Райко Жинзифов: Разлика между версии

Райко Жинзифов
	Райко Жинзифов
български поет
Роден	Ксенофонт Дзиндзифи 15 февруари 1839 г. Велес, Османска империя
Починал	15 февруари 1877 г. (38 г.) Москва, Руска империя
Учил в	Историко-филологически факултет на Московския университет
Литература
Период	1862 – 1877
Жанрове	поезия
Семейство
Баща	Йоан Дзиндзифи
	Райко Жинзифов в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:58, 4 април 2021

Райко Иванов (Йоанов) Жинзифов е виден български поет от Българското възраждане.

Биография

Жинзифов е роден през 1839 г. във Велес (тогава в Османската империя, днес в Северна Македония) с името Ксенофонт Дзиндзифи, което по-късно българизира по настояване на Димитър Миладинов и Георги Раковски. Според Кузман Шапкарев баща му Йоан Дзиндзифи е от цинцарски произход, но това твърдение се отрича от Жинзифови.^[1] Отначало учи гръцки език в Прилеп, в училището на баща си Иван Жинзифов, родом от Битоля. Едновременно с това успява да изучи и български език при учителя Никола Тонджоров.^[2] През 1856 г. става помощник-учител в Прилеп при Димитър Миладинов. След това учителства в Кукуш.

През 1858 г. отива в Русия с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в Одеса (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с Любен Каравелов, Нешо Бончев, Константин Миладинов, Константин Станишев, Васил Попович и др. започва да издава списание „Братски труд“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в Битоля.^[3] Отново заминава за Русия и приема руско поданство.^[4]

Близък до кръга на славянофилите, Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „Дунавска зора“, „Македония“, „Свобода“, „Българска пчела“, „Век“, „Време“, в списанията „Читалище“, „Периодическо списание“, „Български книжици“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г.

Творчество

Автор е на стихотворенията:

„Гусляр в собор“, „Охрид“ и „Жалба“, отпечатани в списание „Братски труд“, кн. 4, 1862 г.;
„Новобългарска сбирка“ / Слово за полкът Игорев, превод от староруский язик. Краледворска ръкопис. Превод от чешский язик. Гусляр Тараса Шевченка, превод малоруско наречие. Новобългарска гусла./ Москва, в книгопечатницата на Бахметева, 1863;
„До българската майка“ – в „Дунавска зора“, г. 1868, бр. 21 – 2;
поемата „Кървава кошуля“ е отпечатана в Браила, 1870 г.^[5]

Външни препратки

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Райко Жинзифов

Бележки

↑ Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399 Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.
↑ Райко Жинзифов (1839 – 1877)
↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 280.
↑ Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.
↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244

[1] Шапкарев, Кузман. Материали за възраждането на българщината в Македония, Български писател, София, 1984, стр. 399 Самият Жинзифов отрича влашка принадлежност.

[2] Райко Жинзифов (1839 – 1877)

[3] Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 280.

[радев-4] Радев, Иван. История на българската литература през Възраждането. Велико Търново, Абагар, 2007. ISBN 978-954-427-758-1. с. 263.

[5] Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 244

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

@@ Ред 16: / Ред 16: @@
 [[Файл:Rayko Zhinzifov2.JPG|мини|200п|ляво|Райко Жинзифов]]
-През 1858 г. отива в [[Русия]] с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в [[Одеса]] (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с [[Любен Каравелов]], [[Нешо Бончев]], [[Константин Миладинов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]], [[Васил Попович]] и др. започва да издава списание „[[Братски труд]]“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в [[Битоля]].<ref>Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 280</ref> Отново заминава за Русия и приема руско поданство.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 263 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref>
+През 1858 г. отива в [[Русия]] с помощта на Димитър Миладинов, записва се в Херсонската гимназия в [[Одеса]] (1857), заминава в края на 1858 г. за Москва и в 1864 г. завършва Историко-филологическия факултет на Московския университет със степен кандидат. През 1863 г. издава книгата си „Новобългарска сбирка“, в която са включени оригинални и преводни стихотворения. Живее в средата на младата българска емиграция в Москва и заедно с [[Любен Каравелов]], [[Нешо Бончев]], [[Константин Миладинов]], [[Константин Станишев (просветен деец)|Константин Станишев]], [[Васил Попович]] и др. започва да издава списание „[[Братски труд]]“. През 1866 г. се връща в България. Учителства две години в [[Битоля]].<ref>{{Шопов|280}}</ref> Отново заминава за Русия и приема руско поданство.<ref name="радев">{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 263 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref>
 Близък до кръга на [[Славянофилство|славянофилите]], Жинзифов развива огромна публицистична дейност в руския периодичен печат за запознаването на руската общественост с тежкото положение на българския народ. Сътрудничи и на българските вестници „[[Дунавска зора]]“, „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, „[[Свобода (вестник)|Свобода]]“, „[[Българска пчела]]“, „[[Век (1874 - 1876)|Век]]“, „[[Време (вестник)|Време]]“, в списанията „[[Читалище (списание)|Читалище]]“, „[[Периодическо списание]]“, „[[Български книжици]]“ и др., в които публикува статии, стихотворения, народни песни, един разказ. Много от чертите на поетическото му творчество го определят като поет романтик. По това време се разболява от туберкулоза, която е бич за много негови съвременници. Състоянието му се влошава. Умира на рождения си ден през 1877 г.
@@ Ред 30: / Ред 30: @@
 == Външни препратки ==
 {{уикиизточник|Автор:Райко Жинзифов}}
-[[Файл:Novobalgarska Sbirka 1863.jpg|мини|200px|вляво|„Новобългарска сбирка“, 1863]]
+[[Файл:Novobalgarska Sbirka 1863.jpg|мини|200px|ляво|„Новобългарска сбирка“, 1863]]
-[[Файл:Karvava Koshulya.jpg|мини|200px|вдясно|„Кървава кошуля“, 1870]]
+[[Файл:Karvava Koshulya.jpg|мини|200px|дясно|„Кървава кошуля“, 1870]]
 * [http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=29&LangID=1 Райко Жинзифов – поеми и стихотворения]
 * [http://www.promacedonia.org/eg/ea_2_8a.htm Емил Георгиев Райко Жинзифов – поет на възраждащия се народ]