Трояци: Разлика между версии
м Шаблон:МОО |
м Шаблон:Етнография |
||
Ред 28: | Ред 28: | ||
[[Файл:Св. Ѓорѓи во Тројаци1.jpg|мини|250п|ляво|Стенопис от „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“]] |
[[Файл:Св. Ѓорѓи во Тројаци1.jpg|мини|250п|ляво|Стенопис от „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“]] |
||
[[Файл:Селска чешма во Тројаци.jpg|мини|дясно|250п|Чешма в Трояци]] |
[[Файл:Селска чешма во Тројаци.jpg|мини|дясно|250п|Чешма в Трояци]] |
||
В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“ е от 1838 година. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Трояк'' е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители [[българи]].<ref> |
В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на [[Османска империя|Османската империя]]. Църквата „[[Свети Георги (Трояци)|Свети Георги]]“ е от 1838 година. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Трояк'' е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|184 – 185}}</ref> |
||
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи [[християни]].<ref>{{МЕС|246}}</ref> |
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи [[християни]].<ref>{{МЕС|246}}</ref> |
Версия от 23:09, 3 април 2021
Трояци Тројаци | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Географска област | Раец |
Надм. височина | 545 m |
Население | 11 души (2002) |
Пощенски код | 7500 |
МПС код | PP |
Трояци в Общомедия |
Трояци (на македонска литературна норма: Тројаци) е село в община Прилеп, Северна Македония.
География
Селото е разположено в долината на Раечка река, източно от град Прилеп.
История
В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Трояк е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Троянци има 280 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители, всички македонци.[5]
Личности
- Родени в Трояци
- Никола Божков (1867 – 04.02.1946 в София), български революционер
- Петре, български учител в родното си село в началото на XIX век, баща на Гьорче Петров[6]
- Таше Колев (? - 1905), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[7]
- Христо Трайков, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
- Починали в Трояци
- Никола Станев (? – 1907), български революционер от ВМОРО, роден в Крън, четник при Стефан Шиндилов[9]
- Стефан Шиндилов – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО
Външни препратки
Бележки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 10 ноември 2007
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.520.
- ↑ Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ Град Крън. www.svetimesta.com. Посетен на 23 август 2013 г.
|