Павел Христов (офицер): Разлика между версии
източник |
м пунктуация преди и след ref; правопис/общо форматиране |
||
Ред 25: | Ред 25: | ||
=== Сръбско-българска война (1885) === |
=== Сръбско-българска война (1885) === |
||
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref> |
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк,<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref> сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]]. |
||
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-и</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-а пехотна плевенска дивизия]]. |
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-и</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-а пехотна плевенска дивизия]]. |
||
=== Балканска война (1912 – 1913) === |
=== Балканска война (1912 – 1913) === |
||
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] |
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] – [[1913]]) е началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-а пехотна дунавска дивизия]] (1910 – 1913). В [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу [[Лозенград]] от село [[Ериклер]] на юг. На 15 октомври{{дата стар стил}} 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската операция]] (15 – 19 октомври). Участва също в [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]]. |
||
=== Междусъюзническата война (1913) === |
=== Междусъюзническата война (1913) === |
||
През [[Междусъюзническа война]] (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при [[Княжевац]] и [[Зайчар]], а после с част от дивизията |
През [[Междусъюзническа война]] (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при [[Княжевац]] и [[Зайчар]], а после с част от дивизията – при [[Клисура]], [[Власина]] и [[Сурдулица]]. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин [[генерал-лейтенант]] и преминава в запаса. |
||
=== Първа световна война (1915 – 1918) === |
=== Първа световна война (1915 – 1918) === |
||
В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] |
В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] – [[1918]]) е мобилизиран. През септември [[1915]] е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е [[Генерал-губернатор]] на [[Морава (санджак)|Морава]]. В началото на [[1916]] г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин [[генерал от пехотата]]. |
||
След края на войната, на 23 октомври [[1918]] г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През [[1920]] г. за кратко време е градоначалник на [[София|столицата]]. |
След края на войната, на 23 октомври [[1918]] г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През [[1920]] г. за кратко време е градоначалник на [[София|столицата]]. |
||
Ред 55: | Ред 55: | ||
== Награди == |
== Награди == |
||
* Орден „[[За храброст]]“ III |
* Орден „[[За храброст]]“ III и IV степен 2-ри клас |
||
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II |
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II степен с мечове по средата |
||
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II |
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II степен |
||
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref> |
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref> |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' |
* [http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 2 октомври 1896 год, стр. 3] |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
<references /> |
<references /> |
Версия от 03:20, 11 май 2021
- Тази статия е за генерала. За дееца на ВМОРО вижте Павел Христов (революционер).
Павел Христов | |
български генерал | |
Звание | Генерал от пехотата |
---|---|
Години на служба | 1879 – 1918 |
Служи на | България |
Командвания | 13-и пехотен полк 3-ти пехотен полк 9-а пехотна дивизия 5-а пехотна дивизия (БВ/МВ) |
Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
Награди | Вижте по-долу |
Образование | Национален военен университет |
Дата и място на раждане | |
Дата и място на смърт | |
Друга дейност | Кмет на София (1920) |
Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).
Биография
В края на 1878 г. постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-а пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-и пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-а свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.[1]
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, след което е командир на 1-ва дружина от същия полк,[2] сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.
След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13-и пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия.
Балканска война (1912 – 1913)
По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия (1910 – 1913). В Лозенградската операция тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. На 15 октомври* 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция (15 – 19 октомври). Участва също в Чаталджанската операция.
Междусъюзническата война (1913)
През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията – при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.
Първа световна война (1915 – 1918)
В Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.
След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.
Генерал от пехотата Павел Христов умира в 3 часа сутринта на 7 юли 1921 г. в София.
Военни звания
- Прапоршчик (10 май 1879)
- Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор (17 април 1887)
- Подполковник (2 август 1891)
- Полковник (2 август 1895)
- Генерал-майор (1904)
- Генерал-лейтенант (17 август 1917)
- Генерал от пехотата (23 октомври 1918)
Награди
- Орден „За храброст“ III и IV степен 2-ри клас
- Орден „Свети Александър“ II степен с мечове по средата
- Орден „За военна заслуга“ II степен
- Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно[3]
Външни препратки
Бележки
Източници
- Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
|
|
- Български генерали от пехотата
- Български военни дейци от Сръбско-българската война
- Военачалници през Балканските войни
- Български военни дейци от Балканските войни
- Български военни дейци от Първата световна война
- Първи випуск на Националния военен университет „Васил Левски“
- Носители на орден „За храброст“ III степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Носители на орден „За военна заслуга“
- Носители на орден „Стара планина“
- Родени в Етрополе
- Починали в София
- Носители на орден „За храброст“ IV степен