Калтинец: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TedMBot (беседа | приноси)
м правопис/общо форматиране
TedMBot (беседа | приноси)
м премахване на празни/излишни параметри в {{Селище инфо}}
Ред 2: Ред 2:
| име = Калтинец
| име = Калтинец
| вид = квартал
| вид = квартал
| изглед =
| изглед-описание =
| гео-ширина = 43.15
| гео-ширина = 43.15
| гео-дължина = 25.7
| гео-дължина = 25.7
Ред 9: Ред 7:
| община = [[Община Горна Оряховица]]
| община = [[Община Горна Оряховица]]
| част-от = [[Горна Оряховица]]
| част-от = [[Горна Оряховица]]
| височина =
| основаване =
| основаване =
| закриване =
| закриване =

Версия от 23:28, 15 април 2021

Калтинец
— квартал —
Страна България
ОбластОбласт Велико Търново
ОбщинаОбщина Горна Оряховица
Част отГорна Оряховица

Калтинец е квартал на град Горна Оряховица, България.

История

Първата църква в селото е била построена през 1865 г.,но съборена през 1939 г. Народното читалище „Пробуда“ в селото се основава през 1904 година. В селото ес отваря популярна банка през 20-те години на XX век. При избухването на Балканската война в 1912 година жител на Калтинец е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] През 1959 година Калтинец е слято с Горна Оряховица.[2]

Православен храм „Свети Йоан Рилски“

Личности

Родени в Калтинец
  • Добри Попов (1872 – 1946), български офицер от артилерията, генерал-майор
  • Мартин М. Тодоров (1889 – неизв.), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[3]

Бележки

  1. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 711 и 850.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 711.