Белгород Днестровски: Разлика между версии
м -Уникод |
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}} |
||
Ред 7: | Ред 7: | ||
| знаме = Flag of Bilhorod-Dnistrovskyi.svg |
| знаме = Flag of Bilhorod-Dnistrovskyi.svg |
||
| герб = COA of Bilhorod-Dnistrovskyi.png |
| герб = COA of Bilhorod-Dnistrovskyi.png |
||
| девиз = <!-- Девиз --> |
|||
| изглед = Bilhorod Dnistrovskyi.jpg |
| изглед = Bilhorod Dnistrovskyi.jpg |
||
| изглед-описание = Крепостта през 2004 г. |
| изглед-описание = Крепостта през 2004 г. |
||
Ред 15: | Ред 14: | ||
| карта3-текст = Белгород Днестровски |
| карта3-текст = Белгород Днестровски |
||
| област = Одеска област |
| област = Одеска област |
||
| |
| площ = |
||
| съвет = <!-- Име на следващата единица --> |
|||
| част-от = <!-- За части от селища – име на селището, от което са част --> |
|||
| площ = <!-- Площ, в km² --> |
|||
| височина = 28 |
| височина = 28 |
||
| население = 51 133 |
| население = 51 133 |
||
| население-година = [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|2001]] |
| население-година = [[Преброяване на населението в Украйна (2001)|2001]] |
||
| агломерация = <!-- Население на агломерацията --> |
|||
| подразделения1-вид = <!-- Вид на подразделенията от най-високо ниво --> |
|||
| подразделения1-име = <!-- Имена или брой на подразделенията от най-високо ниво --> |
|||
| подразделения2-вид = <!-- Вид на подразделенията от второ ниво --> |
|||
| подразделения2-име = <!-- Имена или брой на подразделенията от второ ниво --> |
|||
| управител-вид = Кмет |
| управител-вид = Кмет |
||
| управител-име = Алла Фьодоровна Гинак |
| управител-име = Алла Фьодоровна Гинак |
||
| основаване = 502 г. пр.н.е. |
| основаване = 502 г. пр.н.е. |
||
| град-от = |
| град-от = |
||
| закриване = |
| закриване = |
||
| код1-име = [[Класификатор на обекти от административно–териториалното устройство на Украйна|КОАТУУ]] |
| код1-име = [[Класификатор на обекти от административно–териториалното устройство на Украйна|КОАТУУ]] |
||
| код1 = 5110300000 |
| код1 = 5110300000 |
||
| пощенски-код = 67700–67719 |
| пощенски-код = 67700–67719 |
||
| телефонен-код = +380 4849 |
| телефонен-код = +380 4849 |
||
| мпс-код = <!-- Код за МПС --> |
|||
| часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] ([[UTC+2]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+3]]) |
| часова-зона = [[Източноевропейско време|EET]] ([[UTC+2]]; [[Лятно часово време]] – [[UTC+3]]) |
||
| сайт = {{URL|bilgorod-d.org.ua}} |
| сайт = {{URL|bilgorod-d.org.ua}} |
||
Ред 44: | Ред 34: | ||
== История == |
== История == |
||
[[Файл:Bulgaria Samuil (997-1014)cs.png|360px|мини|България при цар Самуил]] |
[[Файл:Bulgaria Samuil (997-1014)cs.png|360px|мини|България при цар Самуил]] |
||
Старото име на града е българското ''Бѣлградъ''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'',<ref name=Kaba>{{cite book|last=Kaba|first=John|title=Politico-economic Review of Basarabia|year=1919|publisher=American Relief Administration|location=United States|page=15|url=http://www.wdl.org/en/item/7313/view/1/15/}}</ref> [[румънски език|румънското]] – ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] – ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак]], част от [[Бесарабия]]. Територията, на която се намира градът, е част от българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато Белград бива завладян от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар [[Тодор Светослав]]. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река [[Днепър]], той сочи, че: ''„край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“''. Важни са и неговите сведения за третия български град, носещ името [[Акерман|Белград]] – този на река [[Днестър]]: ''„Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.''<ref>[http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]</ref |
Старото име на града е българското ''Бѣлградъ''. Споменава се и с [[турски език|турското]] име ''Акерман'',<ref name=Kaba>{{cite book|last=Kaba|first=John|title=Politico-economic Review of Basarabia|year=1919|publisher=American Relief Administration|location=United States|page=15|url=http://www.wdl.org/en/item/7313/view/1/15/}}</ref> [[румънски език|румънското]] – ''Четатя Алба'', старите [[гръцки език|гръцки]] – ''Маврокастро'' и ''Аспрокастрон'' и [[руски език|руското]] ''Белгород Днестровский''. Градът се намира в историческата област [[Буджак]], част от [[Бесарабия]]. Територията, на която се намира градът, е част от българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато Белград бива завладян от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар [[Тодор Светослав]]. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река [[Днепър]], той сочи, че: ''„край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“''. Важни са и неговите сведения за третия български град, носещ името [[Акерман|Белград]] – този на река [[Днестър]]: ''„Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.''<ref>[http://chitanka.info/text/30003/50#ref_3-4 Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)]</ref> |
||
През ХІХ век в областта, която е част от [[Руска империя|Руската империя]], се заселват много българи бежанци от османското владичество, които стават известни като [[бесарабски българи]]. |
През ХІХ век в областта, която е част от [[Руска империя|Руската империя]], се заселват много българи бежанци от османското владичество, които стават известни като [[бесарабски българи]]. |
Версия от 19:26, 15 април 2021
- Тази статия е за града в Южна Бесарабия. За града в Русия вижте Белгород.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Белград.
Белгород Днестровски Білгород-Дністровський | |
— град — | |
Крепостта през 2004 г. | |
Страна | Украйна |
---|---|
Област | Одеска област |
Площ | 31 km² |
Надм. височина | 28 m |
Население | 51 133 души (2001) |
Кмет | Алла Фьодоровна Гинак |
Основаване | 502 г. пр.н.е. |
Пощенски код | 67700–67719 |
Телефонен код | +380 4849 |
Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
Официален сайт | bilgorod-d.org.ua |
Белгород Днестровски в Общомедия |
Белгород Днестровски (от старобългарското Бѣлградъ; на украински: Білгород-Дністровський) е град в Югозападна Украйна, Одеска област. Населението му през 2011 година е 50 296 жители.
История
Старото име на града е българското Бѣлградъ. Споменава се и с турското име Акерман,[1] румънското – Четатя Алба, старите гръцки – Маврокастро и Аспрокастрон и руското Белгород Днестровский. Градът се намира в историческата област Буджак, част от Бесарабия. Територията, на която се намира градът, е част от българската държава още от основаването ѝ в VІІ век до падането ѝ под византийска власт в началото на ХІ век. След възстановяването на България през 1185 г. градът и областта отново влизат в рамките на Второто българско царство до 1241 г., когато Белград бива завладян от Монголската империя. Българското управление над града и областта е възстановено към 1300 г. при цар Тодор Светослав. Българското етническо и политическо присъствие в земите на север от Дунава е засвидетелствано през първата третина на XIV век от арабския географ Абуфеда (1273–1331 г.). Когато описва река Днепър, той сочи, че: „край нейните брегове се намират множество селища на българи и тюрки“. Важни са и неговите сведения за третия български град, носещ името Белград – този на река Днестър: „Акерман е град в земята на българите и тюрките, в седмия климат. Той е малък и е разположен край Черно море… Намира се в равнина. Едни от неговите жители са мюсюлмани, а другите – неверници [християни]. Недалеч от града в морето се влива реката Торлу [Днестър]“.[2]
През ХІХ век в областта, която е част от Руската империя, се заселват много българи бежанци от османското владичество, които стават известни като бесарабски българи.
География
Разположен е в така наречения Буджак (Южна Бесарабия) на югозападния бряг на Днестърския лиман, при вливането на река Днестър в Черно море.[1]
Население
- 2001 – 62 300 жители
- 2009 – 50 452 жители
- 2011 – 50 296 жители
Етнически състав
(2001)
- 32 200 (62,9%) – украинци
- 14 400 (28,2%) – руснаци
- 1900 (3,7%) – българи
- 1000 (1,9%) – молдовани
- 300 (0,6%) – беларуси
- 200 (0,4%) – гагаузи
- 200 (0,4%) – евреи
- 100 (0,3%) – арменци
- 100 (0,3%) – цигани
- 700 – други
Личности
Родени
- Давид Бродски (1895-1966) – съветски поет и преводач
- Павел Берков (1896-1969) – литературовед и библиограф
- Порфирий Стаматов (1840-1925) – български юрист
Починали
- Анджело ди Сполети (2 април 1314) – францискански монах
Източници
- ↑ а б Kaba, John. Politico-economic Review of Basarabia. United States, American Relief Administration, 1919. с. 15.
- ↑ Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, том 1, § 2. Стабилизиране на Българското царство след кризата: Тодор Светослав (1300–1322 г.) и Георги ІІ Тертер (1322–1323 г.)
Външни препратки
|
|