Аскетизъм: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-„([а-яА-Я0-9,\.\–\-\s]*?)\” +„\1“) |
м ненужен двоен интервал |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Аскетизъмът''' ({{lang|el|[[Wiktionary:ἄσκησις|ἄσκησις]] - упражнение, практика}}) е начин на живот, свързан с отрицание на [[хедонизъм|хедонизма]] и доброволно отричане от прекомерните [[удоволствие|удоволствия]], по [[религия|религиозни]] или други подбуди.<ref name="alla">{{cite journal | last = Кирова | first = Алла | authorlink = |
'''Аскетизъмът''' ({{lang|el|[[Wiktionary:ἄσκησις|ἄσκησις]] - упражнение, практика}}) е начин на живот, свързан с отрицание на [[хедонизъм|хедонизма]] и доброволно отричане от прекомерните [[удоволствие|удоволствия]], по [[религия|религиозни]] или други подбуди.<ref name="alla">{{cite journal | last = Кирова | first = Алла | authorlink = | coauthors = | year = 2009 | month = | title = Учение за капиталистическия дух - Макс Вебер versus Вернер Зомбарт | journal = Икономически алтернативи | publisher = | location = | volume = | issue = 3 | pages = 70–84 | doi = | id = | url = http://alternativi.unwe.bg/alternativi/br33/06.pdf | format = pdf | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref> |
||
Според източните религии, [[спасение]]то на [[душа]]та се постига чрез практики за [[мистицизъм|мистично]] [[съзерцание]] – [[медитация]], [[йога]], „духовно просветление“. [[Християнство]]то проповядва [[спасение]] на [[душа]]та, като отплата за религиозната аскеза – упражняване на определени религиозни принципи, които включват:<ref name="alla"/> |
Според източните религии, [[спасение]]то на [[душа]]та се постига чрез практики за [[мистицизъм|мистично]] [[съзерцание]] – [[медитация]], [[йога]], „духовно просветление“. [[Християнство]]то проповядва [[спасение]] на [[душа]]та, като отплата за религиозната аскеза – упражняване на определени религиозни принципи, които включват:<ref name="alla"/> |
||
Версия от 08:51, 19 април 2021
Аскетизъмът (на гръцки: ἄσκησις - упражнение, практика) е начин на живот, свързан с отрицание на хедонизма и доброволно отричане от прекомерните удоволствия, по религиозни или други подбуди.[1]
Според източните религии, спасението на душата се постига чрез практики за мистично съзерцание – медитация, йога, „духовно просветление“. Християнството проповядва спасение на душата, като отплата за религиозната аскеза – упражняване на определени религиозни принципи, които включват:[1]
- молитви;
- доброволно въздържание от прекомерни удоволствия и изобщо от благата на живота;
- задължително полагане на труд.
Макс Вебер утвърждава, че религиозната Реформация в Европа през 16 век, приравнява труда, в рамките на една светска професия, към религиозната аскеза от типа „оставаща в света“, т.е. изискваща прилагане на собствения свят дух и на качеството на избран от Бога инструмент във и спрямо сферите на материалния свят. Този професионално ориентиран „светски аскетизъм“ на протестантите, придобива качеството на „икономическа добродетел“ и се изгражда одухотворената от „най-интензивната форма на набожността“ трудова етика, която, успоредно с духа на териториалната експанзия и с възникването на съвременната наука, обуславя уникалното капиталистическо развитие на западноевропейското общество, като го диференцира в това отношение от останалия свят.
Хората, които водят аскетичен начин на живот или се придържат към определени аскетични практики, се наричат „аскети“.
Източници
- ↑ а б Кирова, Алла. Учение за капиталистическия дух - Макс Вебер versus Вернер Зомбарт (pdf) // Икономически алтернативи (3). 2009. с. 70–84.