Стоян Джуджев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-език \= bg +език = , -lang \= bg +lang = )
м ненужни интервали
Ред 13: Ред 13:
| повлиял = }}
| повлиял = }}
}}
}}
'''Стоян Стоев Джуджев''' ([[6 декември]] [[1902]] — [[17 март]] [[1997]]) е [[България|български]] [[музиковед]] и [[фолклорист]].<ref name="България">{{cite book | last = Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ | authorlink = | year =2012 | title = Голяма енциклопедия България. Том 5| publisher = Книгоиздателска къща „Труд“ | location = София | pages =1740 | isbn =9789548104272 | lang = }}</ref>
'''Стоян Стоев Джуджев''' ([[6 декември]] [[1902]] — [[17 март]] [[1997]]) е [[България|български]] [[музиковед]] и [[фолклорист]].<ref name="България">{{cite book | last = Научноинформационен център „Българска енциклопедия“ | authorlink = | year =2012 | title = Голяма енциклопедия България. Том 5| publisher = Книгоиздателска къща „Труд“ | location = София | pages =1740 | isbn =9789548104272 | lang = }}</ref>


== Биография ==
== Биография ==
Роден е на 6 декември 1902 г. в [[Пазарджик]]. Първоначалното си образование получава в [[Панагюрище]]. През [[1924]] г. завършва [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]] в София при [[Добри Христов]], [[Стоян Брашованов]] и [[Димитър Радев (музикант)|Димитър Радев]]. След това специализира в [[Париж]]. През [[1931]] г. защитава докторска дисертация в [[Сорбона]]та на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“. Същевременно работи като [[диригент]]. Получава предложение от [[Рабиндранат Тагор]] за преподавател в [[Индия]], но се завръща в [[България]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/597 | заглавие = In Memoriam Стоян Джуджев | дата = 27 март 1998 | достъп_дата = 11 февруари 2020 | фамилно_име = Ботушаров | първо_име = Любен | труд = бр. 12 (2286) | издател = в. „Култура“ | цитат = | език = }}</ref> От [[1931]] г. е лектор по етнография, акустика и народна музика в Държавната музикална академия, от [[1937]] г. е [[доцент]], а през [[1941]] е избран за [[професор]] по музикална етнография и българска народна музика. В периода [[1954]]-[[1974]] г. е ръководител на катедрата по История на музиката и етномузикология в [[Национална музикална академия|Българската държавна консерватория]]. Работи върху теорията на българската народна музика и доразвива теоретичните постановки на Добри Христов и [[Васил Стоин]]. Негови по-известни ученици са [[Иван Качулев]], [[Елена Стоин]], [[Николай Кауфман]], [[Тодор Джиджев]], [[Михаил Букурещлиев]].<ref name="България"/><ref name="НМА">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://nma.bg/bg/1a05a3 | заглавие = Проф. д-р Стоян Джуджев (1902 - 1997) | достъп_дата = 25 януари 2013 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ | цитат = | език = }}</ref>
Роден е на 6 декември 1902 г. в [[Пазарджик]]. Първоначалното си образование получава в [[Панагюрище]]. През [[1924]] г. завършва [[Национална музикална академия|Държавната музикална академия]] в София при [[Добри Христов]], [[Стоян Брашованов]] и [[Димитър Радев (музикант)|Димитър Радев]]. След това специализира в [[Париж]]. През [[1931]] г. защитава докторска дисертация в [[Сорбона]]та на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“. Същевременно работи като [[диригент]]. Получава предложение от [[Рабиндранат Тагор]] за преподавател в [[Индия]], но се завръща в [[България]].<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/597 | заглавие = In Memoriam Стоян Джуджев | дата = 27 март 1998 | достъп_дата = 11 февруари 2020 | фамилно_име = Ботушаров | първо_име = Любен | труд = бр. 12 (2286) | издател = в. „Култура“ | цитат = | език = }}</ref> От [[1931]] г. е лектор по етнография, акустика и народна музика в Държавната музикална академия, от [[1937]] г. е [[доцент]], а през [[1941]] е избран за [[професор]] по музикална етнография и българска народна музика. В периода [[1954]]-[[1974]] г. е ръководител на катедрата по История на музиката и етномузикология в [[Национална музикална академия|Българската държавна консерватория]]. Работи върху теорията на българската народна музика и доразвива теоретичните постановки на Добри Христов и [[Васил Стоин]]. Негови по-известни ученици са [[Иван Качулев]], [[Елена Стоин]], [[Николай Кауфман]], [[Тодор Джиджев]], [[Михаил Букурещлиев]].<ref name="България"/><ref name="НМА">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://nma.bg/bg/1a05a3 | заглавие = Проф. д-р Стоян Джуджев (1902 - 1997) | достъп_дата = 25 януари 2013 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ | цитат = | език = }}</ref>


Стоян Джуджев е член на Световната академия по [[есперанто]], като е признат за един от 45-е най-добри познавачи на езика. Последовател е на идеите на [[Петър Дънов]]. Умира на 17 март 1997 г.<ref name="НМА"/>
Стоян Джуджев е член на Световната академия по [[есперанто]], като е признат за един от 45-е най-добри познавачи на езика. Последовател е на идеите на [[Петър Дънов]]. Умира на 17 март 1997 г.<ref name="НМА"/>

Версия от 10:00, 2 май 2021

Стоян Джуджев
български музиковед и фолклорист
Роден
Починал
17 март 1998 г. (95 г.)

Учил вНационална музикална академия
Парижки университет
Научна дейност
ОбластЕтнография
Работил вБългарска държавна консерватория
Публикации„Теория на българската народна музика“ т. I-IV (1954-1961)

Стоян Стоев Джуджев (6 декември 190217 март 1997) е български музиковед и фолклорист.[1]

Биография

Роден е на 6 декември 1902 г. в Пазарджик. Първоначалното си образование получава в Панагюрище. През 1924 г. завършва Държавната музикална академия в София при Добри Христов, Стоян Брашованов и Димитър Радев. След това специализира в Париж. През 1931 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“. Същевременно работи като диригент. Получава предложение от Рабиндранат Тагор за преподавател в Индия, но се завръща в България.[2] От 1931 г. е лектор по етнография, акустика и народна музика в Държавната музикална академия, от 1937 г. е доцент, а през 1941 е избран за професор по музикална етнография и българска народна музика. В периода 1954-1974 г. е ръководител на катедрата по История на музиката и етномузикология в Българската държавна консерватория. Работи върху теорията на българската народна музика и доразвива теоретичните постановки на Добри Христов и Васил Стоин. Негови по-известни ученици са Иван Качулев, Елена Стоин, Николай Кауфман, Тодор Джиджев, Михаил Букурещлиев.[1][3]

Стоян Джуджев е член на Световната академия по есперанто, като е признат за един от 45-е най-добри познавачи на езика. Последовател е на идеите на Петър Дънов. Умира на 17 март 1997 г.[3]

Награди

Паметна плоча на Стоян Джуджев в Исторически музей Панагюрище

Творчество

  • „Българска народна хореография“ (1945)
  • „Теория на българската народна музика“ т. I-IV (1954-1961)
  • „Музикографски есета и студии“ (1977)[1]

Бележки

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1740.
  2. Ботушаров, Любен. In Memoriam Стоян Джуджев // бр. 12 (2286). в. „Култура“, 27 март 1998. Посетен на 11 февруари 2020.
  3. а б Проф. д-р Стоян Джуджев (1902 - 1997) // Национална музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Посетен на 25 януари 2013.