Александър Радев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Шаблон:Николов
източник
Ред 42: Ред 42:
В 1895 година влиза в Македонския комитет и на [[Втори македонски конгрес|II]], [[Трети македонски конгрес|III]] и [[Пети македонски конгрес|V конгрес]] на организацията е избран за неин касиер.<ref>{{Николов|142}}</ref> Той е и председател на [[Юридическо дружество|Юридическото дружество]] и доцент по [[византийско право]] във [[Софийски университет|Висшето училище]] в София.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref><ref name="Воля"/>
В 1895 година влиза в Македонския комитет и на [[Втори македонски конгрес|II]], [[Трети македонски конгрес|III]] и [[Пети македонски конгрес|V конгрес]] на организацията е избран за неин касиер.<ref>{{Николов|142}}</ref> Той е и председател на [[Юридическо дружество|Юридическото дружество]] и доцент по [[византийско право]] във [[Софийски университет|Висшето училище]] в София.<ref name="ташев">{{ташев}}</ref><ref name="Воля"/>


Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в [[Правителство на България (22)|четвъртото правителство]] на [[Петко Каравелов]] и [[Правителство на България (22)|първото правителсто]] на [[Стоян Данев]] и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във [[Правителство на България (24)|второто]] и [[Правителство на България (25)|третото правителство]] на Стоян Данев.<ref>{{cite book | year = 1986 | title = Енциклопедия „България“, том 5 | publisher = Издателство на БАН | location = София}}</ref>
Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в [[Правителство на България (22)|четвъртото правителство]] на [[Петко Каравелов]] и [[Правителство на България (22)|първото правителсто]] на [[Стоян Данев]]<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref> и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във [[Правителство на България (24)|второто]] и [[Правителство на България (25)|третото правителство]] на Стоян Данев.<ref>{{cite book | year = 1986 | title = Енциклопедия „България“, том 5 | publisher = Издателство на БАН | location = София}}</ref>


[[Файл:Alexander Radev memorial plaque, 56 Solunska Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на А. Радев на фасадата на дома му на ул. „Солунска“ 56, София]]
[[Файл:Alexander Radev memorial plaque, 56 Solunska Str., Sofia.jpg|дясно|мини|Паметна плоча на А. Радев на фасадата на дома му на ул. „Солунска“ 56, София]]

Версия от 15:26, 9 април 2021

Тази статия е за българския политик. За футболиста вижте Александър Радев (футболист).
Александър Радев
български политик
Роден
Починал
4 юни 1911 г. (47 г.)
Учил вАтински университет
Политика
Депутат
XI ОНС   XII ОНС   
Семейство
БащаПетър Радев (общественик)
Братя/сестриГеорги Радев
СъпругаОлга Радева

Александър Петров Радев е български политик, активист на Прогресивнолибералната партия. Той е подпредседател на Върховния македоно-одрински комитет (1898 – 1899), министър на правосъдието (1901 – 1902) и министър на народното просвещение (1902 – 1903).

Биография

Александър Радев е роден на 7 март[1] 1864 година в големия западномакедонски град Битоля, тогава в Османската империя, днес в границите на Северна Македония. Внук е на възрожденеца Димко Радев, известен като Димко паша[2] и син на Петър Радев – един от водачите на българската битолска партия в борбата срещу Цариградската патриаршия и гъркоманите за църковна независимост и българска просвета.[3] Брат му Гоце Радев е български дипломат. Майка му е влахиня от Крушево.

Алексадър Радев завършва гръцката гимназия в Битоля и право в Атинския университет през 1888 година, откъдето получава докторска степен.[4]

Александър Радев (в средата) като министър на правосъдието

Установява се в Свободна България и работи в съдилищата в Ловеч, Трън, Търново, София, а в 1892 година започва адвокатска практика в столицата.

В 1895 година влиза в Македонския комитет и на II, III и V конгрес на организацията е избран за неин касиер.[5] Той е и председател на Юридическото дружество и доцент по византийско право във Висшето училище в София.[6][4]

Радев влиза активно в българската политика и в края на 1890-те става член на Централното бюро на Прогресивнолибералната партия. Когато партията идва на власт, напуска преподавателския пост във Висшето училище и става министър на правосъдието от 4 март 1901 до 15 ноември 1902 в четвъртото правителство на Петко Каравелов и първото правителсто на Стоян Данев[7] и министър на народното просвещение от 15 ноември 1902 до 18 май 1903 година във второто и третото правителство на Стоян Данев.[8]

Паметна плоча на А. Радев на фасадата на дома му на ул. „Солунска“ 56, София
В сградата днес се помещава офисът на фондация „Отворено общество – България“

Александър Радев умира след операция от двустранна херния на 4 юни 1911 година във Виена.[6][4]

В некролога му на 24 май вестник „Воля“ пише:

„ Българското общество ще узнае днес със скръб за смъртта на един от неговите видни членове. Д-р Ал. Радев, който се е поминал скоропостижно във Виена.

Д-р Ал. Радев не бе от нашите приятели; ний не хранехме към неговите идеи и към неговата политическа дейност никакво съчувствие. Но неговите големи дарби никога не сме оспорвали. Като адвокат той бе опасен противник: умът му бе гъвкав, чевръст, изобретателен. Той познаваше основно правото. Оратор не бе, но говореше приятно. Речите му бяха фамилиарни беседи, в които той влагаше много живост и остроумие.

В политика д-р Ал. Радев доби твърде късно. Той стана известен от като има с царя една тъмна и досега разправия, която повлече оставката на Даневия кабинет. Д-р Ал. Радев се постави оттогава като противник на царя и това негово поведение му спечели значителна популярност между крайните народняци[9].

В Прогресивната партия д-р Радев имаше голямо влияние. Може да се каже, че между партизаните той бе по-популярен от г. Данева. Той имаше весел нрав, прости обноски, влизаше бърже в интимност – и всичко това му създаваше приятелство даже вън от партията му. Мир на праха му![4]

“

Погребан е в София.[10]

Негова съпруга е видната българска общественичка Олга Радева.

Вижте също

Бележки

  1. ↑ Всички дати са в нов стил.
  2. ↑ Христовъ, К. Д-ръ Александъръ П. Радевъ // Илюстрация Илиндень VIII (6 (76). София, юний 1936. с. 6.
  3. ↑ Албум Алманах Македония, София, 1931, стр. 67.
  4. ↑ а б в г Воля, 24 май 1911 г., брой 63, стр. 3.
  5. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 142.
  6. ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  7. ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
  8. ↑ Енциклопедия „България“, том 5. София, Издателство на БАН, 1986.
  9. ↑ В оригинала „народи“.
  10. ↑ Парцел 29 // София помни. Посетен на 18 януари 2016. Архив на оригинала от 2016-01-27 в Wayback Machine.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Радев&oldid=10813723“.