Стоян Данев: Разлика между версии
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
източник |
||
Ред 44: | Ред 44: | ||
[[Файл:Todor Burmov and Stoyan Danev home with memorial plaque, 7 Vrabcha Str., Sofia (2).jpg|ляво|мини|[[Къща на Тодор Бурмов|Сградата]] на ул. „Врабча“ 7]] |
[[Файл:Todor Burmov and Stoyan Danev home with memorial plaque, 7 Vrabcha Str., Sofia (2).jpg|ляво|мини|[[Къща на Тодор Бурмов|Сградата]] на ул. „Врабча“ 7]] |
||
В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в [[Правителство на България (22)|правителството]] на [[Петко Каравелов]], коалиция с [[Демократическа партия|Демократическата партия]], а от 1901 до 1903 година оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана [[Българо-руска военна конвенция (1902)|българо-руска военна конвенция]] (1902).<ref name="ташев"/> |
В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в [[Правителство на България (22)|правителството]] на [[Петко Каравелов]], коалиция с [[Демократическа партия|Демократическата партия]], а от 1901<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=2355&SRV=true&LANG=bg ''Известник'' - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.]</ref> до 1903 година оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана [[Българо-руска военна конвенция (1902)|българо-руска военна конвенция]] (1902).<ref name="ташев"/> |
||
През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и [[Народна партия|Народната партия]] (1911 – 1913) Стоян Данев е председател на Народното събрание, като изпълнява и някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на [[Чаталджанско примирие|примирието при Чаталджа]] през 1912 и ръководи българската делегация, подписала [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]] (1913). По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] той отново оглавява правителството.<ref name="ташев"/> |
През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и [[Народна партия|Народната партия]] (1911 – 1913) Стоян Данев е председател на Народното събрание, като изпълнява и някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на [[Чаталджанско примирие|примирието при Чаталджа]] през 1912 и ръководи българската делегация, подписала [[Лондонски мирен договор|Лондонския мирен договор]] (1913). По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] той отново оглавява правителството.<ref name="ташев"/> |
Версия от 15:29, 9 април 2021
Стоян Данев | |
български политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Парижки университет Хайделбергски университет |
Право | |
Работил в | Висше училище в София Свободен университет в София |
Политика | |
Партия | Прогресивнолиберална партия |
Народен представител в: VIII ОНС X ОНС XI ОНС XII ОНС XIII ОНС XIV ОНС V ВНС XV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС | |
13-и министър-председател на България | |
22 декември 1901
– 2 ноември 1902 14 юни – 17 юли 1913 | |
Семейство | |
Съпруга | Рада Бурмова |
Деца | Ивайло Данев (1890 – 1979) Тодор Данев (1890 – 1894) Владимир Данев (1893 – 1969) |
Стоян Данев в Общомедия |
Проф. Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-тото (1901 – 1902), 24-тото (1902 – 1903), 25-ото (1903) и 33-тото (1913) правителство. Председател е на V Велико народно събрание (1911) и XV Обикновено народно събрание (1911 – 1913).
Биография
Стоян Данев е роден на 9 февруари (28 януари, стар стил) 1858 година в Шумен. Учи в родния си град, а след това с финансова помощ от Евлоги Георгиев – в гимназия в Прага. През 1876 година участва като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. През 1878 година завършва гимназия в Прага, след което учи право в Цюрих и Лайпциг и завършва в Хайделберг през 1881 година, а през 1883 година завършва и политически науки в Париж.[1][2]
След завръщането си в България е чиновник в министерството на финансите, а от 1884 година е адвокат в София.[2] От 1894 до 1898 година преподава международно право във Висшето училище.[3] Активен деятел на Прогресивнолибералната партия, той става неин водач след оттеглянето на Драган Цанков през 1897 г.[1][2]
В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в правителството на Петко Каравелов, коалиция с Демократическата партия, а от 1901[4] до 1903 година оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана българо-руска военна конвенция (1902).[1]
През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и Народната партия (1911 – 1913) Стоян Данев е председател на Народното събрание, като изпълнява и някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 и ръководи българската делегация, подписала Лондонския мирен договор (1913). По време на Междусъюзническата война той отново оглавява правителството.[1]
През следващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет, днешен УНСС (1916 – 1934). След Първата световна война участва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918 – 1920).[2] През 1922, както и други водачи на опозицията, е арестуван от земеделското правителство, като е освободен чак след Деветоюнския преврат. От 1924 до 1939 е председател на Българския червен кръст. Стоян Данев е и член на Арбитражния съд в Хага.[1][2]
Стоян Данев умира на 30 юли 1949 година в София.
Семейство
Стоян Данев е женен за Рада Тодорова Бурмова (1868 – 1952), дъщеря на Тодор Бурмов, имат трима сина:
- Ивайло Данев (1890 – 1979)
- Тодор Данев (1890 – 1894)
- Владимир Данев (1893 – 1969), съпруг на пианистката Теофана Хаджикалчева
През 1914 година семейството се установява в новопостроена къща на улица „Врабча“ №7 в София, която в наши дни е общинска детска градина.
Дълголетие
Стоян Данев умира на 30 юли 1949 г. на 91 годишна възраст и е най-дълго живелият министър-председател на България.
Библиография
- България в международно отношение (1900; лекции)
- Очерк на дипломатическата история на Балканските държави (1922)
- Чехословашко (1923)
- Германските репарации (1924; в съавторство)
- Международно частно право (1927)
- Най-нова дипломатическа история (1935)
- Мемоари (1992)
Източници
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 138 – 140.
- ↑ а б в г д Калинов, Марин. Десетте шуменци на ХХ век. 1999. ISBN 954-8901-40-4.
- ↑ Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам. Университетска библиотека № 91, 1929. с. стр. 409 – 10.
- ↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
Външни препратки
- Произведения от и за Стоян Данев в библиотеки (WorldCat Catalog)
- Произведения от и за Стоян Данев в библиотеки (WorldCat Catalog)
|
|
|
|
|
|
Андрей Ляпчев | → | Министър на финансите (28 ноември 1918 – 16 април 1920) | → | Райко Даскалов |
- Министри на външните работи на България
- Български политици (1878 – 1918)
- Български политици (1918 – 1945)
- Български юристи
- Министър-председатели на България
- Председатели на Народното събрание на България
- Министри на финансите на България
- Български революционери
- Доброволци в Сръбско-турската война (1876)
- Хайделбергски университет
- Парижки университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Преподаватели в УНСС
- Дейци на БЧК
- Родени в Шумен
- Починали в София
- Членове на Българското географско дружество