Изгрев: Разлика между версии
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м без закоментиран и скрит текст |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
{{commonscat|Sunrise}} |
{{commonscat|Sunrise}} |
||
<!-- Due to Earth's axial tilt, whenever and wherever sunrise occurs, it is always in the northeast quadrant from the March equinox to the September equinox and in the southeast quadrant from the September equinox to the March equinox. --> |
|||
<!-- Рейли или Релей?? -- [[Цвят (оптика)|Цветовете]] на небето по време на изгрев и залез се обясняват с разсейването на оптичните лъчения — на Рейли и на Ми. [[червен цвят|Червените]] оттенъци на небето при изгрев и залез се дължат на разсейването на Ми, а тези на [[синьо]], [[виолетово]] и [[зелено]] – на разсейването на Рейли. --> |
|||
<!-- Rayleigh Scattering is scattering of shorter wavelength light, (e.g. blue & violet), by air atoms and molecules, (not statistical variations in density of the Earth's atmosphere). The magnitude or strength of Rayleigh Scattering varies by the reciprocal of the wavelength raised to the fourth power, and hence, does not explain the beautiful variations of reds, purples, oranges, and peachy colors. The latter colors arise from Mie Scattering, low angle scattering of light off of dust, soot, smoke, and ash particles. Mie Scattering, (producing the colors of sunset and sunrise), is beautifully recognizable down-wind of and after dust storms, forest fires, and volcanic eruptions that inject large quantities of fine particulate matter into the atmosphere. --> |
|||
{{превод от|en|Sunrise|116416107}} |
{{превод от|en|Sunrise|116416107}} |
||
Версия от 16:45, 3 май 2021
- Вижте пояснителната страница за други значения на Изгрев.
Изгревът[1] е това време от денонощието, когато дискът на Слънцето започва да се появява на изток над хоризонта. Изгревът не бива да се бърка със зората, при която нощното небе започва да изсветлява и която настъпва известно време преди изгрева. Поради рефракцията (пречупването) на слънчевите лъчи в атмосферата, която прави така че Слънцето се вижда, докато фактически то все още е под хоризонта, както изгревът, така и залезът, могат да се третират като зрителна измама. Нарича се още изгряване[2] или диалектно огрев[3].
Привидното въртене в западна посока на Слънцето около Земята след изгрева се дължи на фактическото въртене на Земята около оста ѝ в източна посока. Илюзията за въртенето на Слънцето около Земята е толкова убедителна, че в повечето световни митологии и религии е залегнал геоцентричният модел на света.
Хората считат за изгрев момента, когато над хоризонта се покаже най-горната част от слънчевия диск, а не неговият център. По същия начин за залез се приема моментът, когато не центърът, а последните части от диска изчезнат под хоризонта, като по този начин леко се увеличава продължителността на „деня“ по отношение на „нощта“. Въпреки това астрономите базират изчисленията си за продължителността на деня именно на моментите, когато центърът на диска пресича хоризонта.
В Северното полукълбо най-късният изгрев настъпва не на зимното слънцестоене (около 21 декември), а в началото на януари. Аналогично най-ранният изгрев настъпва не на лятното слънцестоене (около 21 юни), а малко по-рано през юни. При движение от екватора към Северния полюс моментите на изгрев и залез се променят, както се и променят през различните дни на годината. Включително на екватора моментите на изгрев и залез варират през годината в рамките на няколко минути.
Източници
Външни препратки
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sunrise в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||
