Светослав Пеев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
TedMBot (беседа | приноси)
м правопис/общо форматиране; overlinked (5)
→‎Филмография: Участието му взех от финалните надписи на четвърта серия.
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 217: Ред 217:
| ''[[Панчо и таласъмите]]''
| ''[[Панчо и таласъмите]]''
| Панчев
| Панчев
|-
| 2007
| ''[[Приключенията на един Арлекин]]'' (4-сер. тв)
| (в серия: IV)
|-
|-
|2010
|2010

Версия от 20:22, 6 май 2021

Светослав Пеев
български актьор и режисьор
български актьор и режисьор
Други именаСлавчо Пеев
РоденСветослав Панайотов Пеев
Починал
Активност1964 –
Деца1
Уебсайт

Светослав 'Славчо' Панайотов Пеев е български театрален, телевизионен и филмов актьор.

Биография

Роден на 4 април 1939 г. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1964 г.

Пеев работи в Драматичен театър „Йордан Йовков“ Толбухин, в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1967 –), където е директор до 1989, и в Дарик радио.

Директор на Българската академия за култура в Рим, и на Централния студентски дом на културата (1992 –).

Актьорската кариера на Пеев включва изиграни над 70 театрални и 100 телевизионни роли, както и участия в 23 филма.[1] Измежду филмите с негово участие са „Конникът“ (1964), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1971), „С деца на море“ (1972), „Мисия Лондон“ (2010) и много други.

Режисьорската му кариера е свързана с театъра и започва през 2006 г. Тогава Пеев поставя „Римска баня“ от Станислав Стратиев в Сатиричния театър.[2] Други режисирани постановки от него са „Две сватби и едно прелюбодеяние“ от Рей Куни и „Таблата“ от Димитрис Кехаидис.

През лятото на 2018 г. Топлофикация осъждат и запорират заплатата на Пеев като директор на театъра в Дупница. В интервю за 24 часа той заявява, че това е несправедливо, тъй като „задълженията ми бяха 3900 лв., след което разбирам, че от Топлофикация са признали, че 2000 лв. не им ги дължа. И сега заради 1900 лв. ми спират заплатата.“[3] През октомври 2018 г. Пеев претърпява сърдечен удар и бива настанен в болница в Дупница.[4] На 18 октомври става ясно, че състоянието му е стабилно. Той споделя в интервю, че причината за хоспитализирането му не е сърдечен удар, а преумора.[5]

Футбол

Пеев е един от най-известните привърженици на софийския Лококомотив, като рядко пропуска мач на любимия клуб.[6] За известен период от време през 90-те години е пресаташе на клуба.[7]

Награди и отличия

  • Заслужил артист (1984).
  • „Награда“ на II-то общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство.
  • „II награда“ на Майските тържества в Пловдив.

Театрални роли

  • „Хитрата вдовица“ (Карло Голдони) – дон Алваро
  • „Индианци“ (А. Колит) – полковник Форсайт
  • „Швейк през Втората световна война“ (Бертолд Брехт) – младият Прохазка
  • „Сако от велур“ (Станислав Стратиев) – Иван Антонов
  • „Рицарят на печалния образ“ – мюзикъл за деца от (Стефан Цанев) – Дон Кихот

Телевизионен театър

Филмография

Актьор
Година Филм Роля
1964 Конникът автомонтьорът
1964 Невероятна история
1965 Краят на една ваканция
1965 – 1974 Произшествие на сляпата улица, 6 серии старши лейтенант Ралчев
1967 Отклонение асистентът на Боян
1967 А с Альоша сме приятели Веня Басов
1968 Опасен полет Иванов, сътрудник от МВР
1968 Мъже в командировка, 3 новели сервитьорът
1969 Птици и хрътки таен агент
1970 С особено мнение журналистът
1970 Петимата от „Моби Дик“
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време, 2 серии Сътрудник на Едит
1972 Автостоп Гошо „Тангото“
1972 С деца на море, 2 новели Художникът-фотограф
1972 Трета след Слънцето, 2 серии Слав
1972 – 1980 Лека нощ, възрастни!.., 27 серии мъжът / дявол / Великия инквизитор /
приятелят на Мария / минувачът /
разказвачът / служител / архитектът /
журналистът / докладчикът /
главен редактор на в-к „Стършел“ /
директорът / пациентът / проектантът /
журналистът Петров
1974 Баща ми бояджията богаташът
1973 Деца играят вън бащата на Юли #2
1974 Изпити по никое време, 2 новели
1974 Селянинът с колелото Ангел
1974 Нощите на инспектора Ралчев
1975 Авантюрите на Виктор, 5 серии Виктор, радио-телевизионен техник
1975 При никого адвокатът
1976 Не си отивай! ревизорът-инспектор
1976 Два разказа по Елин Пелин, 2 новели рибарят Трендафилчо (във 2-та: „Две мнения по въпроса“)
1977 Матриархат Петър
1977 Това се случи на 35-и май, 5 серии
1977 Баш майсторът на море Алекси Бебов, автомонтьорът
1978 Момчетата от „Златен лъв“, 4 серии художникът
1978 Войната на таралежите, 5 серии Ангел Маляков, бащата на „Маляка“
1979 Баш майсторът на екскурзия отиващ на екскурзия
1979 Фильо и Макензен, 7 серии Пеев, адвокатът на
Фильо и Макензен
1981 Приятели за вечеря Андрей
1981 Слънце на детството, 2 серии брата чехлар от магазин „Братска обич“
1983 Семейство Карастоянови – („Карастояновы“), 4 серии
(СССР, България)
1986 Васко да Гама от село Рупча, 6 серии милиционер
1988 Чичо кръстник
1990 Панчо и таласъмите Панчев
2007 Приключенията на един Арлекин (4-сер. тв) (в серия: IV)
2010 Мисия Лондон консул Мавродиев

Източници

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за