Африка

За римската провинция Африка, вижте Африка (римска провинция)

Африка в световен мащаб

Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 370 000 км² (включително площта на островите), тя заема 6,00% от повърхността и 20,3% от сушата на Земята, а нейните 840 милиона обитатели представляват 12% от населението на света.

Етимология

Древните римляни я наричали Africa terra — земята на африте, заради най-северната част на континента, която днес заема Тунис. Названието може да произлиза финикийското „афар, прах“; или пък от племето африди, които населявали Северна Африка, около Картаген; или пък да идва от гръцкото африке, без студ; или пък от латинското aprica, слънчев.

География

Сателитна снимка на Африка

Африка се отделя от Европа чрез Средиземно море, свързана е с Азия естествено, но понастоящем границата между двата континента е Суецкият канал. На изток бреговете се мият от Индийски океан, на запад от Атлантически океан. Най-северната точка на континента е Рас ел Абиад в Тунис - 37°21′ с.г.ш., най-южната - нос Агуляш в Република Южна Африка - 34°51′15″ ю.г.ш., най-западната точка на континента е нос Алмади в Сенегал, а при островите Кабо Верде з.г.д. е 17°33′22″. Най-източната точка е нос Рас Хафун в Сомалия - 51°27′52″ и.г.д. Бреговата линия на континента е 26 000 km. По-голямата част от континента е разположена в Източното полукълбо и в Северното полукълбо. На континента са разположени 61 политически територии, от които 53 независими държави. Най-голямата е Судан - 10-та в света, следвана от Алжир - 11-та в света. Най-малката държава са Сейшелски острови, а на самия материк - Гамбия.

На африканския континент е най-дългата река на планетата Земя - Нил, дълга 6 695 km. Други големи реки са Конго, Нигер, Сенегал, Замбези, Оранжева река, Лимпопо, Руфиджи, Убанги и др. Второто по дълбочина езеро на Земята е тук - Танганика, дълбоко 1 470m, а също и големите езера Чад, Виктория, Няса, Рудолф, Мверу, Киву и др. Най-високата планина е Килиманджаро с връх Ухуру, висок 5895 m, други планини са Драконови планини, Атласки планини, Рувензори, Етиопска планинска земя, Тибести, Камерун и др. Най-голямата пустиня на Земята е в Африка - Сахара, с площ от 9 000 000 km². Други големи пустини са Намиб, Калахари, Арабска пустиня. Най-голямата полупустинна област в света е в Африка - Сахел.

Климат, Флора, Фауна

В Африка симетрично на екватора са разположени екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен и в най-южните части умерен климатичен пояс. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата. Този климат предразполага към образуването на екваториални гори, савани, полупустини, пустини на континента. Флората и Фауната на Африка са може би едни от най-запазените на Земята. Тук се срещат редица видове, характерни само за този континент. Голямото многообразие от видове се опазва от огромна мрежа от резервати и паркове, предпазващи животните от бракониерство и намеса на човека.Той е най горещият континент

История

Според моноцентричната теория за произхода на човека именно от Африка се дава началото на развитието на човешкия род. Счита се, че в екваториалните райони на континента се е осъществил еволюционният преход към разумния човек, след което се е извършело разселването по другите континенти. Първите сведения за народите на Африка са получени от елинските и римските автори. Те описват съвременните им и по-древни цивилизации на древните африкански народи, най-известни от които са тези на Древен Египет, Нубия и Картаген. В този период северните африкански земи са били част и от Римската империя и държавата на Александър Македонски. През Средновековието информацията за Африка се свързва с арабското нашествие на континента и разпространението на исляма в значителна част от континента. До този момент представите на европейците за Африка са предимно свързани с легенди, предания и антични източници. Нов етап в историята на Африка е започването на Великите географски открития. Установено от експедициите е, че голямата част от чернокожото население на Африка живее в общества със слабо развита социална и политическа структура. Налице са слаби и нетрайни държавни образувания. Тази среда се оказва добра почва за организиране на колонии от водещите европейски държави от периода на Великите географски открития - Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия, а по-късно Германия, Италия и Белгия. Единствената страна непопаднала под колониална власт, но силно зависима е Етиопия. След края на Първата световна война се извършва преразпределение на колониалното влияние в Африка - Германия губи своите колонии. След Втората световна война започва процесът на придобиване на независимост на африканските колонии. Този процес трае до средата на 80-те години на ХХ век. Независимите държави остават крайно зависими от своите бивши метрополии. Това се дължи на слабото икономическо развитие, породено от хищическото използване на ресурсите им, без да се инвестира в развитието на тези територии. Показателен пример за това са бившите португалски колонии, които понастоящем са едни от най-бедните в света - Ангола, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи, Гвинея-Бисау. Друг важен момент от най-новата история на Африка е, че границите между отделните държави не са прекарани съгласно етническо разпределение на народите, а са остатък от политическите взаимоотношения между бившите метрополии. Така етносите биват разделени изкуствено и редица държави са с повишено етническо напрежение, водещо до непрестанни конфликти, допълнително забавящи развитието на континента. Страните от Африка, с изключение на Република Южна Африка, са част от страните от Третия свят.

Икономика

Икономиката на страните от африканския континент е най-слабо развитата в света. Тук са разположени най-бедните и изостанали държави в света. Основна причина за това е характерът на националните стопанства на повечето държави. Те са ориентирани към развитие на първичния сектор. Това екстензивно стопанско развитие е пряко следствие от колониалния период на континента, когато колониите са служели единствено като източник на евтини суровини и в тях не е била изграждана никаква инфраструктура. Днес в основата на повечето африкански икономики стоят екстензивното земеделие, добивът на полезни изкопаеми и някои преработващи отрасли. Изключение сред африканските държави прави Република Южна Африка, която се счита за единствената развита държава на континента. След падането на режима на апартейд обаче и нейните икономически показатели рязко започват да се влошават. Важно перо от икономиката на някои от африканските държави се явява туризмът. Все повече хора желаят да посетят природните и исторически забележителности. Политическата нестабилност в редица държави обаче възпрепятства цялостното развитие на туризма.

Население

Населението на Африка е най-бързо нарастващото в света. Към 2005 г. то надхвърля 830 милиона души. Поради по-слабата икономическа и политическа развитост на повечето държави от континента не е възможно да се предостави и обработи точна информация за нуждите на демографската статистика. Най-голямата раждаемост в света е в Нигер - над 50 промила. Средното ниво на естествени прираст в относителен израз за континента е около 25-30 промила. Характерна особеност за демографската ситуация на континента е, че от 2000 г. се наблюдават страни с отрицателен естествен прираст - Ботсуана, Република Южна Африка, Свазиленд и Лесото. Това се дължи на високия процент болни от СПИН в тези страни. Континентът е слабо урбанизиран. Изключения са северноафриканските страни и РЮА. За континента са характерни няколко огромни градове, типичен пример за псевдоурбанизация. Това са многомилионните Кайро, Лагос, Киншаса, Абиджан и др.

В Африка се говорят множество местни диалекти, но като втори език навсякъде се използва английски и френски .

Култура

Културното разнообразие на Африка включва арабската култура от Северна Африка, пренесената от колонизаторите западноевропейска култура и разбира се огромното многообразие на местните културни общности, формирани по етнически признак. Следи от културите на древни цивилизации са намерени предимно в Северна Африка - районът на Египет, Судан, Либия, Алжир, Тунис и Мароко. В пустинята Сахара в планинските й части са открити рисунки по скалите останали от пещерната епоха - планината Тибести. По-голямата част от чернокожото население не е оставило следи за своята култура в миналато, поради отсъствие на азбука и ниската степен на обществено развитие. Първи сведения за самобитността на африканската култура се придобиват от европейските колонизатори. Важен момент от развитието на африканската култура е пренасянето й в Америка от чернокожите роби, къде в последствие се развива като афро-американска култура.

Религия

Многообразието от религие е присъщо за Африка. Най-значимо присъствие имат ислямът и християнството. Ислямът е разпространен в северните части на континента, в следствие на арабската експанзия през Средновековието. Тук е застъпено сунитство. Разпространението на християнството започва още по времето на Римската империя. Първо се християнизират жителите на провинция Египет. Днес наследници на тези ранно християнизирани хора се считат коптите. В малко по-късен етап се християнизират и етиопците. Днес по-голямата част от населението също изповядва християнската вяра, като се счита, че тяхната църква принадлежи към източно-православния свят. Силното християнизиране на континента по време на Великите географски открития и последвалата ги колонизация на континента. Католицъзмът е силно застъпен от испанските, португалските и френските колонизатори. Протестантството се разпространява от англичани и холандци. Въпреки това в наши дни все още значителна част от населението изповядва местни религиозни вярвания и култове към духове, предмети и явления. В Бенин вуду-магията е със статут на официална религия. Религиозното разнообразие в континента и политическите граници, прокарани на неетническа основа са в основата на редица военни кървави конфликти, съпътстващи развитието на африканския континент през най-новата му история.

Вижте още

• Африкански езици
• Екология на Африка