Жужел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Pages containing cite templates with deprecated parameters; козметични промени
Ред 29: Ред 29:


=== В Гърция ===
=== В Гърция ===
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено.<ref name="Симовски 20"/>
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гражданската война]] пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено.<ref name="Симовски 20"/>


През 60-те години много от жителите на Жужел се заселват в костурското село [[Маняк]] (Маняки).<ref name="Симовски 20"/> От 1997 година Висанско е част от община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слята с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |access-date=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref>
През 60-те години много от жителите на Жужел се заселват в костурското село [[Маняк]] (Маняки).<ref name="Симовски 20"/> От 1997 година Висанско е част от община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона [[Каликратис (закон)|Каликратис]] е слята с дем Нестрам.<ref>{{Citation |title=Ν. 3852/10 |url=http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf |accessdate=2010-07-05 |archivedate=2010-07-05 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf }}</ref>


{{Преброяване Гърция|305<ref name="Симовски 20"/>|268<ref name="Симовски 20"/>|351<ref name="Симовски 20"/>|423<ref name="Симовски 20"/>|399<ref name="Симовски 20"/>|437<ref name="Симовски 20"/>|31<ref name="Симовски 20"/>|15<ref name="Симовски 20"/>|234<ref name="Симовски 20"/>|84|44}}
{{Преброяване Гърция|305<ref name="Симовски 20"/>|268<ref name="Симовски 20"/>|351<ref name="Симовски 20"/>|423<ref name="Симовски 20"/>|399<ref name="Симовски 20"/>|437<ref name="Симовски 20"/>|31<ref name="Симовски 20"/>|15<ref name="Симовски 20"/>|234<ref name="Симовски 20"/>|84|44}}
Ред 44: Ред 44:
{{Дем Нестрам}}
{{Дем Нестрам}}
{{Портал|Гърция|Македония}}
{{Портал|Гърция|Македония}}

[[Категория:Села в дем Нестрам]]
[[Категория:Села в дем Нестрам]]

Версия от 16:06, 8 април 2021

Тази статия е за селото в Пинд. За селото в Костенарията вижте Жужелци.

Жужел
Ζούζουλη
— село —
Мостът Куцумбли на пътя от Жужел за Борботско
Мостът Куцумбли на пътя от Жужел за Борботско
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемНестрам
Географска областГрамос
Надм. височина1070[1] m
Население40 души (2021 г.)
Пощенски код52100
Телефонен код52100
Жужел в Общомедия

Жу̀жел (на гръцки: Ζούζουλη, Зу̀зули) е село в югозападната част на Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География

Жужел е разположено на Жужелската река, високо в североизточните разклонения на планината Смолика (Смоликас). Жужел е най-южното село на дем Нестрам и географски принадлежи към Епир, а не към Македония.[1] Близо до селото се намира Жужелският мост.

Етимология

Според „Българския етимологичен речник“ етимологията на името е от думата жужел, означаваща насекомото жътвар. Сравним е глаголът жужя.[2]

В Османската империя

Съдейки по името му, в XVIII век селото най-вероятно е населено с българи, но е напуснато в размирните години по времето на управлението на Али паша Янински и е заселено с гърци качауни от Епир.[1] В края на XIX век Жужел е село в Борботска нахия в Костурска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Жужел има 120 жители гърци.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жужел има 125 гърци и в селото работят гръцко основно и прогимназиално училище.[4]

Гръцка статистика от 1905 година показва Зузули като село със 189 жители гърци.[5]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. По време на Гражданската война пострадва силно и е напуснато от жителите си. След войната е възстановено.[1]

През 60-те години много от жителите на Жужел се заселват в костурското село Маняк (Маняки).[1] От 1997 година Висанско е част от община Аренес (Κοινότητα Αρρένων), която от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слята с дем Нестрам.[6]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 305[1] 268[1] 351[1] 423[1] 399[1] 437[1] 31[1] 15[1] 234[1] 84 44

Литература

Бележки

  1. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 20. (на македонска литературна норма)
  2. Георгиев, Вл., Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст. Илчев (съставители). Български етимологичен речник, том 1 (А - З). София, Българска академия на науките. Институт за български език. Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 557.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 268.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 182-183. (на френски)
  5. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Zozouli Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  6. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010