Коле Чашуле: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-((?:\b[569]|[02-9][569])(?:\<[Ss][Uu][Pp][^>]*\>)?)-?т?(а|ата|о|ото|и|ият?|ите)\b +\1-\2)
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Ред 89: Ред 89:


; Монография
; Монография
* Народен герой [[Страшо Пинджур]] (1950)<ref>[http://www.pen.org.mk/fr/membres/120-kole-chashule Биография на сайта на Македонския ПЕН център]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=Биография на сайта на Независимите писатели на Македония |url=http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545 |access-date=2012-11-25 |archivedate=2010-11-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101107033443/http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545 }}</ref>
* Народен герой [[Страшо Пинджур]] (1950)<ref>[http://www.pen.org.mk/fr/membres/120-kole-chashule Биография на сайта на Македонския ПЕН център]{{Dead link|date=февруари 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}</ref><ref>{{Citation |title=Биография на сайта на Независимите писатели на Македония |url=http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545 |accessdate=2012-11-25 |archivedate=2010-11-07 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20101107033443/http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545 }}</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 02:28, 8 април 2021

Коле Чашуле
Коле Чашуле
политик и писател от Република Македония

Роден
Починал

Учил вБелградски университет
Семейство
БащаИлия Кепев
ДецаСлободан Чашуле

Уебсайт

Никола Илиев Кепев, повече известен като Коле Чашуле, е югославски политик и писател от Социалистическа република Македония. Той е участник в комунистическата съпротива във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, а след войната е драматург, публицист и политик - министър на културата в СРМ (1956) и дипломат - генерален консул и посланик.[1]

Биография

Роден е в град Прилеп на 2 март 1921 година като в семейството на директора на българската гимназия в Прилеп през 1918 година Илия К. Кепев и Стева Кепева.[2] Фамилното си име Чашуле получава от вуйчо си Илия Чашуле, който го осиновява.

Завършва основно училище и гимназия в родния си град, а след това завършва държавна реална гимназия в Битоля. През 1938 година се включва в комунистическото движение и се записва да следва „Медицина“ в Белградския университет, но навлизането на германски войски в Югославия през април 1941 година прекъсва учението му.

През май 1941 година заедно с други студенти от Македония заминава за София, за да продължи да учи. Там се запознава с Никола Вапцаров, Венко Марковски и Тодор Павлов. През 1942 година Чашуле е арестуван и осъден на смърт като организатор на атентат срещу дееца на ВМРО Мане Мачков. Присъдата му е заменена с доживотен затвор и той е вкаран в затвор в Идризово, Скопско. През есента на 1944 година, след преврата на 9-и септември и оттеглянето на българските власти, в настъпилото безвластие успява да избяга заедно с 300 други затворници и се включва в партизанските отряди.

През 1946 година Чашуле и Лазар Мойсов като членове на съдебния съвет осъждат Методи Андонов-Ченто на 11 години затвор.

Чашуле е сред основателите и председател на Дружеството на писателите на Македония[1] заедно със Славко Яневски, Блаже Конески, Ацо Шопов и Владо Малески. Членува в Македонския ПЕН център и в дружеството „Независими писатели на Македония“. Почетен член е на Македонската академия на науките и изкуствата.

В разни периоди е директор на Радио Скопие, редактор на списанията „Нов ден“ и „Современост“, главен редактор на „Разгледи“, директор на Македонския народен театър.

През 1952 година е назначен за генерален консул на Югославия в Торонто, Канада. По-късно става югославски посланик в Боливия (1962-1965), Перу и Бразилия.

Съпругата му Вангя Чашуле е югославска преводачка, публицистка и партизанка, деятелка на комунистическата съпротива във Вардарска Македония.

Умира на 88 години в Скопие на 22 септември 2009 г.[3]

Творчество

Чашуле е автор на драматични произведения, романи и разкази. Творчеството му се приема за определящо в развитието на драматургията в Република Македония[4]. Сред най-известните му и ценени в Република Македония драми е „Църнила“, където става въпрос за убийството на Гьорче Петров. Пиесата е критикувана заради пренасянето на по-късни политически реалности върху миналото и шаблонизирането при представянето на образите на македонските революционери[5].

Съчинения
  • Една вечер (1948)
  • Последните гаврани (1950)
  • Задруга (1950)
  • Вејка на ветрот (1957)
  • Бразда (1958)
  • Църнила (1960)
  • Игра или социјалистичка Ева (1961)
  • Градскиот саат (1965)
  • Вител (1966)
  • Партитура за еден Мирон (1967)
  • Земјаци (1967)
  • Тројца и вистината (1967)
  • Како што милувате: Оставка на еден карипски министер за внатрешни работи или, Достага на самиот врв од највисоката власт (1975)
  • Веда (1976)
  • Суд (1978)
  • Житолуб (1981)
  • Дивертисман за еден Стрез (1967-1990)
  • Роднокрајци (1987)
  • Тибурсио и Синфороса, (1988)
  • Вејка, два (1989)
  • Сон прв (1991)
  • Сон втор и по него друг (1992)
  • Modus moriendi (1992)
  • Lacrimula (1993)
  • Маркучот во четири гласа (1995)
Романи
  • Простум (1970)
  • Премреже 1-2 (1977)
  • Вомјази (1981)
  • Имела (1982)
  • Горчила (1983)
  • Канадски фрагменти (1985)
  • Конзулски писма (1987)
  • Така е, ако ви се чини (1994)
  • Лимб (2002)
Книги с разкази
  • Првите дни (1950)
  • Раскази (1953)
  • Проза 1945-1967 (1968)
  • Само сказни (2000)
Книги с есета
  • Записи за нацијата и литературата (1985)
  • Нови записи (1989)
  • Македонски дилеми (1992)
  • Резиме за мојата генерација (1998)
  • Болно племе (2000)
  • А, бре, Македонче! (2003)
Монография

Бележки

  1. а б Коле Чашуле почина // Македонска информационна агенция. 23 септември 2009. Архивиран от оригинала на 2011-12-28. Посетен на 28 септември 2009.
  2. Драгнев, Драгни. Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?, Македонски научен институт, София, 1998
  3. Почина Коле Чашуле[неработеща препратка]
  4. Друговац, Миодраг. Историја на македонската книжевност ХХ век, Скопје 1990, с. 403
  5. Србиновски, Младен. Обеди ништожност, Скопje 1999, с. 90, 102-105
  6. Биография на сайта на Македонския ПЕН център[неработеща препратка]
  7. Биография на сайта на Независимите писатели на Македония, архив на оригинала от 7 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101107033443/http://www.np.org.mk/avtor.asp?lang=mac&id=545, посетен на 25 ноември 2012