Павел Христов (офицер): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник
TedMBot (беседа | приноси)
м пунктуация преди и след ref; правопис/общо форматиране
Ред 25: Ред 25:


=== Сръбско-българска война (1885) ===
=== Сръбско-българска война (1885) ===
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref>, сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]].
През [[Сръбско-българската война]] (1885) е командир на 3-та дружина в [[Трети пехотен бдински полк|3-ти пехотен бдински полк]], след което е командир на 1-ва дружина от същия полк,<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, с. 482</ref> сражава се при височината „[[Три уши]]“ на [[Сливница|Сливнишката позиция]] и в [[Пирот]].


След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-и</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-а пехотна плевенска дивизия]].
След войната, на 17 април [[1887]] г. е произведен в чин [[майор]], командва [[Тринадесети пехотен рилски полк|13<sup>-и</sup> пехотен рилски полк]], а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През [[1888]] г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август [[1891]] е повишен в чин [[подполковник]] и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и [[Трети пехотен бдински полк|3<sup>-ти</sup> пехотен бдински полк]]. На 2 август [[1895]] е произведен в чин [[полковник]], от [[1899]] г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През [[1904]] г. е произведен в чин [[генерал-майор]], след което същата година е назначен за командир на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9-а пехотна плевенска дивизия]].


=== Балканска война (1912 – 1913) ===
=== Балканска война (1912 – 1913) ===
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] - [[1913]]) е началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-а пехотна дунавска дивизия]] (1910-1913). В [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу [[Лозенград]] от село [[Ериклер]] на юг. На 15 октомври{{дата стар стил}} 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската операция]] (15-19 октомври). Участва също в [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]].
По време на [[Балканската война]] ([[1912]] – [[1913]]) е началник на [[Пета пехотна дунавска дивизия|5-а пехотна дунавска дивизия]] (1910 – 1913). В [[Лозенградска операция|Лозенградската операция]] тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу [[Лозенград]] от село [[Ериклер]] на юг. На 15 октомври{{дата стар стил}} 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва [[Люлебургазко-Бунархисарска операция|Люлебургазко-Бунархисарската операция]] (15 – 19 октомври). Участва също в [[Чаталджанска операция|Чаталджанската операция]].


=== Междусъюзническата война (1913) ===
=== Междусъюзническата война (1913) ===
През [[Междусъюзническа война]] (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при [[Княжевац]] и [[Зайчар]], а после с част от дивизията при [[Клисура]], [[Власина]] и [[Сурдулица]]. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин [[генерал-лейтенант]] и преминава в запаса.
През [[Междусъюзническа война]] (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при [[Княжевац]] и [[Зайчар]], а после с част от дивизията – при [[Клисура]], [[Власина]] и [[Сурдулица]]. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин [[генерал-лейтенант]] и преминава в запаса.


=== Първа световна война (1915 – 1918) ===
=== Първа световна война (1915 – 1918) ===
В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] - [[1918]]) е мобилизиран. През септември [[1915]] е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е [[Генерал-губернатор]] на [[Морава (санджак)|Морава]]. В началото на [[1916]] г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин [[генерал от пехотата]].
В [[България в Първата световна война|Първата световна война]] ([[1915]] – [[1918]]) е мобилизиран. През септември [[1915]] е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е [[Генерал-губернатор]] на [[Морава (санджак)|Морава]]. В началото на [[1916]] г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин [[генерал от пехотата]].


След края на войната, на 23 октомври [[1918]] г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През [[1920]] г. за кратко време е градоначалник на [[София|столицата]].
След края на войната, на 23 октомври [[1918]] г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През [[1920]] г. за кратко време е градоначалник на [[София|столицата]].
Ред 55: Ред 55:


== Награди ==
== Награди ==
* Орден „[[За храброст]]“ III-та и IV-та степен 2-ри клас
* Орден „[[За храброст]]“ III и IV степен 2-ри клас
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II-ра степен с мечове по средата
* Орден „[[Свети Александър (орден)|Свети Александър]]“ II степен с мечове по средата
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II-ра степен
* Орден „[[За военна заслуга]]“ II степен
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref>
* Орден „[[Стара планина (орден)|Стара планина]]“ I степен с мечове, посмъртно<ref>Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.</ref>


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' - седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 02 октомври 1896 год, стр. 3]
* [http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 2 октомври 1896 год, стр. 3]

== Бележки ==
== Бележки ==
<references />
<references />

Версия от 03:20, 11 май 2021

Тази статия е за генерала. За дееца на ВМОРО вижте Павел Христов (революционер).

Павел Христов
български генерал
ЗваниеГенерал от пехотата
Години на служба1879 – 1918
Служи наНационално знаме на България България
Командвания13 пехотен полк
3-ти пехотен полк
9 пехотна дивизия
5 пехотна дивизия (БВ/МВ)
Битки/войниСръбско-българска война
Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
НаградиВижте по-долу
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
7 юли 1921 г. (62 г.)
Друга дейностКмет на София (1920)

Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).

Биография

В края на 1878 г. постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-а пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-и пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-а свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.[1]

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, след което е командир на 1-ва дружина от същия полк,[2] сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.

След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13 пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия.

Балканска война (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия (1910 – 1913). В Лозенградската операция тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. На 15 октомври* 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция (15 – 19 октомври). Участва също в Чаталджанската операция.

Междусъюзническата война (1913)

През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията – при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война (1915 – 1918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.

След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.

Генерал от пехотата Павел Христов умира в 3 часа сутринта на 7 юли 1921 г. в София.

Военни звания

Награди

Външни препратки

Бележки

  1. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 44
  2. Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 482
  3. Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници

  • Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“