Минчо Нейчев: Разлика между версии
м ненужен интервал |
м ненужни интервали |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
|име = Минчо Нейчев |
|име = Минчо Нейчев |
||
|наставка = |
|наставка = |
||
|портрет = |
|портрет = Bundesarchiv Bild 183-S99287, Berlin, III. SED-Parteitag, Rede Mintscho Neitschev cropped.jpg |
||
|длъжност = [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Председател на Президиум на НС на НРБ]] |
|длъжност = [[Президиум на Народното събрание на Народна република България|Председател на Президиум на НС на НРБ]] |
||
|мандат_нач = [[9 декември]] [[1947]] г. |
|мандат_нач = [[9 декември]] [[1947]] г. |
||
Ред 22: | Ред 22: | ||
|седалище = |
|седалище = |
||
|религия = |
|религия = |
||
|alma mater = |
|alma mater = |
||
|професия = [[адвокат]] • [[политик]] |
|професия = [[адвокат]] • [[политик]] |
||
|подпис = |
|подпис = |
||
Ред 31: | Ред 31: | ||
|звание = |
|звание = |
||
|войсково поделение = |
|войсково поделение = |
||
|командвания = |
|командвания = |
||
|войни = |
|войни = |
||
|отличия = |
|отличия = |
Версия от 22:58, 30 април 2021
Минчо Нейчев | |
Председател на Президиум на НС на НРБ | |
Мандат | 9 декември 1947 г. – 27 май 1950 г. |
---|---|
Предшественик | Васил Коларов |
Наследник | Георги Дамянов |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Полит. партия | БКП (1920 – 1956) |
Професия | адвокат • политик |
Минчо Нейчев в Общомедия |
Минчо Колев Нейчев е български политик от Българската комунистическа партия.
Участва в няколко правителства след Деветосептемврийския преврат - като министър на правосъдието в кабинета на Кимон Георгиев (1944 – 1946), министър на просветата при Георги Димитров (1946 – 1947) и външен министър при Вълко Червенков и Антон Югов (1950 – 1956). До 1947 г. оглавява и комисията, изработила Димитровската конституция, а до 1950 г. заема най-високата държавна длъжност – председател на Президиума на Народното събрание.
Биография
Роден е на 4 април (23 март стар стил) 1887 г. в Стара Загора. През 1908 г. завършва право и философия в Швейцария, след което работи като адвокат в родния си град. През 1920 г. става член на БКП и на ръководството на нейната организация в Стара Загора. След Септемврийското въстание от 1923 г. е арестуван за няколко месеца. През 1941 г. отново е арестуван и е изпратен в лагера Кръсто поле. През 1943 г. е освободен и се включва в дейността на Отечествения фронт.[1]
В правителството, образувано след 9 септември 1944 г., става министър на правосъдието. От 1945 г. е член на Централния комитет на БКП, през 1948 г. става кандидат-член, а през 1949 г. - член на Политбюро.
След кратко прекъсване през лятото на 1946 г. отново става член на правителството – като министър на народното просвещение. През 1947 г. е председател на парламентарната комисия, изработила проекта за нова конституция, след което е председател на Президиума на VI-тото велико народно събрание (1947-1949) и на I-то народно събрание (1950). През 1950 г. става министър на външните работи.
След отстраняването на Вълко Червенков през 1954 г. Минчо Нейчев е изваден от състава на Политбюро, но остава външен министър до смъртта си на 11 август 1956 г.[1]
Източници
- ↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
|
|
|
|
- Български юристи
- Президенти на България
- Членове на Политбюро на ЦК на БКП
- Министри на външните работи на България
- Родени в Стара Загора
- Починали в Търговище
- Лагеристи в Кръстополе
- Затворници
- Българи в Швейцария
- Министри на правосъдието на България
- Участници в Деветосептемврийския преврат
- Министри на просветата на България