Веселин Бранев: Разлика между версии

Веселин Бранев
	Веселин Бранев
български сценарист, кинорежисьор и писател
Роден	28 април 1932 г. София, Царство България
Починал	21 февруари 2014 г. (81 г.) Канада
Литература
Жанрове	разказ, повест, сценарий, мемоари
Известни творби	„Следеният човек“ (2007)
Семейство
Уебсайт	Страница в IMDb

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 02:46, 20 април 2021

Веселин Неделчев Бранев е български сценарист, кинорежисьор и писател.

Биография

Потомък е на рода Браневи от град Клисура, брат на Георги Бранев – белетрист и кинорежисьор; родственик на художника и реставратор на икони Петър Бранев.

През 1956 г. завършва „Право“ в Софийския университет „Климент Охридски“.

Работи като инспектор в ДП „Разпространение на филми“ (1957), преводач в международния отдел на ЦК на ДКМС, редактор във в. „Вечерни новини“ (1958 – 1961), заместник главен редактор в „Редакция за чужбина“ при Славянския комитет (1970 – 1971) и редактор в сп. „Лъч“ (1972 – 1975). В Студия за игрални филми „Бояна“ е сценарист и режисьор от 1957 г. Член на Съюза на българските филмови дейци.

Над 40 негови кинорецензии са публикувани във в. „Народна култура“, в. „Вечерни новини“, в. „Народна младеж“ и др.

От 1997 г. живее в Канада. През 2007 г. издава мемоарния роман „Следеният човек“, който се превръща във важен фокус в българските дебати за взаимоотношенията на българската интелигенция и Държавна сигурност. През 2009 г. романът се издава на френски език с предговор от Цветан Тодоров^[1].

Умира на 21 февруари 2014 г.^[2]

Библиография

„Чаша кафе сутрин“ (разкази), 1966
„Осъмване без някого“ (повест), 1967
„Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007^[3] ^[4] ^[5]
- ((fr)) Vesko Branev. L’homme surveillé. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. ^[6] ^[7]
- ((es)) Vesko Branev. El hombre vigilado. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 978-84-8109-830-3 ^[8] ^[9]

Филмография

„Рибарят“ (анимационен), 1967, съсценарист
„Най-дългата нощ“, 1967, сценарист
„Апостолите“, 1976, съсценарист
„Записки по българските въстания“, 1976 – 1981, тв, съсценарист и режисьор
Хотел „Централ“, 1983, сценарист и режисьор
„Убийства“, 1987, сценарист и режисьор
„Разводи, разводи“, 1989, съсценарист и сърежисьор
„Крехко равновесие“, новела, 1989, сценарист и режисьор
„Софийски камерен оркестър“ (документален), сценарист
„Бойният пилот“ (док), 1997, съсценарист

Награди и отличия

Орден „Кирил и Методий“ I степен
Наградата „Златна роза“ за филма „Най-дългата нощ“ (Варна, 1967)
Награда за филма „Хотел „Централ“ (Авелино, Италия)
Извънредна награда за документалистика „Хеликон“ за „Следеният човек“ (София, 2007)^[10]

Източници

↑ Александър Янакиев, „Българско кино. Енциклопедия“, изд. Титра, София, 2000
↑ „Почина българският киносценарист, режисьор и писател Веселин Бранев“, vesti.bg, 22 февруари 2014 г.
↑ Ангел Игов, „За службите и хората“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.
↑ Младен Влашки, „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“, електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.
↑ Христо Христов, „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“ Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.
↑ За „L’homme surveillé“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine. на сайта livre-europeen.eu. ((fr))
↑ Фаустин Венсан, „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“, „24 минют“, 28 ноември 2009 г.
↑ Germán Gullón, „El hombre vigilado“, „El Cultural“, 22/01/2010. ((es))
↑ Antonio José Ponte, „El hombre vigilado, de Vesko Branev“, „Letras Libres“, Abril 2010. ((es))
↑ Специална награда за документална проза 2007, сайт на наградата „Хеликон“.

Външни препратки

От и за Веселин Бранев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
„Пъдпъдъка на лов за тайни агенти“, Електронно списание LiterNet, 18 февруари 2012, № 2 (147)
Откъс от „Следеният човек“ във в LiterNet
Цветан Тодоров, „За невидимия договор с Дявола“ (Из предговора към френското издание на „Следеният човек“ от Веселин Бранев), e-vestnik, 3 октомври 2009
Веселин Бранев и Цветан Тодоров в разговор за „Следеният човек“, France Culture, 6.11.2009 (видео)
Александър Кьосев, „Защо вярвам на Веселин Бранев“, Електронна публикация в Либерален преглед, 16 ноември 2009 г.
Александър Кьосев, „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“, Електронна публикация в Литературен клуб, 27 февруари 2009 г.
В памет на Веско Бранев! Миналото, което не отминава // „Гласове“, 23.2.2014. Посетен на 24.2.2014.
„Записки по българските въстания“ в сайта bgmovies.org

[1] Александър Янакиев, „Българско кино. Енциклопедия“, изд. Титра, София, 2000

[2] „Почина българският киносценарист, режисьор и писател Веселин Бранев“, vesti.bg, 22 февруари 2014 г.

[3] Ангел Игов, „За службите и хората“, рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.

[4] Младен Влашки, „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“, електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.

[5] Христо Христов, „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“ Архив на оригинала от 2014-02-02 в Wayback Machine., Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.

[6] За „L’homme surveillé“ Архив на оригинала от 2014-02-01 в Wayback Machine. на сайта livre-europeen.eu. ((fr))

[7] Фаустин Венсан, „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“, „24 минют“, 28 ноември 2009 г.

[8] Germán Gullón, „El hombre vigilado“, „El Cultural“, 22/01/2010. ((es))

[9] Antonio José Ponte, „El hombre vigilado, de Vesko Branev“, „Letras Libres“, Abril 2010. ((es))

[10] Специална награда за документална проза 2007, сайт на наградата „Хеликон“.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 * „Следеният човек“ (роман), София: Фама, 2007<ref>[[Ангел Игов]], [http://newspaper.kultura.bg/bg/print_article/view/13337 „За службите и хората“], рец. във в. „Култура“, бр. 33 (2472), 5 октомври 2007 г.</ref> <ref>[[Младен Влашки]], [http://archive.is/kzwuF „Следеният човек“ е обратното на „Записки по българските възстания“], електронно списание „Пирон“, бр. 2, 21 октомври 2009 г.</ref> <ref>[[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]], [http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/728-2012-05-20-11-32-31 „Следеният човек“ на Веселин Бранев: Интелектуалната свобода срещу системата на „хората от сумрака“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140202134719/http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/728-2012-05-20-11-32-31 |date=2014-02-02 }}, Държавна сигурност.com, 20 май 2012 г.</ref>
 ** {{икона|fr}} Vesko Branev. ''L’homme surveillé''. Traduit du Bulgare par Marie Vrinat-Nikolov. Préface de Tzvetan Todorov. Paris: Albin Michel, 2009, 438 p. <ref>[http://www.livre-europeen.eu/?p=742 За „L’homme surveillé“] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20140201213430/http://www.livre-europeen.eu/?p=742 |date=2014-02-01 }} на сайта livre-europeen.eu. {{икона|fr}}</ref> <ref>Фаустин Венсан, [http://e-vestnik.bg/7741 „Веселин Бранев, „Следеният човек“ и френският читател“], „24 минют“, 28 ноември 2009 г.</ref>
-** {{икона|es}} Vesko Branev. ''El hombre vigilado''. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 9788481098303 <ref>Germán Gullón, [http://www.elcultural.es/version_papel/LETRAS/26510/El_hombre_vigilado „El hombre vigilado“], „El Cultural“, 22/01/2010. {{икона|es}}</ref> <ref>Antonio José Ponte, [http://www.letraslibres.com/revista/libros/el-hombre-vigilado-de-vesko-branev „El hombre vigilado, de Vesko Branev“], „Letras Libres“, Abril 2010. {{икона|es}}</ref>
+** {{икона|es}} Vesko Branev. ''El hombre vigilado''. Traductora Noemí Sobregués. Editore: Galaxia Gutenberg, 2009, 420 p. ISBN 978-84-8109-830-3 <ref>Germán Gullón, [http://www.elcultural.es/version_papel/LETRAS/26510/El_hombre_vigilado „El hombre vigilado“], „El Cultural“, 22/01/2010. {{икона|es}}</ref> <ref>Antonio José Ponte, [http://www.letraslibres.com/revista/libros/el-hombre-vigilado-de-vesko-branev „El hombre vigilado, de Vesko Branev“], „Letras Libres“, Abril 2010. {{икона|es}}</ref>
 == Филмография ==