Климент Шапкарев: Разлика между версии

Климент Шапкарев
	Климент Шапкарев
български учител и революционер
	Ефрем Чучков, Климент Шапкарев и Гоце Делчев, 1902 г., фото Александър Владиков
Роден	30 януари 1875 г. Охрид, Османска империя
Починал	12 септември 1949 г. (74 г.) Битоля, Федеративна народна република Югославия
Учил в	Софийски университет
Семейство
Баща	Кузман Шапкарев
	Климент Шапкарев в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 19:52, 8 май 2021

Климент Кузманов Шапкарев е български революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и просветен деец.^[1]

Биография

Климент Шапкарев е роден в 1875 година в Охрид. Син е на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев. В 1893 година завършва с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.^[2] В гимназията членува в тайния революционен кръжок заедно с Гоце Делчев и Петър Васков. След завършването на гимназията в 1892 година учи биология и химия в Софийския университет. През 1897 година е делегат от Самоковското дружество на Четвъртия македонски конгрес.^[3] Завършва в 1898 година и става учител в Самоков, като едновременно с учителската дейност работи и като пунктов началник на ВМОРО, като организира прехвърлянето на хора и оръжие през границата в Османската империя. В 1904 – 1905 година е учител в Одринската българска гимназия „Д-р Петър Берон“ и секретар на Одринския окръжен комитет на ВМОРО. Делегат е на Рилския (1905) и Кюстендилския конгрес на ВМОРО (1908).

Като Август^[4] пише във вестника на десницата във ВМОРО „Илинден“, от чиито страници напада органа на левицата „Одрински глас“.^[5]

Преди началото на Балканската война заминава от Одрин за България и се записва като доброволец в 52^-ри пехотен полк на българската армия, с който се сражава под Одрин. За проявена храброст е награден с кръст. В Междусъюзническата война е в щаба на Македоно-одринското опълчение. По време на Първата световна война е във Велес като член на Цензурната комисия. След края на войната преподава 20 години в земеделското училище в Садово.

След освобождението на Вардарска Македония през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.

Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“.^[6]^[7]

След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за Амалия Примджанова, която заедно със Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, Люба Кюпева от Велес и Янка Каневчева от Охрид е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и председател на Македонския научен институт Петър Шапкарев^[8] и историкът Иван Шапкарев.

Външни препратки

Климент Шапкарев, „Спомени и мисли за Гоце Делчев“, Пловдив, 1934 г. в „Библиотека Струмски“

Бележки

↑ Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.
↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.
↑ Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.
↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 532-533.
↑ Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.

[1] Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 169.

[Кандиларовъ_92-2] Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.

[3] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 106.

[4] Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 6.

[5] Одрински глас, брой 2, 20 януари 1908, стр. 3.

[6] Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.

[7] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 532-533.

[8] Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 29: / Ред 29: @@
 След [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]] през пролетта на 1941 година се установява в Битоля, където също преподава в земеделско училище. Умира там през 1949 година.
-Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“<ref>{{Николов|190}}</ref>.
+Климент Шапкарев е автор на брошурата „Спомени и мисли за Гоце Делчев“.<ref>{{Николов|190}}</ref><ref>{{Пелтеков|532-533}}</ref>
 След Балканските войни в Чирпан Климент Шапкарев се жени за [[Амалия Примджанова]], която заедно със [[Славка Пушкарова|Славка Чакърова-Пушкарова]] от [[Струга]], Люба Кюпева от [[Велес]] и [[Янка Каневчева]] от [[Охрид]] е член на революционна женска група. Негови синове са българският икономист и председател на [[Македонски научен институт|Македонския научен институт]] [[Петър Шапкарев]]<ref>Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495.</ref> и историкът [[Иван Шапкарев (историк)|Иван Шапкарев]].