Пелий: Разлика между версии

Пелий
	Пелий
митичен цар на Йолк
Семейство
Баща	Посейдон
Майка	Тиро
Братя/сестри	Нелей
Деца	Акаст
	Пелий в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 10:02, 17 май 2021

Пелий (на гръцки: Πελίας) е цар на Йолк, полубог, син на Посейдон и смъртната Тиро.^[1] Споменат в „Илиада“ (II 715).

Тиро била омъжена за Кретей (от когото има един син Езон), но обичала речния бог Енипей. Тя преследвала Енипей, но той отхвърлил любовта ѝ. Един ден, Посейдон, изпълнен от желание по Тиро, приел формата на Енипей. От тази връзка се родили близнаците Пелий и Нелей.

След като ги родила Тиро ги оставила на произвола на съдбата, но децата били намерени от пастири и възпитани от тях. По-късно те намерили своята майка.

След смъртта на Кретей, Пелий убил сина му Езон и се възцарил в Йолк,^[2] а законния наследник – сина на Езон – Язон пратил да намери Златното руно, разчитайки, че ще загине при похода с много изпитания.

Съпруга на Пелий била Анаксибия (или Филомаха-дъщеря на Амфион). Имали децата Акаст, Пейсидика, Пелопия, Хипотоя, Алкеста^[3] (Според Хигин, освен тях и Медуза;^[4] според друга версия дъщерите се наричали Алкеста, Амфинома, Евадна.^[5]

Язон обаче успешно изпълнил поръчението и с връщането си поискал от Пелий да му отстъпи властта. Понеже не се надявали да получат своето, Медея, със съгласието на Язон замислила смъртта на Пелий и постигнала целта си с хитрост. Вярвайки на Медея, която се представя за жрица на Артемида, дъщерите на Пелий убиват и сваряват баща си.^[6] Дъщерите на Пелий след това искат да се самоуият, но Язон ги разубеждава.^[7]

Коварството на Медея и Язон възбудило народното недоволство и те били изгонени от Йолк, а на трона се качил сина на Пелий – Акаст.

Според Павзаний Пелий и Нелей заедно устроили Олимпийските игри.^[8]

Легендата за Пелий и неговата трагична смърт послужила за сюжет на недостигналите до нас трагедии на Софокъл „Ριζοτόμοι“ и „Τυρώ“, както и тази на Еврипид – „Πελιάδες“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Омир, Одисея XI 254
↑ Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ IV 68, 3
↑ Аполодор, „Митологическа библиотека“ I 9, 8 – 10
↑ Хигин, „Митове“ 24
↑ Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ IV 53, 2
↑ Еврипид, Медея 8 – 9, 486 – 488; Аполодор, Митологическа библиотека I 9, 27; Диодор Сицилийски. Историческа библиотека IV 52, 2; Хигин, Митове 24
↑ Диодор Сицилийски, Историческа библиотека IV 52, 5
↑ Павзаний, Описание на Елада V 8, 2

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Пелий.

[1] Омир, Одисея XI 254

[2] Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ IV 68, 3

[3] Аполодор, „Митологическа библиотека“ I 9, 8 – 10

[4] Хигин, „Митове“ 24

[5] Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ IV 53, 2

[6] Еврипид, Медея 8 – 9, 486 – 488; Аполодор, Митологическа библиотека I 9, 27; Диодор Сицилийски. Историческа библиотека IV 52, 2; Хигин, Митове 24

[7] Диодор Сицилийски, Историческа библиотека IV 52, 5

[8] Павзаний, Описание на Елада V 8, 2

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
+{{Личност|владетел
-[[Файл:Jason Pelias Louvre K127.jpg|мини|300px|Язон носи на Пелий Златното руно, ок.340 пр.н.е., Лувъра]]
+| описание         = [[древногръцка митология|митичен]] [[цар]] на [[Йолк]]
+| портрет          =
+| портрет-описание =
+| вложки           =
+{{Личност/Монарх
+| категория        =
+}}
+}}
-'''Пелий''' ([[гръцки език|гръцки]] Πελίας) е цар на [[Йолк]], полубог, син на [[Посейдон]] и смъртната [[Тиро]]. <ref>[[Омир]], [[Одисея]] XI 254 </ref>. Споменат в „[[Илиада]]“ (II 715).
+'''Пелий''' ({{lang|el|Πελίας}}) е цар на [[Йолк]], полубог, син на [[Посейдон]] и смъртната [[Тиро]].<ref>[[Омир]], [[Одисея]] XI 254 </ref> Споменат в „[[Илиада]]“ (II 715).
 Тиро била омъжена за [[Кретей (син на Еол)|Кретей]] (от когото има един син [[Езон]]), но обичала речния бог [[Енипей]]. Тя преследвала Енипей, но той отхвърлил любовта ѝ. Един ден, Посейдон, изпълнен от желание по Тиро, приел формата на Енипей. От тази връзка се родили близнаците Пелий и [[Нелей]].
@@ Ред 7: / Ред 15: @@
 След като ги родила [[Тиро]] ги оставила на произвола на съдбата, но децата били намерени от пастири и възпитани от тях. По-късно те намерили своята майка.
-След смъртта на [[Кретей (син на Еол)|Кретей]], Пелий убил сина му Езон и се възцарил в Йолк<ref> [[Диодор Сицилийски]], „Историческа библиотека“ IV 68, 3 </ref>, а законния наследник -сина на [[Езон]] -Язон пратил да намери [[Златното руно]], разчитайки, че ще загине при похода с много изпитания.
+След смъртта на [[Кретей (син на Еол)|Кретей]], Пелий убил сина му Езон и се възцарил в Йолк,<ref> [[Диодор Сицилийски]], „Историческа библиотека“ IV 68, 3 </ref> а законния наследник – сина на [[Езон]] – Язон пратил да намери [[Златното руно]], разчитайки, че ще загине при похода с много изпитания.
-Съпруга на Пелий била Анаксибия (или Филомаха-дъщеря на [[Амфион]]). Имали следните деца- [[Акаст]], Пейсидика, Пелопия, Хипотоя, [[Алкестида|Алкеста]] <ref> [[Аполодор]], „[[Митологическа библиотека]]“ I 9, 8-10</ref> (Според Хигин, освен тях и Медуза <ref> [[Хигин]], „Митове“ 24 </ref>; според друга версия дъщерите се наричали Алкеста, Амфинома, Евадна <ref> Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ IV 53, 2 </ref>.
+Съпруга на Пелий била Анаксибия (или Филомаха-дъщеря на [[Амфион]]). Имали децата [[Акаст]], Пейсидика, Пелопия, Хипотоя, [[Алкестида|Алкеста]]<ref> [[Аполодор]], „[[Митологическа библиотека]]“ I 9, 8 – 10</ref> (Според Хигин, освен тях и Медуза;<ref> [[Хигин]], „Митове“ 24 </ref> според друга версия дъщерите се наричали Алкеста, Амфинома, Евадна.<ref> Диодор Сицилийски, „Историческа библиотека“ IV 53, 2 </ref>
-[[Язон]] обаче успешно изпълнил поръчението и с връщането си поискал от Пелий да му отстъпи властта. Понеже не се надявали да получат своето, [[Медея]], със съгласието на Язон замислила смъртта на Пелий и постигнала целта си с хитрост. Вярвайки на Медея, която се представя за жрица на Артемида, дъщерите на Пелий убиват и сваряват баща си <ref> Еврипид, Медея 8-9, 486-488; Аполодор, Митологическа библиотека I 9, 27; Диодор Сицилийски. Историческа библиотека IV 52, 2; Хигин, Митове 24 </ref>. Дъщерите на Пелий след това искат да се самоуият, но Язон ги разубеждава <ref> Диодор Сицилийски, Историческа библиотека IV 52, 5 </ref>.
+[[Язон]] обаче успешно изпълнил поръчението и с връщането си поискал от Пелий да му отстъпи властта. Понеже не се надявали да получат своето, [[Медея]], със съгласието на Язон замислила смъртта на Пелий и постигнала целта си с хитрост. Вярвайки на Медея, която се представя за жрица на Артемида, дъщерите на Пелий убиват и сваряват баща си.<ref> Еврипид, Медея 8 – 9, 486 – 488; Аполодор, Митологическа библиотека I 9, 27; Диодор Сицилийски. Историческа библиотека IV 52, 2; Хигин, Митове 24 </ref> Дъщерите на Пелий след това искат да се самоуият, но Язон ги разубеждава.<ref> Диодор Сицилийски, Историческа библиотека IV 52, 5 </ref>
-Коварството на Медея и Язон възбудило народното недоволство и те били изгонени от [[Йолк]], а на трона се качил сина на Пелий -[[Акаст]].
+Коварството на Медея и Язон възбудило народното недоволство и те били изгонени от [[Йолк]], а на трона се качил сина на Пелий – [[Акаст]].
-Според Павзаний Пелий и Нелей заедно устроили [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]] <ref> [[Павзаний]], Описание на Елада V 8, 2 </ref>.
+Според Павзаний Пелий и Нелей заедно устроили [[Олимпийски игри|Олимпийските игри]].<ref> [[Павзаний]], Описание на Елада V 8, 2 </ref>
-Легендата за Пелий и неговата трагична смърт послужила за сюжет на недостигналите до нас трагедии на Софокъл "Ριζοτόμοι" и "Τυρώ", както и тази на [[Еврипид]] -"Πελιάδες".
+Легендата за Пелий и неговата трагична смърт послужила за сюжет на недостигналите до нас трагедии на [[Софокъл]] „Ριζοτόμοι“ и „Τυρώ“, както и тази на [[Еврипид]] – „Πελιάδες“.
+[[Файл:Jason Pelias Louvre K127.jpg|мини|300x300px|център|Язон носи на Пелий [[Златното руно]], ок.340 пр.н.е., [[Лувър]]а]]
 == Източници ==