Уикипедия:Пясъчник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: почистване на пясъчника Етикети: Заместване Ръчна отмяна |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
== Щракнете за редактиране → == |
== Щракнете за редактиране → == |
||
<!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. --> |
<!-- Моля, правете своите експерименти под този ред. --> |
||
{{Личност |
|||
| име = Иван Христов |
|||
| име-рождено = |
|||
| категория = историк |
|||
| описание = български историк и археолог |
|||
| портрет = |
|||
| портрет-описание = сн. Иван Христов |
|||
| роден-дата = 06 юли 1970 |
|||
| роден-място = [[Троян]], [[НРБ|България]] |
|||
| починал-място = |
|||
| баща = |
|||
| вложки = |
|||
| област = [[Археология]] |
|||
| образование = [[Великотърновски университет]] |
|||
| учил-при = |
|||
| работил-в = [[Национален исторически музей]] |
|||
| студенти = |
|||
| публикации = |
|||
| известен-с = |
|||
| повлиян = |
|||
| повлиял = }} |
|||
'''Проф. д-р Иван Христов Христов''' е български историк и археолог. |
|||
== Биография == |
|||
Иван Христов е роден е на 6 юли 1970 г. в град Троян. През 1987 г. основава експедиционен клуб „Хермес“ към Музея на занаятите в гр. Троян<ref>Бюлетин № 1 и №2 на експедиционен клуб Хермес. Архив на Музея на занаятите гр. Троян.</ref>. Завършва средно образование в гр. Троян. През 1990–1995 г. е студент по история със специализация по „Археология” във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” . От 1992 до 1998 г. е член на Дружество за интердисциплинарни изследвания на селища и общности (ДИОС). |
|||
Бил е редовен докторант в катедра „Стара история, Тракология и Етнография” на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”. Защитава докторска дисертация през 1999 г. на тема „Планинска Тракия. Проблеми в историческото развитие на планински тип култура по модели от Хемус, Родопа и Карпати през I хил. пр. Хр.“ . |
|||
== Научна кариера и експертна дейност == |
|||
В периода 2000–2007 г. Иван Христов е научен сътрудник II степен в Националния исторически музей след проведен избор в Институт по Тракология към БАН, а в периода 2007–2011 г. научен сътрудник I степен (Главен асистент) . |
|||
През 2011 г. Иван Христов се хабилитира като доцент за нуждите на НИМ . |
|||
В музея е на длъжност професор от 2017 г. |
|||
Заместник Директор на Национален исторически музей от 2007 г . |
|||
От 1998 г. до 2000 г. е активен член на Гражданско сдружение „Помощ за троянския манастир” . От 2008 до 2020 г. е член на кръга Будител . |
|||
От 2007 г. е координатор на програма за проучване и опазване на римската крайпътна станция и кастел Состра на пътя Ескус – Филипополис, землище на с. Ломец, община Троян одобрена от Националния институт за опазване паметниците на културата . |
|||
През 2008 г. Автор на стратегия за проучване, опазване и социализация на тракийски паметници в землището на с. Старосел, Община Хисаря, одобрена от Министъра на културата. |
|||
2009–2010 г. Участник в проект по консервация и социализация на късноримски християнски гробници от некропола на Сердика в лапидариума на НИМ. Проект финансиран от Посланически фонд на посолството на САЩ в България. |
|||
2011 г. Експерт строително-реставрационни дейности – към Проект на община Асеновград – „Асеновград – свещената порта на Родопите“ одобрен за финансиране по Оперативна програма „Регионално развитие 2007–2013 г.” |
|||
През 2011 г. след дълго прекъсване д-р Христов възстановява подводните археологически проучвания на Националния исторически музей с провеждането на проучвания в акваторията на гр. Созопол , залива Вромос, остров Св. Тома и др . |
|||
Иван Христов е дългогодишен член на Научната група на Национален исторически музей. От 2014 г. е неин Председател. |
|||
Главен редактор на Известия на Национален исторически музей. |
|||
Бил е член на научния съвет на Институт за културно наследство с Директор проф. д.и.н. Валерия Фол към УИИБИТ . |
|||
Ръководител на студентски практики по археология на учащи в ЮЗУ „Неофит Рилски“ и УНИБИТ (проучвания на кастела Состра; светилище на тракийския конник край Состра и тракийската резиденция на връх Кози грамади, Хисарско) . |
|||
През 2014 г. проф. Христов участва в изграждането на експозицията на музея „Св. Никола“ в гр. Черноморец. |
|||
Инициатор за създаването на лапидариум към Музея на занаятите в гр. Троян . |
|||
2014 г. Извънщатен член на Инспектората на Министерство на културата за приемане на резултати в областта на подводни археологически експедиции в р. България. |
|||
Участник в изграждането на постоянната експозиция на Исторически музей – гр. Приморско. |
|||
2015 г. Участник в работна група по организиране на международна изложба с тракийски експонати в музея Лувър, Франция. |
|||
2016 г. Участник в работна група на Министерство на културата по промени Закона за културното наследство |
|||
През 2019 г. Иван Христов съставя основата на новата структура на Национален исторически музей. |
|||
От 2019 г. със заповед на министъра на културата е член на Съвета за теренни проучвания към НАИМ при БАН . |
|||
Инициатор и автор на Програма свързана с представянето на културното наследство на българските възрожденски центрове в НИМ и сътрудничество с музеите в страната |
|||
През годините проф. Христов участва в популяризирането на българското културно наследство като сценарист на научно-популярни филми в БНТ и части медии. |
|||
== Награди и отличия == |
|||
* 2005 г. спечелена Първа награда на Дарителска програма за опазване на културното наследство на Мото-ПФОЕ. |
|||
* 2010 г. спечелена Първа награда на Дарителска програма за опазване на културното наследство на Мото-ПФОЕ. |
|||
* 2014 г. награда на Министерство на културата за научни резултати от археологически проучвания на обекти „Кози грамади“ и „Акра“, имащи значим принос в развитието на археологическата наука и популяризирането на културното наследство на страната. |
|||
* 2014 г. Почетен знак „Златен герб“ – Троян – за принос относно проучване и съхраняване на местното културно наследство и научно творчество в областта на археологията. |
|||
* 2015 г. Почетен гражданин на гр. Черноморец |
|||
== Квалификации и други умения == |
|||
Придобита квалификация по пещерно дело, алпинизъм и леководолазно дело. Преди 2000 г. е бил ръководител на учебно-спортната дейност на алпийски клуб „Амбарица“ гр. Троян. |
|||
1990-1992 г. Стажант-планински спасител към БЧК. |
|||
Планински спасител от 1993 до 2000 г. Има изкаран курс по спасяване в трудни терени в гр. Враца. |
|||
Като водолаз Иван Христов има две звезди по CMAAS . |
|||
== Разкопки и проучвания == |
|||
Ръководител на археологическите проучвания: |
|||
Кастела Состра до с. Ломец, Троянско ; крайпътната станция Монтемно в Троянския проход ; базиликата Св. Георги до кастела Состра ; светилищата Белинташ, Питвото и Караджов камък в Родопите; Одриската царска резиденция на връх Кози грамади в Средна гора ; Четиньова могила до с. Старосел, Хисарско; крепостите Акра и Хрисосотира до гр. Черноморец , подводния обект в залива Вромос ; подводни проучвания в акваторията на Созопол ; подводни проучвания в акваторията на о-в св. Тома; крепостта на полуостров Атия ; светилището на Зевс и Хера на връх Кози грамади; светилището на тракийския конник до с. Лешница, Ловешко ; раннохристиянската базилика при с. Старосел ; наблюдателни кули по протежението на римския път през троянския проход ; крайпътната станция Состра ; остров св. Тома ; Лъвската глава до гр. Приморско ; елинистическата крепост в м. Фармакида до гр. Приморско ; крепостта на нос Емине и др. |
|||
== Избрана научна библиография == |
|||
До 2020 г. проф. д-р Иван Христов е публикувал 170 научни публикации (книги, студии, статии и отделни съобщения – вж.). |
|||
== Книги == |
|||
* 1. Планинска Тракия. Население, религия и култура в древността. В. Търново. Фабер. 1999, 1–256. |
|||
* 2. The Rocky sanctuaries in Mаuntain Thrace, Велико Търново, Фабер, 2000, 1–144. |
|||
* 3. Пътища и крайпътни съоръжения в Хемус. Принос към историческата география на древна Тракия. В. Търново, Фабер, 2002, 1–183. |
|||
* 4. Тракийска накитни съкровища VІІ–VІ в. пр. Хр. София, 2002, 1–96. (съавторство с Г. Китов, М. Иванова и М. Бинев). Состра. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис, том І, 2003, 1–151. |
|||
* 5. (съавторство с М. Иванова–Камишева и Павлин Стойнов). Римски крайпътни станции на пътя Ескус–Филипополис. Ад радицес – Монтемно – Суб радицес. В. Търново, Фабер, 2004, 1–156. |
|||
* 6. Состра. Проучване на римската крайпътна станция и кастел на пътя Ескус – Филипополис. Том ІІ. Велико Търново, Фабер, 2006, 1–136. |
|||
* 7. Крепостта Состра, император Галиен и кохортата на „Възвращенците”. В. Търново, 2008, 1–92. |
|||
* 8. За името на един град. Траян – Состра – Троянхисар – Троян. В. Търново, 2009, 1–67. |
|||
* 9. Храмът на безсмъртните. Проучвания на монументални паметници в северозападната периферия на Одриското царство края на V – средата на IV в. пр. Хр. София, 2010, 1–248. |
|||
* 10. Состра. Римският град в полите на Хемус. Фабер, 2006. |
|||
* 11. Тайнствената тракийска резиденция, крепост и светилище на одриските царе (V–ІV в. пр. Хр.), Фабер, 2006. |
|||
* 12. Антични и средновековни крепости в Централна Стара планина. Фабер, 2007. |
|||
* 13. Светилища на траките в Централен Хемус. Фабер, 2007. |
|||
* 14. Троглодитите. Скалната култура на траките по Западното Черноморие. Варна, 2009. |
|||
* 15. Светилища на древните траки в Родопите Добростан – Градище. В. Търново 2009. |
|||
* 16. И. Христов, Д. Анастасов, А. Ангелов. Тракийският храм в Старосел. История на проучванията, консервация и перспективи за археологическите проучвания в землището на Старосел. София 2008, 1–66. |
|||
* 17. Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–І в. пр. Хр. Том І, София 2011, 1–256. / Kozi gramadi Studies of an odrysian ruler’s residence and sanctuaries in Sredna gora mt. 8th – 1st centuries BC volume I, Sofia 2011, 1–256 (съавторство с Д. Стоянова, В. Ханджийска, Ч. Цочев, Ст. Иванов и П. Минков; под редакцията на Ив. Христов). |
|||
* 18. Кози грамади. Проучване на Одриска владетелска резиденция и светилища в Средна гора VIII–І в. пр. Хр. Том ІІ, София 2012, 1–208. / Kozi gramadi studies of an odrysian ruler’s residence and sanctuaries in Sredna gora mt. 8th – 1st centuries BC volume II, Sofia 2012, 1–208 (съавторство с В. Ханджийска, Ст. Иванов и В. Тодоров; под редакцията на Ив. Христов). |
|||
* 19. Акра. Проучване на ранновизантийска крепост на полуостров Свети Никола при град Черноморец. Том І, София 2013, 1–256. / Akra. Exploring the early byzantine fortress on St. Nikola peninsula near the town of Chernomorets volume I, Sofia 2013, 1–256 (съавторство с Ил. Киров, П. Девлова, Я. Мутафчиева и Л. Нинов; под редакцията на Ив. Христов) |
|||
* 20. Акра между Анхиало и Созопол. София 2013, 1–169. / Akra between Anhialo and Sozopol. Sofia 2013, 1–169. |
|||
* 21. Антични каменни котви, каменни и оловни щокове от колекцията на Национален исторически музей. Края на II хил. пр. Хр. – III в. сл. Хр. София 2013, 1–168 / Antique stone anchors, stone and lead anchor stocks from the collection of the National museum of history end of 2nd ml b.c. – 3rd century AD. Sofia 2013, 1–168. |
|||
* 22. Светилище на Тракийския конник край Состра, София 2013, 1–267. / The sanctuary of the thracian horseman by Sostra. Sofia 2014. 1–267 (съавторство с С. Торбатов, Ст. Иванов, Л. Нинов и Б. Михайлова). |
|||
* 23. Подводни археологически проучвания в залива Вромос, акватория на гр. Черноморец (Емпорион в хората на Аполония Понтика) 1, София 2014, 1–216. / Underwater archaeological researches in the gulf of Vromos, aquatory of Chernomoretz (An emporium in the chora of Apollonia Pontica) Sofia 2014, 1–216 (съавторство с Ил. Киров, Г. Рибаров, П. Девлова и Б. Златева; под редакцията на Ив. Христов). |
|||
* 24. Светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади в Средна гора, София 2014, 1–288. / A Sanctuary of Zeus and Hera on Kozi Gramadi Peak in Sredna Gora. Sofia 2014, 1–288 |
|||
* 25. Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, 1, София 2015, 1–160. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 1, Sofia 2015, 1–160. |
|||
* 26. Praetorium Sostra. Проучване на римската крайпътна станция Состра на пътя Ескус–Филипополис II–ІІІ век. София 2015, 1–144. / The Praetorium Of Sostra. A study of the Roman roadside station of Sostra on Oescus – Philippopolis road (II–III century). Sofia 2015, 1–144. |
|||
* 27. Римските императори в Тракия. Учебник по римска история и археология. София 2016, 1–360 |
|||
* 28. Президии, бурги и фрури в провинция Мизия и Тракия II–ІV век. София 2016, 1–224 |
|||
* 29. (съавторство с Даниел Пантов; под редакцията на Ив. Христов) Фармакида. Проучване на тюрзис от елинистическата епоха в м. Фармакида, Община Приморско ІІ–І в. пр. Хр. София 2016, 1–192. / Farmakida. Study of a τσρσισ from the Hellenistic period in the Farmakida locality, Primorsko municipality 2nd–1st c. BC. Sofia 2016, 1–192. |
|||
* 30. Ad radices. Римска крайпътна станция на пътя Ескус–Филипополис. София 2012, 1–96. |
|||
* 31. Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, ІІ, София 2017. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 2. Sofia 2017, 1-160. |
|||
* 32. Mare Ponticum. Крайбрежни крепости и пристанища в провинция Хемимонт V–VII век, София 2018, 1–432 / Mare Ponticum. Coastal fortresses and harbour zones in the province of Haemimont 5th–7th century, Sofia 2018, 1-432. |
|||
* 33. Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, ІІ, София 2018, 1-160. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 2. Sofia 2018, 1-160. |
|||
* 34. Χρσσοσωτήρα. Ранновизантийска крепост на полуостров Хрисосотира при град Черноморец V–V век, ІIІ, София 2019, 1-160. / Χρσσοσωτήρα. An early byzantine fortress on the peninsula of Hrisosotira at the town of Chernomorets 5th–7th century, 3. Sofia 2019, 1-160. |
|||
* 35. Археологическото богатство на Троянския край. Каталог. София 2019, 1-256 |
|||
* 36. Тайните на нос Емине. Археологически проучвания в землището на с. Емона, Община Несебър. В Търново 2020, 1-192/ The Secrets of Cape Emine Archaeological research in the land of the Emona village, Municipality of Nesebar.V.Tarnovo 2020, 1-192. |
|||
== Библиография == |
|||
* ''Десет перли от короната на България'', София: Български бестселър, 2005, 64 с. ISBN 954-9308-68-5 |
|||
* ''Разказите на българския Индиана Джоунс'', София: Стандарт, 2006, 160 с. ISBN 954-90426-5-0 |
|||
== Вижте също == |
|||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
|||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{Портал|Биографии|Археология|България}} |
Версия от 12:48, 13 май 2021
Пясъчникът на Уикипедия е мястото, където може да се експериментира как се редактира и форматира съдържанието на енциклопедията. На картинката отдолу са описани бутоните за редактиране. |
Повече информация можете да намерите в помощната страница Уикипедия:Режим на редактиране, а вие можете да ги изпробвате и сами, като щракнете за редактиране и след това натиснете Съхраняване.
Щракнете за редактиране → |