Иван Атанасов – Инджето: Разлика между версии
м Шаблон:Николов |
м Шаблон:Псевдоними |
||
Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
'''Иван''' или '''Иванчо Атанасов''', наречен '''Инджето'''<ref> |
'''Иван''' или '''Иванчо Атанасов''', наречен '''Инджето'''<ref>{{Псевдоними|46}}</ref>, известен още и като '''Иванчо войвода''', е [[българи|български]] [[революционер]], [[опълченец]], участник в [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]], деец на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македонски комитет]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 18:37, 4 април 2021
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Атанасов.
Иван Атанасов – Инджето | |
български революционер | |
Роден |
1846 г.
|
---|---|
Починал |
Иван или Иванчо Атанасов, наречен Инджето[1], известен още и като Иванчо войвода, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на Върховния македонски комитет.
Биография
Атанасов е роден във валовищкото село Ветрен, тогава в Османската империя, днес Нео Петрици, Гърция. Според други сведения е роден в съседното село Хаджи бейлик.[2] При избухването на Руско-турската война в 1877 година влиза в Българското опълчение и е награден с медал за проявена храброст в боевете при Шипка.
По време на Кресненско-Разложкото въстание е войвода на чета, действаща по десния бряг на Струма. През Сръбско българската война от 1885 година е войвода на доброволческа чета от македонски българи. На 26 февруари 1895 година е сред учредителите на македондско дружество „Единство“ в Дупница и е избран за член на настоятелството му.
Участва в Четническата акция на Македонския комитет през 1895 година, като със собствени пари въоръжава чета от 50 души, която действа в родния му край, Поройско и Малешевско. Четата „Планина Беласица“ в редуциран състав от 40 души, на 27 юли 1895 година преминава границата. Най-значимото постижение в бойния и път е изгарянето на мюсюлманското село Катунци, Демирхисарско.
Убит е през 1896 година от граничен партрул при пресичане на българо-турската граница при село Цървище.[3][4][5][6]
Бележки
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 46.
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.19.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 48.
- ↑ Георгиев, Георги. „Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895-1903)", Македонски научен институт, София, 2008, стр.44
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 13.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 190.