Въло Радев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 22: Ред 22:
Служи в [[Българската армия]] (1942 – 1943) и завършва [[Школата за запасни офицери]]. Участва във [[България във Втората световна война|войната срещу Германия]] като [[адютант]] на помощник-командира на X-и пехотен [[полк]] на I-ва българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си в Отечествената война е награден с орден „За бойна заслуга“.
Служи в [[Българската армия]] (1942 – 1943) и завършва [[Школата за запасни офицери]]. Участва във [[България във Втората световна война|войната срещу Германия]] като [[адютант]] на помощник-командира на X-и пехотен [[полк]] на I-ва българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си в Отечествената война е награден с орден „За бойна заслуга“.


Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в [[Москва]] при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. В годините си след завръщане, Въло Радев работи първоначално като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма. Въло Радев навлиза в режисурата в периода края на 50-те и началото на 60-те. От 1963 година работи като кинорежисьор, а на 9 ноември 1964 г. е премиерата на дебютния му режисьорски филм – „Крадецът на праскови“. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „[[Крадецът на праскови]]“, „Цар и генерал“, „[[Осъдени души]]“, който е първият му режисьорски филм „[[Адаптация]]“ и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. [[Музей на модерното изкуство|Музеят на модерното изкуство]] в [[Ню Йорк]] съхранява в „Златния каталог“ филма на Въло Радев „[[Крадецът на праскови]]“. Преди него заснема филма „Тютюн“ под режисурата на Никола Карабов.
Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в [[Москва]] при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. В годините си след завръщане, Въло Радев работи първоначално като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма. Въло Радев навлиза в режисурата в периода края на 50-те и началото на 60-те. От 1963 година работи като кинорежисьор, а на 9 ноември 1964 г. е премиерата на дебютния му режисьорски филм – „Крадецът на праскови“. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „[[Крадецът на праскови]]“, „Цар и генерал“, „[[Осъдени души]]“, който е първият му режисьорски филм „[[Адаптация]]“ и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. [[Музей на модерното изкуство|Музеят на модерното изкуство]] в [[Ню Йорк]] съхранява в „Златния каталог“ филма на Въло Радев „[[Крадецът на праскови]]“. Преди него заснема филма „Тютюн“ под режисурата на [[Никола Корабов]].


[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил артист]] (1967) и [[Почетно звание „Народен“|народен артист]] (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. [[Доцент]] във ВИТИЗ (1980).
[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил артист]] (1967) и [[Почетно звание „Народен“|народен артист]] (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. [[Доцент]] във ВИТИЗ (1980).

Версия от 17:27, 3 май 2021

Въло Радев
РоденВъло Радев Вълов
Починал
28 март 2001 г. (78 г.)
Награди„Златна роза“ (1963, 1964, 1966, 1967, 1970, 1972, 1976, 1980)
Уебсайт

Въло Радев Вълов е български кинорежисьор, кинооператор и сценарист.

Биография

Въло Радев е роден на 1 януари 1923 г. в с. Лесидрен, Ловешко. Завършва Смесена гимназия „Цар Борис III“ (Ловеч) (1942).

Служи в Българската армия (1942 – 1943) и завършва Школата за запасни офицери. Участва във войната срещу Германия като адютант на помощник-командира на X-и пехотен полк на I-ва българска армия. Ранен на 31 март 1945 г. За участието си в Отечествената война е награден с орден „За бойна заслуга“.

Учи в операторския отдел на Висшия държавен институт за кино в Москва при големия майстор Борис Волчек, но в крайна сметка завършва режисура във Френския Институт за Кино в Париж. В годините си след завръщане, Въло Радев работи първоначално като кинооператор, снимайки два документални и три игрални филма. Въло Радев навлиза в режисурата в периода края на 50-те и началото на 60-те. От 1963 година работи като кинорежисьор, а на 9 ноември 1964 г. е премиерата на дебютния му режисьорски филм – „Крадецът на праскови“. Работи в Българска кинематография (1953 – 1990). Оператор, сценарист и режисьор на 14 български филма като „Крадецът на праскови“, „Цар и генерал“, „Осъдени души“, който е първият му режисьорски филм „Адаптация“ и др. Неговите филми събират в киносалоните милиони зрители. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк съхранява в „Златния каталог“ филма на Въло Радев „Крадецът на праскови“. Преди него заснема филма „Тютюн“ под режисурата на Никола Корабов.

Заслужил артист (1967) и народен артист (1980). Художествен ръководител на изложбата „Панорама на българската култура“ (1982). Член на Съюза на българските филмови дейци и на управителния му съвет от 1970 г. Доцент във ВИТИЗ (1980).

Умира на 28 март 2001 година.

Филмография

Режисьор

Сценарист

Оператор

Награди

Източници

  • Кузманова, К., Смислени години. История на Борисовото училище 1893 – 1945, ИК „Сафо“, Лч., 2003. ISBN 954-784-037-1
  • Бележити българи, т. Х. София, 2012 (статия на Борислав Гърдев)

Външни препратки