Докузюк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Шаблон:МОО |
м Шаблон:Етнография |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
== История == |
== История == |
||
В [[19 век]] Докузюк е българско село в [[Бабаески]]йска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref> |
В [[19 век]] Докузюк е българско село в [[Бабаески]]йска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители [[българи]].<ref>{{Етнография|38-39}}</ref> Според статистиката на професор [[Любомир Милетич]] в [[1912]] година в селото живеят 88 български [[Българска екзархия|екзархийски]] семейства или 423 души.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.]</ref> |
||
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|843}}</ref> Българското население на Докузюк се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата [[Дебелт|Якезли]] и [[Твърдица (Област Бургас)|Архиянли]]. |
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>{{МОО|843}}</ref> Българското население на Докузюк се изселва след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата [[Дебелт|Якезли]] и [[Твърдица (Област Бургас)|Архиянли]]. |
||
Версия от 23:24, 3 април 2021
| Докузюк Dokuzhüyük | |
| — село — | |
  Докузюк  Докузюк | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 134 m |
| Население | 824 души (2000) |
| Пощенски код | 39000 |
| Телефонен код | 0288 |
Докузюк или Докуз Юк (на турски: Dokuzhüyük, Докузхююк) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Лозенград, Вилает Лозенград.
География
Селото се намира южно от вилаетския център Лозенград (Къркларели).
История
В 19 век Докузюк е българско село в Бабаескийска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Докузюк (Dokouzyouk) е село с 85 домакинства и 428 жители българи.[1] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 88 български екзархийски семейства или 423 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Докузюк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] Българското население на Докузюк се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от бежанците от Докузюк са настанени в селата Якезли и Архиянли.
Личности
- Родени в Докузюк
Георги Кръскьов (1873 - ?), деец на ВМОРО от 1900 година, когато в Докузюк е основан революционен комитет от Гоце Делчев, войвода на смъртната дружина в селото в 1903 година, участник в Илинденско-Преображенското въстание в отряда на Яни Попов.[4][5]- Симеон Димитров (1881 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Димитър Ташев[5]
- Станко Стойков Георгиев – Правдата (1890 – 1944), комунистически деец, член на ОК на БКП Варна[6]
- Стерпо Димитров (1877 - ?), деец на ВМОРО, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Лазар Маджаров[5]
- Христо Хаджиилиев (1861 – 1901), български революционер
Бележки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 38-39.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.293.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 843.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 86.
- ↑ а б в Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
- ↑ Списък на убити партизани