Иван Попиванов (политик): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Иван Попконстантинов Попиванов
| портрет = Иван Попконстантинов Попиванов.jpg
| портрет-описание =
| px =
| описание = политик, депутат, икономист
| наставка =
| роден-дата = [[21 юни]] [[1894]]
| роден-място = [[гр. Русе]], [[България]]
| починал-дата = [[2 февруари]] [[1945]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}

{{към пояснение|Иван Попиванов|Иван Попиванов (пояснение)}}
{{към пояснение|Иван Попиванов|Иван Попиванов (пояснение)}}
{{Личност|юрист}}
{{Личност|юрист}}

Версия от 20:48, 13 май 2021

Иван Попконстантинов Попиванов
политик, депутат, икономист
Иван Попконстантинов Попиванов.jpg

Роден
Починал
Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Попиванов.

Иван Попиванов
български политик и адвокат
Роден
Починал
2 февруари 1945 г. (50 г.)

Иван Попконстантинов Попиванов е български политик и адвокат.

Биография

Роден е на 21 юни 1894 г. в Русе в семейството на Константин Иванов и Кръстана Рачева. Женен е за Бистра Георгиева Наследникова. Имат 2 деца.

Основно и средно образование получава в Русе. Участва във войните. След Първата световна война завършва право в София. Стажува в русенския съд и става адвокат. Съосновател на юношеското туристическо дружество „Дунав-Русе“ и туристическо дружество „Приста“. Член на съюза на провинциалните журналисти. От 1922 г. издава вестник „Ратник“ и „Дунавска трибуна“.

От 1925 г. е председател на читалище „Свети Кирил и Методий“ в Кубрат и развива широка културно-просветна дейност. Председател е на акционния комитет за свързване на Делиормана с ж.п. мрежата на страната, на Комитета за културно-стопанско развитие на Кубрат. Избран е за народен представител в XXV ОНС и е член на парламентарната комисия за дейността на Министерството на правосъдието.

Осъден на смърт от т.нар. Народен съд и разстрелян на 2 февруари 1945 г. Присъдата е отменена с Решение 243 на Върховния съд от 12 април 1996 г.

Източници

  • Златев, Л., Стоянова Р. Русенските парламентаристи 1878 – 1946

Външни препратки

Сборник на 25-тото Народно Събрание.