Людмила Улицка: Разлика между версии
м robot Adding: it:Ljudmila Ulickaja |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
}} |
}} |
||
'''Людмила Евгениевна Улицка''' ([[23 декември]] [[1943]] [[Давлеканово]],[[Башкирия]]) е руска писателка. |
'''Людмила Евгениевна Улицка''' (на [[руски]]: ''Людмила Евгениевна Улицкая'') ([[23 декември]] [[1943]] [[Давлеканово]],[[Башкирия]]) е руска писателка. |
||
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща [[генетика]]. През [[1970]] г. е уволнена заради преписване на „[[самиздат]]ски“ ръкопис. Баща й е инженер, майка й - биохимичка. |
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща [[генетика]]. През [[1970]] г. е уволнена заради преписване на „[[самиздат]]ски“ ръкопис. Баща й е инженер, майка й - биохимичка. |
||
Версия от 22:29, 5 август 2007
| Людмила Улицка | |
| руски писател | |
.jpg) | |
| Родена | |
|---|---|
| Активен период | от 80-те години на XX век |
| Награди | Руски Букър (2001) Австрийска държавна награда за европейска литература (2014)[1] Зигфрид Ленц (2020)[2] Ерих Мария Ремарк (2023)[3] |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
| Людмила Улицка в Общомедия | |
Людмила Евгениевна Улицка (на руски: Людмила Евгениевна Улицкая) (23 декември 1943 Давлеканово,Башкирия) е руска писателка.
По образование е биолог-генетик. Защитава дисертация, работи в Института по обща генетика. През 1970 г. е уволнена заради преписване на „самиздатски“ ръкопис. Баща й е инженер, майка й - биохимичка.
Първите ѝ разкази се появат в списания към края на 1980 година. Бива изоставена от първия си мъж, отглежда двамата си синове сама. В безработицата преоткрива литературата като поле за изява.
Книгите й са преведени на 17 езика. Любимият й похват е плюс един (едно фундаментално събитие, наслоено с много предистории). Само се определя като „авторка на младите“. Писаните от нея стихове вмъква в романите си („единствената форма, в която се осмелих да ги публикувам, приписвайки ги на главните ми героини“).
Два нейни сценария биват филмирани: „Сестрите Либърти“ и „Жена за всички“.
През 2001 година получава руската награда Букър.
Романи на български
- Сонечка. Бедни роднини, 1993, (преведен на български през 2004 г.) Повести за размирни руски женски съдби. Лекомислието води до нещастие, до абсолютно щастие, а понякога и доникъде. Силни образи, крайни ситуации, преплетани умело в „приказното“ ежедневие.
- Медея и нейните деца, 1996, (преведен на български през 2005 г.) Разкази от „зоосоциологията“ на човека. Медея е наблюдателната фигура, преживяваща философски съдбовните превратности на заобикалящите я герои.
Външни препратки
- ↑ www.kunstkultur.bka.gv.at // Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
- ↑ orf.at // 15 юни 2020 г. Посетен на 15 юни 2020 г. (на немски)
- ↑ www.stern.de