Бранко Ристич: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Преподаватели в Прищинския университет, ползвайки HotCat |
м ненужен троен интервал |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
| роден-място = [[Велики Шилеговац]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] |
| роден-място = [[Велики Шилеговац]], [[Социалистическа федеративна република Югославия|СФРЮ]] |
||
| починал-място = |
| починал-място = |
||
| националност = {{Сърбия}} |
| националност = {{Сърбия}} [[сърби]]н |
||
| вложки = {{Личност/Учен |
| вложки = {{Личност/Учен |
||
| област = [[Филология]] |
| област = [[Филология]] |
||
Версия от 12:21, 29 април 2021
| Бранко Ристич Бранко Ристић | |
| сръбски филолог | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  Сърбия сърбин |
| Учил в | Скопски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работил в | Прищински университет |
Проф. Бранко Ристич (на сръбски: Бранко Ристић) е сръбски учен, писател и българист. Професор е в Прищинския университет, който е преместен в Косовска Митровица и едновременно преподава в педагогическия факултет на Призренски университет, който е преместен в град Лепосавич (Северно Косово).[1] Пише поезия и проза, занимава се с научна работа, превежда от български, руски и македонски език.[2] Превел е голям брой български автори на сръбски - Никола Вапцаров, Гриша Трифонов, Мая Дългъчева, Иван Матанов, Слави Георгиев. Работи върху избрани творби на Йордан Йовков. Издал е и три книги разкази на Чудомир в превод на сръбски.[1][3] Член е на дружеството на писателите на Войводина, член на Съюза на българските писатели и редовен член на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ).[2]
Биография
Бранко Ристич е роден на 15 юни[1] 1961 година в село Велики Шилеговец. Основно училище и гимназия завършва в родното си село и в Крушевац. Литература и магистратура завършва във Филологическия факултет в Скопие, а докторат — във Философския факултет в Нови Сад.[2]
Библиография
Бранко Ристич издава книгите с поезия: „Анатомия на едно защо?“, „Идва очакване“, „Безименен“, „Разпнат насън“, „Молитва за Косово“.[2][3]
Негови изследвания и есета са: „Ванчо Николески“ (баща на македонската литература за деца), „Приказки“ (интерпретация на сръбски народни приказки за основното училище), „Интерпретативен метод и мислови мотиви в поезията на Пейо Яворов“ (време, символ, цвят), „Дидактика и литература в поезията и прозата за деца на Ванчо Николески“, „Тълкуване на лириката“ (студии за сръбската и българската лирика), „Тълкуване на лириката за деца“.[2]
Преводи от македонски: „Панорама на македонската поезия 1965-1995“, Димитър Башески: „Завет“ (поезия), Бранко Цветковски „Небесни места“ (поезия).[2]
Отличия
Бранко Ристич е носител на златна значка на КПЗ на Сърбия и на международната награда за литература „Никола Вапцаров“.[2]