Интарзия

Интарзия

Интарзията е вид приложно изкуство. Думата intarsio означава изрязване.

Реализира се като се изрязват малки парченца от дърво (мрамор, слонова кост, седеф...) от различни цветове и впоследствие се инкастрират върху плоскост по предварително направена рисунка и накрая се полира. Този вид декорация се използва за мебели, стени, подове и други произведения на изкуството

Интарсията от дърво е изящна мозайка от дървени парченца или фурнир, залепени върху дървена плоскост, полирана и лакирана.

Изкуството интарзия е практикувано още от времето на древен Египет, тогава то е съществувало под формата на инкрустации на дърво, полускъпоценни камъни и слонова кост. Интарзията се е използвала за украса на мебели. Находки в Египет показват, че техниката на интарзията е позната от преди повече от 3000 години. По времето на Новото царство (1600 – 1100 г. пр.н.е.) мебели и саркофази са били украсявани с геометрични фигури от абаносово дърво и слонова кост.

Инкрустацията е наричана от римляните incrustatio или loricatio. Плиний Старши описва този вид декорация в книгата „Naturalis Historia“

В Средновековието Венеция и Византия са основните центрове на това изкуство. По времето на Ренесанса в Италия (XV – XVI в.) интарзията намира голямо приложение и достига високо художествено ниво.

През Ренесанса древният метод intarsio, използван от римляните преди всичко за декорация на подове и стени ( opus sectile ) се възражда във Флоренция.

Във Флоренция-сърцето на Италианския ренесанс, през средата на XV столетие е имало около 80 работилници, които са произвеждали прекрасни интарзии от дърво и мрамор.

През 17 век интарзията става изключително модна в Холандия и Франция.

Днес тя е неконвенционален метод за създаване на изкуство с помощта на дърво.

В Холандия изкуството интарзия е било на високо равнище. Там майсторите на интарзия са разполагали с голям брой екзотични дървесни видове.

В Източна Азия техниката на интарзията също е била позната. В Япония вложките от кехлибар, седеф и слонова кост са типични за декоративно-приложното изкуство на VIII век.

В Европа през Средните векове също могат да се намерят креди и данни за използване на интарзията.

Интарзийното изкуство се разпространява от Италия през Швейцария и Тирол в Германия, също във Франция и Холандия.

През XV век интарзията разширява своя обхват и приложение.

В Германия интарзията намира приложение за украса на мебели едва в началото на XVI век Предимно в манастирските комплекси. В своите произведения немските майстори използват същите изобразителни и орнаментални мотиви.

В началото на ХХ столетие се забелязва стремеж към нови стилови търсения, създават се нови мебели и ново вътрешно обзавеждане, като интарзията се използва като средство за украса на мебели.

Постепенно се налага една по-широка употреба на тази техника. Започнала като мозайка, интарзията се включва като елемент на украса в цялостни архитектурни решения на интериора.