Кромидово: Разлика между версии
м Шаблон:Етнография |
м Шаблон:Стрезов |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: |
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото: |
||
{{цитат|Кромидово, на север от [[Валовища|Демир Хисар]] 7 часа. Разположено при двата бряга на [[Мелнишка река|Мелничката река]]. Почвата твърде плодородна. Има и много градини със зеленчук, който се разпродава в Мелник. Гръцка църква. 20 къщи турски, 30 български.<ref> |
{{цитат|Кромидово, на север от [[Валовища|Демир Хисар]] 7 часа. Разположено при двата бряга на [[Мелнишка река|Мелничката река]]. Почвата твърде плодородна. Има и много градини със зеленчук, който се разпродава в Мелник. Гръцка църква. 20 къщи турски, 30 български.<ref>{{Стрезов|856}}</ref>}} |
||
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на Кромидово (''Kromidovo'') се състои от 112 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|192-193}}</ref> |
Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на Кромидово (''Kromidovo'') се състои от 112 българи екзархисти.<ref>{{Бранков|192-193}}</ref> |
||
Версия от 22:11, 7 април 2021
| Кромидово | |
  Кромидово  Кромидово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 135 души[1] (15 март 2024 г.) 28,3 души/km² |
| Землище | 4798 km² |
| Надм. височина | 175 m |
| Пощ. код | 2871 |
| Тел. код | 074201 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 39935 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Петрич Димитър Бръчков (ГЕРБ; 2015) |
Кромѝдово е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.
История
Селото се споменава за първи път в османски данъчен регистър от края на XV век под името Кромид с 40 християнски и 9 мюсюлмански домакинства. С името Кромидова и Куромидова се споменава в подобни докуметнти от 1611-1617 и 1623-1625 с 11 и съответно с 10 християнски семейства.[2][3]
Църквата „Свети Георги“ е построена в 1860 година.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кромидово (Kromidovo) е посочено като село с 27 домакинства и 25 жители мюсюлмани и 50 българи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кромидово, на север от Демир Хисар 7 часа. Разположено при двата бряга на Мелничката река. Почвата твърде плодородна. Има и много градини със зеленчук, който се разпродава в Мелник. Гръцка църква. 20 къщи турски, 30 български.[5] | “ |
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Кромидово (Kromidovo) се състои от 112 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война един човек от Кромидово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7] През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия.[8]
Личности
- Родени в Кромидово
Крум Василчев (р.1937), български комунистически деец, спортен деец и председател на БФС
- Починали в Кромидово
- Ставре Христов, български революционер, деец на ВМРО, убит при Кромидово
- Свързани с Кромидово
- Илия Манолов (р. 1929), български етномузиколог, професор
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 475.
- ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 140 – 141.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 856.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 192-193. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, стр. 298.
| ||||||||
