Хрисант Пловдивски: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м ненужен двоен интервал; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|епископ}}
{{Личност|епископ}}


'''Хрисант Пловдивски''' ({{lang|el|Χρύσανθος}}) е [[Гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Смирненска епархия|Смирна]], [[Църква на Крит|Крит]] и [[Пловдивска епархия|Пловдив]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://markmarkou.sites.sch.gr/1833_1870/1869/koim/chrysanthos_smyrnis.htm| заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σμύρνης κυρός Χρύσανθος. (1799-1869) | достъп_дата = 8 декември 2020 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>
'''Хрисант Пловдивски''' ({{lang|el|Χρύσανθος}}) е [[Гърци|гръцки]] [[духовник]], митрополит на [[Смирненска епархия|Смирна]], [[Църква на Крит|Крит]] и [[Пловдивска епархия|Пловдив]].<ref name="Μάρκου Μάρκου">{{Цитат уеб | уеб_адрес =http://markmarkou.sites.sch.gr/1833_1870/1869/koim/chrysanthos_smyrnis.htm| заглавие = Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σμύρνης κυρός Χρύσανθος. (1799-1869) | достъп_дата = 8 декември 2020 г | издател = Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου | lang-hide = 1 | lang = el }}</ref>


== Биография ==
== Биография ==
Роден е в 1796 или в 1799 година в [[Дафия]] на Лесбос.<ref name="pandektis.ekt.gr">[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/66968 pandektis.ekt.gr]</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Учи в [[Айвалък]]. Замонашва се в Лимонския манастир на Лесбос.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Роден е в 1796 или в 1799 година в [[Дафия]] на Лесбос.<ref name="pandektis.ekt.gr">[http://pandektis.ekt.gr/pandektis/handle/10442/66968 pandektis.ekt.gr]</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Учи в [[Айвалък]]. Замонашва се в Лимонския манастир на Лесбос.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>


През април 1834 година е избран за [[Мирска епархия|мирски епископ]] и назначен за викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на махалата Ставродроми.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
През април 1834 година е избран за [[Мирска епархия|мирски епископ]] и назначен за викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на махалата Ставродроми.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>


През юни 1840 година за кратко е митрополит на Смирна. Поради активната си дейност срещу униатското движения, предизвиква реакцията на чуждите сили, които настояват пред портата за уволнението му, което постигат през януари 1841 година, като Хрисант е заточен на Света гора.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> През декември 1843 година е избран за митрополит на Крит.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="Kiminas 122">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 122 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 22 септември 2014}}</ref>
През юни 1840 година за кратко е митрополит на Смирна. Поради активната си дейност срещу униатското движения, предизвиква реакцията на чуждите сили, които настояват пред портата за уволнението му, което постигат през януари 1841 година, като Хрисант е заточен на Света гора.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/> През декември 1843 година е избран за митрополит на Крит.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/><ref name="Kiminas 122">{{cite book |title= The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs |last=Kiminas |first=Demetrius |year=31 март 2009 |publisher= Wildside Press LLC |isbn= 978-1434458766 |pages= 122 |url= http://books.google.ca/books?id=QLWqXrW2X-8C&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false |accessdate= 22 септември 2014}}</ref>


На 24 август 1850 година става митрополит на Пловдив.<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Хрисант заварва в Пловдив силно напрежение в православната общност, разделена на българска и гръцка партия, като в центъра на споровете е богослужебния език в църквите в града.<ref name="детрез"/> Той изоставя дотогавашната компромисна политика на митрополията и, заемайки открито страната на гръцката партия – двуезичното или църковнославянско богослужение е премахнато от всички градски църкви, с изключение на „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“,<ref> Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63. </ref> – съдейства за изострянето на конфликта. В разгара на споровете водачите на българската партия [[Салчо Чомаков]], [[Георгаки Чалъкоглу]] и [[Павел Хадживълков Куртович Чалъков|Павел Куртович]] завеждат срещу Хрисант дело за клевета, което през септември 1857 година печелят в османския върховен съд.<ref name="детрез">{{cite book | last = Детрез | first = Раймонд | authorlink = Раймонд Детрез | year = 2015 | title = Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век | publisher = Кралица Маб | location = София | isbn = 978-954-533-146-6 | pages = 234 – 235}}</ref>
На 24 август 1850 година става митрополит на Пловдив.<ref>Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663</ref><ref name="Μάρκου Μάρκου"/> Хрисант заварва в Пловдив силно напрежение в православната общност, разделена на българска и гръцка партия, като в центъра на споровете е богослужебния език в църквите в града.<ref name="детрез"/> Той изоставя дотогавашната компромисна политика на митрополията и, заемайки открито страната на гръцката партия – двуезичното или църковнославянско богослужение е премахнато от всички градски църкви, с изключение на „[[Света Петка Стара (Пловдив)|Света Петка]]“,<ref> Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63. </ref> – съдейства за изострянето на конфликта. В разгара на споровете водачите на българската партия [[Салчо Чомаков]], [[Георгаки Чалъкоглу]] и [[Павел Хадживълков Куртович Чалъков|Павел Куртович]] завеждат срещу Хрисант дело за клевета, което през септември 1857 година печелят в османския върховен съд.<ref name="детрез">{{cite book | last = Детрез | first = Раймонд | authorlink = Раймонд Детрез | year = 2015 | title = Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век | publisher = Кралица Маб | location = София | isbn = 978-954-533-146-6 | pages = 234 – 235}}</ref>


Хрисант е принуден да се оттегли от пловдивската митрополия и отново става митрополит на Смирна през ноември 1857 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Хрисант е принуден да се оттегли от пловдивската митрополия и отново става митрополит на Смирна през ноември 1857 година.<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>


Хрисант умира на 4 септември 1869 година в [[Измир|Смирна]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>
Хрисант умира на 4 септември 1869 година в [[Измир|Смирна]].<ref name="Μάρκου Μάρκου"/>


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 29: Ред 29:
{{нормативен контрол}}
{{нормативен контрол}}
{{Портал|Православие|Гърция}}
{{Портал|Православие|Гърция}}

[[Категория:Гръцки духовници]]
[[Категория:Гръцки духовници]]
[[Категория:Хора от Лесбос]]
[[Категория:Хора от Лесбос]]

Версия от 23:15, 23 април 2021

Хрисант Пловдивски
гръцки духовник
Роден
около 1799 г.
Починал

Хрисант Пловдивски (на гръцки: Χρύσανθος) е гръцки духовник, митрополит на Смирна, Крит и Пловдив.[1]

Биография

Роден е в 1796 или в 1799 година в Дафия на Лесбос.[2][1] Учи в Айвалък. Замонашва се в Лимонския манастир на Лесбос.[1]

През април 1834 година е избран за мирски епископ и назначен за викарий на Константинополската архиепископия и архиерейски наместник на махалата Ставродроми.[1]

През юни 1840 година за кратко е митрополит на Смирна. Поради активната си дейност срещу униатското движения, предизвиква реакцията на чуждите сили, които настояват пред портата за уволнението му, което постигат през януари 1841 година, като Хрисант е заточен на Света гора.[1] През декември 1843 година е избран за митрополит на Крит.[1][3]

На 24 август 1850 година става митрополит на Пловдив.[4][1] Хрисант заварва в Пловдив силно напрежение в православната общност, разделена на българска и гръцка партия, като в центъра на споровете е богослужебния език в църквите в града.[5] Той изоставя дотогавашната компромисна политика на митрополията и, заемайки открито страната на гръцката партия – двуезичното или църковнославянско богослужение е премахнато от всички градски църкви, с изключение на „Света Петка“,[6] – съдейства за изострянето на конфликта. В разгара на споровете водачите на българската партия Салчо Чомаков, Георгаки Чалъкоглу и Павел Куртович завеждат срещу Хрисант дело за клевета, което през септември 1857 година печелят в османския върховен съд.[5]

Хрисант е принуден да се оттегли от пловдивската митрополия и отново става митрополит на Смирна през ноември 1857 година.[1]

Хрисант умира на 4 септември 1869 година в Смирна.[1]

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и Ο Πανιερώτατος Μητροπολίτης Σμύρνης κυρός Χρύσανθος. (1799-1869) // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 8 декември 2020 г.
  2. ↑ pandektis.ekt.gr
  3. ↑ Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 122. Посетен на 22 септември 2014.
  4. ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, 184; Trapp, № 3663
  5. ↑ а б Детрез, Раймонд. Не търсят гърци, а ромеи да бъдат. Православната културна общност в Османската империя. XV-XIX век. София, Кралица Маб, 2015. ISBN 978-954-533-146-6. с. 234 – 235.
  6. ↑ Маркова, Зина. Българското църковно-национално движение до Кримската война. София, Българска академия на науките. Институт за история. Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 63.
? → мирски епископ
(април 1834 – юни 1840) 		→ Кирил
Паисий → смирненски митрополит
(юни 1840 – януари 1841) 		→ Атанасий
Калиник → критски митрополит
(декември 1843 – 24 август 1850) 		→ Софроний
Никифор → пловдивски митрополит
(24 август 1850 – 15 ноември 1857) 		→ Паисий
Паисий → смирненски митрополит
(15 ноември 1857 – 4 септември 1869) 		→ Мелетий
     Портал „Православие“         Портал „Православие“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хрисант_Пловдивски&oldid=10904759“.