Стефан Гецов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8
м Pages containing cite templates with deprecated parameters
Ред 28: Ред 28:
Играе в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] Бургас (1954 – 1955). Дълги години игре в състава на [[Народен театър „Иван Вазов“]] (от 1955), където създава забележителни роли. Член е на БКП от 1966 г.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 417</ref>
Играе в [[Драматичен театър „Адриана Будевска“]] Бургас (1954 – 1955). Дълги години игре в състава на [[Народен театър „Иван Вазов“]] (от 1955), където създава забележителни роли. Член е на БКП от 1966 г.<ref>Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 417</ref>


На 24 януари 1969 година му е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“<ref>{{Citation |title=Почетни граждани на Стара Загора |url=http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora |access-date=2015-09-10 |archivedate=2015-10-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151003004234/http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora }}</ref>. Гецов е постоянен участник в близкото лично обкръжение на [[Тодор Живков]], известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 164}}</ref> Народен представител в VI Народно събрание (1971 – 1985).
На 24 януари 1969 година му е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“<ref>{{Citation |title=Почетни граждани на Стара Загора |url=http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora |accessdate=2015-09-10 |archivedate=2015-10-03 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20151003004234/http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora }}</ref>. Гецов е постоянен участник в близкото лично обкръжение на [[Тодор Живков]], известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.<ref name="груев">{{cite | фамилия-част = Груев | име-част = Михаил | автор-част-препратка = Михаил Груев | заглавие-част = Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 164}}</ref> Народен представител в VI Народно събрание (1971 – 1985).


Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] – заместник-председател (1965 – 1970).
Член на [[Съюза на българските филмови дейци|СБФД]] – заместник-председател (1965 – 1970).

Версия от 11:50, 9 април 2021

Стефан Гецов
български актьор
Роден
Починал
10 ноември 1996
София, България
Народен представител в:
VI НС   
Семейство
ДецаСтефан Гецов.

Страхил Гецов

Михаил Гецов (кинорежисьор) починал

Уебсайт

Стефан Йорданов Гецов е български театрален и филмов актьор.

Биография

Роден е на 3 юли 1932 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. Завършва средно образование в град Казанлък през 1950 г., а след това актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1954 г.

Играе в Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1954 – 1955). Дълги години игре в състава на Народен театър „Иван Вазов“ (от 1955), където създава забележителни роли. Член е на БКП от 1966 г.[1]

На 24 януари 1969 година му е обявен за „Почетен гражданин на Стара Загора“[2]. Гецов е постоянен участник в близкото лично обкръжение на Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[3] Народен представител в VI Народно събрание (1971 – 1985).

Член на СБФД – заместник-председател (1965 – 1970).

Член на САБ – в Управителния съвет (1973 – 1977).

Книга написана за него от Владимир Каракашев: „Стефан Гецов“ (театрален портрет) (1971).

Умира на 10 септември 1996 г. в София.

Награди и отличия

Театрални роли

Филмография

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1981 Хан Аспарух 3 жрец на Тангра
1981 681 - Величието на хана – (681 AD: The Glory of Khan) жрец на Тангра
1978 По дирята на безследно изчезналите 4 Александър Стамболийски
1979 Сами сред вълци 5 генерал Теодоси Даскалов, министър на войната
1977 Големият товар 2 Ерик, бивш нацист, приятел и суъчастник на Рихтер
1976 Войници на свободата – (Солдаты свободы) 4 СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР Георги Димитров
1976 Изгори, за да светиш 7 България / Италия / СССР / ГДР Милев
1976 Допълнение към закона за защита на държавата
1976 Снаха Тодор Юрталана
1974 На живот и смърт 3 Саваков, областен полицейски правител
1973 Дъщерите на началника 2 околийският началник Драганов
1973 Опак човек Попето, председателят на ТКЗС-то
1972 Наковалня или чук 2 България / СССР / ГДР Георги Димитров
1969 – 1971 На всеки километър 26 генерал Бранев
1969 Цар Иван Шишман 2 Цар Иван Шишман
1964 Непримиримите самотния
1957 Хайдушка клетва хайдутин
1956 Две победи Керим
1954 Песен за човека

Източници

  1. Народни представители от Шесто народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1974, с. 417
  2. Почетни граждани на Стара Загора, архив на оригинала от 3 октомври 2015, https://web.archive.org/web/20151003004234/http://www.starazagora.bg/bg/obschina-stara-zagora/pochetni-grazhdani-na-stara-zagora, посетен на 10 септември 2015 
  3. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.

Външни препратки