Договор от Фойнике: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Договорът от Фойникe''' слага край на [[Първа македонска война|Първата македонска война]] през 205 г. пр. Хр. |
'''Договорът от Фойникe''' слага край на [[Първа македонска война|Първата македонска война]] през 205 г. пр. Хр. |
||
Мирните условия са договорени между [[Древна Македония|македонския цар]] [[Филип V Македонски|Филип V]] и [[Древен Рим|римския]] [[проконсул]] [[Публий Семпроний Тудитан]] във [[Фойнике]], главния град на [[хаони]]те в [[Древен Епир|Епир]], които посредничат в преговорите. Двете страни очертават границите на владенията си в южна [[Илирия]] (днешна [[Албания]]). Македония си запазва покорените по време на войната [[атинтани]] на юг и [[Лежа|Лисос]] на север. Рим получава протектората над [[партини]]те заедно с [[Димал]] и още няколко крепости в [[хинтерланд]]а на илирийска [[Аполония Илирийска|Аполония]].<ref>Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ред.). The Cambridge Ancient History, т. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 104</ref> |
Мирните условия са договорени между [[Древна Македония|македонския цар]] [[Филип V Македонски|Филип V]] и [[Древен Рим|римския]] [[проконсул]] [[Публий Семпроний Тудитан]] във [[Фойнике]], главния град на [[хаони]]те в [[Древен Епир|Епир]], които посредничат в преговорите. Двете страни очертават границите на владенията си в южна [[Илирия]] (днешна [[Албания]]). Македония си запазва покорените по време на войната [[атинтани]] на юг и [[Лежа|Лисос]] на север. Рим получава протектората над [[партини]]те заедно с [[Димал]] и още няколко крепости в [[хинтерланд]]а на илирийска [[Аполония Илирийска|Аполония]].<ref>Errington, R. M. Rome and Greece to 205 B.C. – В: Astin, A. E. (ред.). The Cambridge Ancient History, т. VIII. Cambridge University Press, 2008. с. 104</ref> |
||
Като страни по договора са записани и приятелските на Македония и Рим държави, които оформят сферите им на влияние в [[Елада]] и [[Мала Азия]]. Македонската сфера включва [[Тесалия]], [[Древен Епир|Епир]], [[Акарнания]], [[Ахейски съюз|Ахея]], [[Беотия]] и [[Витиния]], а римската – [[Пергам]], [[Спарта]], [[Елида]], [[Месения]], [[Древна Атина|Атина]] и илирийското царство на [[Плеврат]].<ref name="wf-tf">Waterfield, Robin. Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece. Oxford University Press, 2014. с. 56-57</ref> |
Като страни по договора са записани и приятелските на Македония и Рим държави, които оформят сферите им на влияние в [[Елада]] и [[Мала Азия]]. Македонската сфера включва [[Тесалия]], [[Древен Епир|Епир]], [[Акарнания]], [[Ахейски съюз|Ахея]], [[Беотия]] и [[Витиния]], а римската – [[Пергам]], [[Спарта]], [[Елида]], [[Месения]], [[Древна Атина|Атина]] и илирийското царство на [[Плеврат]].<ref name="wf-tf">Waterfield, Robin. Taken at the Flood: The Roman Conquest of Greece. Oxford University Press, 2014. с. 56-57</ref> |
||
Ред 11: | Ред 11: | ||
{{Портал|Македония}} |
{{Портал|Македония}} |
||
[[Категория:Мирни договори]] |
[[Категория:Мирни договори]] |
||
[[Категория:Договори на Древен Рим|Фойника]] |
[[Категория:Договори на Древен Рим|Фойника]] |
Версия от 22:21, 20 април 2021
Договорът от Фойникe слага край на Първата македонска война през 205 г. пр. Хр.
Мирните условия са договорени между македонския цар Филип V и римския проконсул Публий Семпроний Тудитан във Фойнике, главния град на хаоните в Епир, които посредничат в преговорите. Двете страни очертават границите на владенията си в южна Илирия (днешна Албания). Македония си запазва покорените по време на войната атинтани на юг и Лисос на север. Рим получава протектората над партините заедно с Димал и още няколко крепости в хинтерланда на илирийска Аполония.[1]
Като страни по договора са записани и приятелските на Македония и Рим държави, които оформят сферите им на влияние в Елада и Мала Азия. Македонската сфера включва Тесалия, Епир, Акарнания, Ахея, Беотия и Витиния, а римската – Пергам, Спарта, Елида, Месения, Атина и илирийското царство на Плеврат.[2]
Мирът от Фойнике е продиктуван от моментните интереси на договарящите се – Филип V трябва да се справя с варварските племена, които периодично нападат държавата му от север, а римският Сенат иска да довърши Втората пуническа война.[2] Още през 200 г. пр. Хр. Рим нарушава мира с Филип V под претекст да защити новите си съюзници в Елада.