Българска работническа социалдемократическа партия (обединена): Разлика между версии
м „Българска работническа социалдемократическа партия(широки социалисти)“ преместена като „[[Българска работническа социалдемократич� |
без спорни квалификации ("фашисткото") |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)''' е историческа лява партия, отделила се от [[БРСДП]] след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през |
'''Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)''' е историческа лява партия, отделила се от [[БРСДП]] след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1894 г. Привържениците на БРСДП(ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество(„общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете й са основно занаятчии, чиновници и малка част — индустриални работници. |
||
Членовете й са основно занаятчии, чиновници и малка част - индустриални работници. |
|||
За разлика от [[БРСДП(т.с.)| |
За разлика от [[БРСДП(т.с.)|„тесните социалисти“]], БРСДП(ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в [[Патриотичен блок|Патриотичния блок]], в правителството на [[Александър Малинов|Малинов]]-[[Стоян Костурков|Костурков]] от 1918, на [[Теодор Теодоров]] от 1919. Чрез [[Кръстю Пастухов]] — вътрешен министър в кабинета на Теодоров, „широките социалисти“ предприемат полицейски репресии срещу предишните си съпартийци от БКП(т.с.) |
||
С участието си в правителството на [[Александър Цанков]], дошло на власт с [[Деветоюнския преврат]], БРСДП(ш.с.) минава на крайни антикомунистически позиции, граничещи с фашизъм. Ръководството на партията признава в органа си |
С участието си в правителството на [[Александър Цанков]], дошло на власт с [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]], БРСДП(ш.с.) минава на крайни антикомунистически позиции, граничещи с фашизъм. Ръководството на партията признава в органа си — в-к „Народ“, че е участвала в потушаването на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. На изборите през ноември 1923 участва в коалицията, водена от [[Народен сговор|Сговора]]. |
||
| ⚫ | След [[Деветоюнския преврат]] партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете й настояват за сближаване с БКП, а друга |
||
| ⚫ | През |
||
| ⚫ | След [[Деветоюнския преврат]] партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете й настояват за сближаване с БКП, а друга — с правителството. През 1932 г. част от членовете й преминават във [[Народно социално движение|Народното социално движение]] на [[Александър Цанков]]. |
||
| ⚫ | |||
През [[1948]] лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата й. Дясното крило е закрито от режима. |
|||
| ⚫ | През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на [[Народен фронт]]. По време на [[Втора световна война|Втората световна война]] отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]. През август 1943 г., когато Сталинградската битка вече е показала изхода на войната, настроенията за сближаване с БКП надделяват и партията се присъединява към ОФ. |
||
| ⚫ | След [[9 септември]] [[1944]] има двама министри в правителството на [[Кимон Георгиев]]. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с [[БЗНС]] на [[Никола Петков]] образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1948 г. лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата й. Дясното крило е закрито от режима. |
||
[[Категория:Социалистическо движение в България]] |
[[Категория:Социалистическо движение в България]] |
||
Версия от 00:24, 29 юли 2007
Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) е историческа лява партия, отделила се от БРСДП след разцеплението на марксисткото и реформисткото крило през 1894 г. Привържениците на БРСДП(ш.с.) още се наричат „общоделци“, защото се обявяват за класово сътрудничество(„общо дело“), а не за класова борба като марксистите. Членовете й са основно занаятчии, чиновници и малка част — индустриални работници.
За разлика от „тесните социалисти“, БРСДП(ш.с.) не се отказва от участие в коалиции, начело с буржоазните партии. Затова партията взема участие в Патриотичния блок, в правителството на Малинов-Костурков от 1918, на Теодор Теодоров от 1919. Чрез Кръстю Пастухов — вътрешен министър в кабинета на Теодоров, „широките социалисти“ предприемат полицейски репресии срещу предишните си съпартийци от БКП(т.с.)
С участието си в правителството на Александър Цанков, дошло на власт с Деветоюнския преврат, БРСДП(ш.с.) минава на крайни антикомунистически позиции, граничещи с фашизъм. Ръководството на партията признава в органа си — в-к „Народ“, че е участвала в потушаването на Септемврийското въстание. На изборите през ноември 1923 участва в коалицията, водена от Сговора.
След Деветоюнския преврат партията постепенно губи подкрепата на привържениците си, изпада в криза и разцепление. Една част от членовете й настояват за сближаване с БКП, а друга — с правителството. През 1932 г. част от членовете й преминават във Народното социално движение на Александър Цанков.
През 1935 г. отказва поканата на БКП за сформиране на Народен фронт. По време на Втората световна война отказва да приеме курса към въоръжено въстание на БКП и да участва в Отечествения фронт. През август 1943 г., когато Сталинградската битка вече е показала изхода на войната, настроенията за сближаване с БКП надделяват и партията се присъединява към ОФ.
След 9 септември 1944 има двама министри в правителството на Кимон Георгиев. По-късно обаче отново се обръща срещу БКП и заедно с БЗНС на Никола Петков образува опозиционния на ОФ Блок на градския и селския труд. През 1948 г. лявото крило на партията е прието в БКП при условие, че приема безусловно програмата й. Дясното крило е закрито от режима.