Христо Захариев: Разлика между версии
Rescuing 0 sources and tagging 1 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м Pages containing cite templates with deprecated parameters |
||
Ред 5: | Ред 5: | ||
Роден е през 1851 година в [[Пазарджик]] в семейството на изтъкнатия възрожденски деец [[Стефан Захариев]]. Негова сестра е общественичката [[Мария Захариева (общественичка)|Мария Захариева]]. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драмско]], където въвежда [[звучна метода|звучната метода]] в обучението (1871 – 1873). Продължава да учителства в [[Солун]] (1873), [[Киречкьой|Варово]] (1874)<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0003&sl=0037&ord=pos&ind=5&vis=default&start=11&s=001&p=0037&n=000067&sstr=&ssec=0037&boolean=&&g= ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 507, л. 1662 – 1664; В. „Напредък“, г. 9, № 25, 18 януари 1875 г., Български работи в Македония, Дописка от Хр. Ст. Захариев]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref>, [[Лозенград]] (1875) и [[Дерекьой (Вилает Лозенград)|Дерекьой]] (1876 – 1877). След 1878 година е административен чиновник в [[Кавакли]].<ref>[http://lich.pzhistory.info/index.php/2019-08-28-10-03-42/176-2019-10-24-16-08-29 Христо Захариев]</ref> |
Роден е през 1851 година в [[Пазарджик]] в семейството на изтъкнатия възрожденски деец [[Стефан Захариев]]. Негова сестра е общественичката [[Мария Захариева (общественичка)|Мария Захариева]]. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драмско]], където въвежда [[звучна метода|звучната метода]] в обучението (1871 – 1873). Продължава да учителства в [[Солун]] (1873), [[Киречкьой|Варово]] (1874)<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0003&sl=0037&ord=pos&ind=5&vis=default&start=11&s=001&p=0037&n=000067&sstr=&ssec=0037&boolean=&&g= ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 507, л. 1662 – 1664; В. „Напредък“, г. 9, № 25, 18 януари 1875 г., Български работи в Македония, Дописка от Хр. Ст. Захариев]{{Dead link|date=март 2021 |bot=InternetArchiveBot |fix-attempted=yes }}.</ref>, [[Лозенград]] (1875) и [[Дерекьой (Вилает Лозенград)|Дерекьой]] (1876 – 1877). След 1878 година е административен чиновник в [[Кавакли]].<ref>[http://lich.pzhistory.info/index.php/2019-08-28-10-03-42/176-2019-10-24-16-08-29 Христо Захариев]</ref> |
||
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]] в [[Сяр]]. Захариев е сред членовете на дружеството „[[Българска зора]]“ в Солун.<ref>{{Citation |title=Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15. |url=http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html | |
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]] в [[Сяр]]. Захариев е сред членовете на дружеството „[[Българска зора]]“ в Солун.<ref>{{Citation |title=Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15. |url=http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html |accessdate=2012-12-24 |archivedate=2012-09-11 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20120911012305/http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html }}</ref> Участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ (1873), „[[Век (1874 - 1876)|Век]]“ (1874) и „[[Напредък (1874 – 1877)|Напредък]]“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.</ref> Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „[[Училищен преглед]]“.<ref>[Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658 – 668.</ref> През 1902 г. издава кнгата си „Остатъци от най-опасните паразити на България“ в Пазарджик, в която брани [[Иван Гологанов]] и [[Веда Словена]]. През 1910 година е награден с възпоменателния медал „[[За независимостта на България 1908 година]]“.<ref>[http://lich.pzhistory.info/index.php/2019-08-28-10-03-42/176-2019-10-24-16-08-29 Христо Захариев]</ref> |
||
Умира през 1911 година в родния си град. |
Умира през 1911 година в родния си град. |
Версия от 18:17, 9 април 2021
Христо Захариев | |
български просветен деец | |
Христо Захариев и съпругата му Ана Захариева, 1883 г. | |
Роден | Христо Стефанов Захариев
1851 г.
|
---|---|
Починал | 9 октомври 1911 г. (стар стил)
|
Семейство | |
Баща | Стефан Захариев |
Братя/сестри | Мария Захариева |
Христо Стефанов Захариев е български възрожденски просветен деец.[1]
Биография
Роден е през 1851 година в Пазарджик в семейството на изтъкнатия възрожденски деец Стефан Захариев. Негова сестра е общественичката Мария Захариева. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село Плевня, Драмско, където въвежда звучната метода в обучението (1871 – 1873). Продължава да учителства в Солун (1873), Варово (1874)[2], Лозенград (1875) и Дерекьой (1876 – 1877). След 1878 година е административен чиновник в Кавакли.[3]
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със Стефан Веркович в Сяр. Захариев е сред членовете на дружеството „Българска зора“ в Солун.[4] Участва в Старозагорското въстание от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „Право“ (1873), „Век“ (1874) и „Напредък“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини.[5] Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „Училищен преглед“.[6] През 1902 г. издава кнгата си „Остатъци от най-опасните паразити на България“ в Пазарджик, в която брани Иван Гологанов и Веда Словена. През 1910 година е награден с възпоменателния медал „За независимостта на България 1908 година“.[7]
Умира през 1911 година в родния си град.
Бележки
- ↑ „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 477.
- ↑ ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 507, л. 1662 – 1664; В. „Напредък“, г. 9, № 25, 18 януари 1875 г., Български работи в Македония, Дописка от Хр. Ст. Захариев[неработеща препратка].
- ↑ Христо Захариев
- ↑ Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15., архив на оригинала от 11 септември 2012, https://web.archive.org/web/20120911012305/http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html, посетен на 24 декември 2012
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.
- ↑ [Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658 – 668.
- ↑ Христо Захариев