrul superior, de cca 3,00 kt în total; - 3 fragmente turmaline pe buza vasului, de cca 0,50 kt în total; - 27 almandine și granate (întregi și fragmente) pe plăcile orizontale, de cca 8,00 kt în total; - 132 pietre dintre care: 122 almandine și granate de cca 14,00 kt în total și 10 fragmente perle pe pantera din argint de cca 0,50 kt în total.[10] Vezi articolul principal: Vasul octogonal de la Pietroasa |
| 10 |  |
 |
Vas dodecagonal cu pereții alcătuiți din 2 rânduri de câte 12 panouri ajurate, suprapuse în planuri diferite: unul, oblic, celălalt vertical. Toarte în formă de pantere din metal comun argintat, cu spatele ornamentat cu turcoaze și almandine caboșon, sprijinite cu picioarele posterioare de panourile oblice și cu cele anterioare de marginea unor plăci orizontale decupate în formă de coadă de pasăre și decorate cloisonnée. Fund ajurat cu rama dodecagonală. Piesa ornamentată cu casete, în care se mai păstrează 152 de pietre în total, dintre care: - 3 pietre verzi turmaline în inelul bazal de cca 0,80 kt în total; - 20 almandine și granate plate și ovale în panourile trapezoidale cu rozete mici de cca 150 kt în total; - 1 almandin dreptunghiular în casetele dintre rozetele mari de cca 1,00 kt; - 18 almandine și granate dreptunghiulare în inelul superior rozetelor mari de cca 9,00 kt în total; - 7 turmaline, baghete pe buza vasului de cca 7,00 kt în total; - 9 almandine și granate de diferite forme pe toarte de cca 7,00 kt în total; - 2 almandine ovale pe rozeta bazală de cca 1,00 kt în total; - 46 pietre, dintre care 22 almandine și granate caboșon și 24 turcoaze pe una din pantere (cea cu placa din metal comun); - 46 pietre, dintre care 23 almandine și granate și 23 turcoaze pe cealaltă panteră (cea cu placa din aur) de cca 6,00 kt în total.[11] Vezi articolul principal: Vasul dodecagonal de la Pietroasa |
| 11 |  |
 |
Două fragmente dintr-un colier inelar de 314.15 grame de aur, lucrat din bară de secțiune circulară; inscripție gravată în alfabet runic pe ambele fragmente.[12] Vezi articolul principal: Colanul cu inscripție runică de la Pietroasa |
Вижте също
Външни връзки
- Съкровището на Пиетроазеле, в Националния музей за румънска история
- Монети, изобразяващи съкровището
- Великолепната брошка със златен орел
- Vivid: Romania through international eyes, Tim Judy, "The treasure of the Pietroasa"Част I: декември 2005 г. Част II: януари 2006 г.
Източници
- ↑ Odobescu, Alexandru, Le Trésor de Petrossa, Paris, 1889-1900.
- ↑ Journal of Radioanalytical and Nuclear Chemistry, 240 (1999) 897 NUCLEAR ANALYSES OF THE PIETROASA GOLD HOARD, Viorel Cojocaru, Cãlin Besliu and Cristina Anton Manea
- ↑ Campbell, Joseph. The Masks of God: Creative Mythology. 1968.
- ↑ Herbert Kühn, "Asiatic Influences on the Art of the Migrations" Parnassus 9.1 (January 1937, pp. 13-16, 43) p. 14
- ↑ clasate.cimec.ro: Farfuria cu personaje mitologice
- ↑ clasate.cimec.ro: Colanul elipsoidal
- ↑ clasate.cimec.ro: Fibula mare (Cloșca)
- ↑ clasate.cimec.ro: Fibule mijlocii (pui)
- ↑ clasate.cimec.ro: Fibula mică (pui)
- ↑ clasate.cimec.ro: Vasul octogonal
- ↑ clasate.cimec.ro: Vasul dodecagonal
- ↑ clasate.cimec.ro: Colier/colan
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pietroasele Treasure в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |